Инфлуенсърът – моят несъвършен бог

Инфлуенсър – що е то?

През далечното лято на 1906 г., когато още нямало излъчвания на живо и рекламни паузи, на панаира в Плимут се събрал куп народ. Всички очаквали с нетърпение голямото „риалити шоу“. Този, който познаел с най-голяма точност колко тежи един вол, щял да грабне голямата награда. В надпреварата се записали за участие над 800 човека – селяни, месари, свещеници, градски парвенюта, железничари и учители по флейта. Сред тях бил и сър Френсиз Галтън – братовчед на Чарлз Дарвин и прочут английски статистик. Когато всичко приключило, страстите утихнали и хората се разотишли, той събрал листчетата, на които всеки се опитал да отгатне правилния отговор. Сметките му показали, че средната стойност на всички записани предположения съответства невероятно точно на истинското тегло на вола. Oказало се, че най-прецизна от всички била преценката не на отделен участник, а на разнородната тълпа. Нейната мъдрост била по-голяма от тази и на най-умния експерт.

Сър Галтън, разбира се, много се зарадвал на този резултат. Според него той доказвал, че демокрацията е велико нещо и че

гласът народен без съмнение е глас божи.

Той обаче побързал да направи едно важно уточнение. Колективната преценка е надеждна само, ако всеки отделен човек изразява свое собствено независимо мнение и не се влияе от това на околните. Всяка поява на авторитетна фигура с претенция за доминираща  компетентност може да изкриви резултата и да го отклони от реалността.

Както знаем обаче, реалността не е склонна да се съобразява с уточненията на галантни  викториански статистици.  Казано с други думи – днес по-скоро ще срещнете риба на тротинетка или медиен магнат без охрана, отколкото ум, защитен от чуждо влияние. Из всички махали на дигиталното село

щъкат амбулантни търговци на идеи.

Те се появяват на всяка врата и монитор, обясняват колко важно е да сменим чипа и услужливо предлагат стоката си. Малцина от тях обаче имат нужната комбинация от опит, харизма и убедителност, за да спечелят безапелационно битката за последователи и клиенти. Именно те са инфлуенсърите и лидерите на мнение – глашатаите със статут на месии. Те привличат вниманието на огромни аудитории и могат да го насочат към произволен продукт. И докато конкурентите им печелят просто лайкове, те печелят сърца – понякога за продажба на политически платформи, друг път – на прах за пране.

 

Петте кита на инфлуенсъра

Бети Сю Флауърс, бивша директорка на президентската библиотека „Линдън Джонсън“ и известна телевизионна коментаторка, твърди, че хората, които имат най-голямо влияние върху мнението на обществото по определени теми, се възползват от пет устойчиви културни мита. Те са нещо като слънчеви очила, които сме забравили на носа си. Ние не ги забелязваме, но те дискретно оцветяват начина, по който гледаме и разбираме света. Често митовете се наслагват един върху друг, но обикновено един от тях все пак доминира.

• Митът за героя – това, разбира се, е най-древният и прелъстителен от всички митове. Хората инстинктивно се доверяват на тези, които имат аурата на водачи, воини и победители. За едни това може да е Мартин Лутер Кинг-младши с неговата мечта за нов свят, за други – Слави Трифонов със стилизирания меч в емблемата на шоуто му, за трети – онзи Динко със свинските опашки. В случая не е важно дали героят е фалшив или истински, стига той да има достатъчно фенове, които скандират името му, купуват тениски с неговия образ и чакат да чуят към какво ще ги призове. Героичният мит е особено привлекателен за медиите. Точно той произвежда историите, които се продават най-добре. Публиката е петимна за тържествената празничност на победителя. Точно затова разплаканият от умора и щастие на корта Григор Димитров ще накара баба ви да мечтае за обувки Nike Air Zoom Vapor X или часовник Rolex.

• Митът за жреца – той е проповедник на доброто и продавач на надежди.  Пред неговия амвон ни спохожда утехата, че напук на всичко, животът все пак е хубав, светът – прекрасен, ние сме красиви и стройни човешки същества, а по Коледа ще има страхотни намаления. Големите духовни водачи винаги са облечени в тогата на почти религиозното доверие на масите – Махатма Ганди, учителят Дънов, дори дядо Добри от с. Байлово, който без да е имал някога компютър, има близо 300 000 последователи в интернет. Банално известно е, че медиите и социалните мрежи са поточни линии за производство на гурута във всяка област. Когато тези проповедници притежават доказана експертиза, тогава маркетинг специалистите ги наричат „лидери на мнение“. Такива например са Опра Уинфри и Стивън Кинг, които с един туит могат да вдигнат продажбите на дадено заглавие до стратосферата. Или митичната редакторка на Vogue Ана Уинтур, която възнамерява през пролетта на 2020 г. да ни задължи да носим материи с тропически принт и кройки, подчертаващи ханша.

