Христофор Караджов е преподавател по журналистика в California State University в Лонг Бийч, Калифорния. Преди да замине за САЩ и да защити докторат, преди повече от 25 години, работи в България във вестниците „24 часа“ и „Стандарт“ и списание „Сега“. В момента е активен коментатор в българските социални мрежи, както и в различни медии.
Колко време дневно си в социалните мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там?
Телефонът ми „следи“ колко време прекарвам в социалните мрежи – средно по два до четири часа на ден. Не че съм вперил поглед във Фейсбук по 120 минути без да си поема дъх, но определено мобилното ми устройство засича, когато съм включен не само там, но и в Ютюб, Туитър и Инстаграм. Не стига това, но понеже съм от мързеливите любители на Епъл, статистиката включва и достъпа ми през компютър, отварянето на линкове, и т.н. Реалистично, може би час е активното ми време.
Чета, гледам и следя най-вече какво са пуснали приятелите ми (без кавички). Извън политиката, която ми е професионална обремененост, в Ютюб се разтроявам еклектично между видеа за футбол, авиация и градинарство. Имам доста сериозни периоди, когато не отварям политически материал, дори в най-лежерната американска форма каквато са ежевечерните комедийни шоута на Стивън Колбер, Тревър Ноа, Джими Кимъл, или седмичните на Бил Меър и Джон Оливър. Авиацията винаги съм я обичал, а в отглеждането на растение има много стаено удоволствие, което открих сравнително късно в живота си. В политиката има предимно гняв и нетърпение.
Какво ти дава и какво ти отнема виртуалното общуване?
Виртуалното общуване ме обогатява с много информация и контакти, които иначе сигурно бих пропуснал. Виртуалното общуване също ми дава много информация, която би трябвало да си спестя, ако държа на душевното си равновесие. Страшно много ценни хора в живота си срещнах именно благодарение на виртуалното общуване и изобщо не съжалявам за това. С други продължих общуването си отпреди, задълбочих го или ги намерих отново, след като се бяхме разхвърчали в различни посоки. Заради социалните медии обаче се сблъсках и с много грозни думи и постъпки, включително и от хора, които като цяло са ми били симпатични. Това отне време и нерви, а ми костваше и някои илюзии.
Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в социалните мрежи? А преживя ли нещо лошо?
Да започна отзад напред: не бих казал, че съм преживял нещо чак толкова лошо в социалните мрежи, дори като се има предвид какво казах по-горе. Да, имал съм повече от няколко тежки спора и няколко разтурени „приятелства“ (с кавички) заради тях. Като правило с хората, с които общуването си струва, не съм си развалял отношенията заради интернетски кавги. А за хубави неща – страшно много интересни запознанства, контакти, професионални и лични открития, дори любови са ми минали през социалните медии. Като цяло съм привърженик на този начин на общуване, стига то да не измества напълно „реалния“ живот и човек да осъзнае нуждата от баланс и мярка в него. Не е лесно. Оня ден си чистих приятелската листа и се чудех ли, чудех как съм приел някои от хората там.
По коя тема спори или пък се кара последно във Фейсбук?
Ваксините. Не че съм се карал, но определено спорих и не спирам да се изненадвам колко бързо невежеството се разпространява онлайн. Не в смисъл дори на незнание, а на арогантност. Някой намерил някаква информация някъде си – и хайде, дай да я споделим и обсъдим без контекст, без истинско разбиране на материята. Ами, не става така. Имам си прости правила и те са, че човек трябва да пита специалистите във всяка област. Именно да ги пита – критично, подробно, а не да се опитва арогантно да приравни две десетилетия нечий професионален опит с две минути ровене в мрежата. Във всяка област са важни контекстът, пресяването на информацията, опитът. Има причина Гугъл Юнивърсити да не е Харвард и да ходите на зъболекар за пломбите си, а не при художник -импресионист.
Психологически изследвания твърдят, че прекомерната употреба на социални мрежи може да доведе до: тревожност и депресия; лош сън; нереалистични очаквания; лошо влияние върху самочувствието… Усещаш ли при себе си или близките ти подобни ефекти?
По-скоро съм ги усещал и съм ги преодолял вече. За пръв път се „навътрих“ сериозно в спорове през 2014 г. покрай Крим и после сваления малайзиски самолет. Бяха битки с определени тролове, с определена ориентация. Не мога да кажа, че ми беше много хубаво. После помня бежанската криза в Европа през 2015 г. и най-вече ужасните в това отношение 4 години на Тръмп в САЩ. Това ни поотмина – и хайде, пандемия. Нови спорове. Но някак си съм се научил да се абстрахирам, защото все пак съм и преподавател, а това предполага малко повече педагогическо търпение. Не е лесно, особено когато става въпрос за близки приятели. В този процес и аз научавам неща – понякога как да подобря подхода си, а понякога, че няма смисъл да си хабя усилията.
Какъв е здравословният начин на употреба на социалните мрежи?
Абстрахиране и разделяне на спора от човека. И също самоконтрол върху времето, прекарано в тях. Те могат да са черна дупка, враг на продуктивността и то не само за младите.
За какви капани би посъветвал хората, които са се „заплели“ в социалните мрежи?
Троловете. Това са хора (а често и ботове), които провокират, дразнят, създават трафик в нечий интерес. Но той не е твоят.
Изправени ли сме пред криза на истината и доверието към информацията онлайн, както твърдят журналисти и защитници на човешките права в цял свят?
По-скоро обратното: изобилието на всевъзможна, леснодостъпна и безразборна информация онлайн задълбочи кризата на доверие към авторитетите, включително и журналистите. А това има всевъзможни пагубни последици, за които няма да ми стигне един брой на списанието да пиша. Само ще кажа, че истината винаги е била в криза – просто сега това е много по-очевидно.
А превръщат ли се социалните мрежи в политически фактор?
Те отдавна са политически фактор. В края на 1990-те години като докторант обсъждах с колеги как медиите онлайн ще изместят „хартиените“ медии и телевизията в кампаниите. Но минаха няколко години, преди да си дадем сметка, че сме пропуснали един много важен аспект и той е директната връзка – първо през имейл и чатове, после през социалните медии. Оказа се, че старите теории, които описваха политическото влияние през т.нар. „лидери на мнение“ облякоха нови дрехи и са все така валидни. Само че тези лидери не са непременно онези, които нормално смятаме за такива. Преди това бяха хора с вече изграден авторитет в обществото, включително и известни актьори. Сега това са хора, които си изграждат влиянието като използват всевъзможни начини да трупат последователи. Клик по клик се появиха всевъзможните инфлуенсъри, за които толкова говорим днес. Някои от тях са сериозни хора, с много интересно и добро съдържание (сещам се за няколко такива в авиационна и градинарска посока). Някои са напълно празноглави и лесната реакция е да им се присмиваме, както правим с чалгата. Обаче в критични за всички нас моменти, както е по време на пандемията, подобна кухост си остава влиятелна, точно както презряната чалга е пазарен, а и политически хит. Точно тогава се вижда как тези канали могат да станат опасни проводници на погрешна информация или на откровена дезинформация. Ако трябва да съм честен, доста сън съм загубил заради това и като журналист, и като изследовател, и като педагог.
0 Коментара