• Или Боно от U2, който съвместява работата си на култов музикант, филантроп и активист с тази на продавач на Louis Vuitton и водка Belvedere. Абсолютен световен рекордьор на фенове във Фейсбук обаче е Кристиано Роналдо – този португалски Лазар Ангелов. През 2019 г. само от Инстаграм той  заработва сума, която спокойно може да покрие бюджетните разходи на общините в Габрово и Силистра. Единственият му ангажимент в замяна на това е да помогне на своите 122 милиона почитатели да си изберат хранителни добавки, хотел, куфар и фризьор. От друга страна, има знаменитости, чиято експертиза и талант са обвити в непрогледна мъгла. Въпреки това те имат впечатляващ брой фенове и с основание са считани за инфлуенсъри – Ким от династията Кардашян, например, или PewDiePie – най-популярният за всички времена потребител в Youtube (102 млн. последователи)… или котаракът Румен, който всеки ден от страницата си във Фейсбук напътства близо 45 000 души (и мен включително). В крайна сметка сексапилът, светският блясък и особено чувството за хумор винаги намират пробойни в душата на простосмъртните. Така дори без да усетим, вече сме готови да ядем от ръката на инфлуенсъра или поне да купим всичко, до което тя се е докоснала, стига това да е във възможностите ни.

• Митът за учения – Когато през 1980-те Пинк Флойд пеят We don’t need no education, светът все още се образова по традиционния начин – в училища и библиотеки, с учебници и книги и разбира се – на улицата. В последните години обаче този модел става все по-демоде. Новата колекция научни авторитети е далеч по-еклектична, провокативна и екстравагантна. Лабораторните учени и университетски професори трудно могат да овладеят въображението на масите, ако са лишени от аурата на рок легенди.

Вероятно жаждата на човечеството за рационален път към знанието и истината си остава все така неизменна, но днес предпочитаме пътеводните ни звезди да са, така да се каже, по-горещи – като изобретателя-милиардер Илън Мъск например, или като чаровния квантов физик и телевизионен водещ – Брайън Кокс, или поне като д-р Неделя Щонова. За съжаление обаче, те не са слънца и няма как да огреят навсякъде. И тогава в ефира светват новопомазаните шамани на науката. Те убедено цитират доказателства, че ваксините и пастьоризираното мляко са вредни, консумацията на урина – полезна, езотеричните науки са висша форма на съзнание, а Земята е плоска. И уважаемият зрител колкото по-малко знае, толкова повече вярва. И колкото повече вярва, толкова повече купува.

• Митът за бизнесмена – в основата си това всъщност е жизнерадостният мит, че икономическият растеж и личното благоденствие могат да продължават до безкрайност и само от нас зависи какво бъдеще ще си изковем. Подобна оптимистична версия на живота е заразна почти на клетъчно ниво, обезоръжавайки всеки здравословен скептицизъм. Която и да е икономическа оферта, опакована в нея, изглежда супер атрактивна и намира своите купувачи. Понякога офертата е повече от добра – например тази, която още през 1970-те предлагат на жителите на щата Керала (Индия). Амритя Сен, нобелов лауреат по икономика и заклет враг на бедността, обяснява подробно поредица от икономически мерки, които ще променят региона и за по-малко от 800 дни ще осигурят на хората качество на живот, съпоставимо с това в развитите страни.

Понякога офертата е за стока със съмнително качество, която намирисва лошо, но е завита в жизнерадостни обещания за величие и просперитет. (Да, тук и аз се сещам за разносната търговия на Борис Джонсън и Доналд Тръмп и армията микроинфлуенсъри, които дърпат конците на стотици хиляди избиратели, без дори да се налага да се надигат от дивана или топлата си вана.)

А понякога предложението е направо неприлично и с катастрофални последици за клиента – както се случва с участниците във финансовата пирамида OneCoin. Нейната основателка,  кралицата на криптовалутите Ружа Игнатова, е инфлуенсър пар екселанс – млада бизнес дама, образована, обиграна, с ефектно червило и живот по яхти, клубове и корици на списания. В рамките на месеци тя убеждава межу 2 и 3 милиона свои последователи в мрежата да купят рекламирания от нея продукт. След това елегантно потъва в неизвестност, отнасяйки парите им и вярата им в икономическите чудеса.

• Митът „Грета“ – екологическият прочит на света се фокусира върху факта, че здравето на планетата зависи от огромен брой взаимовръзки. Човекът е само част от една сложна система и в негов интерес е да си сътрудничи с останалите елементи, а не да размахва бухалка. Днес, основателно или не, най-разпознаваемото лице на това схващане е момичето със стегнати плитки и сърдит поглед – Грета Тунберг. След речта й пред генералната асамблея на ООН в края на септември симпатизантите й в социалните мрежи вече надхвърлят 13 милиона. Вероятно още толкова са и потребителите, които я критикуват или осмиват. Всеки техен хаштаг обаче всъщност я прави още по-популярна и циментира позицията й на най-влиятелния инфлуенсър в полето на екоактивизма.

Но Грета съвсем не е сама на този фронт. Редица популярни личности рекламират зелената идея чрез продуктите си и обратното – рекламират продуктите си чрез зелената идея. Подобна симбиоза между индустрия и кауза е може би най-убедителното доказателство за ползата от инфлуенсърите. Звездният готвач Джейми Оливър, например, води кръстоносен поход срещу нездравословното хранене на децата в училище. Дизайнерът Александър Маккуин представя колекция Пролет/Лято 2020, подготвена изцяло от рециклирани материали. Натали Портман се снима във филм за индустриалното производство на месо и последиците от това в глобален мащаб.

Под дигиталното слънце има място и за още куп блогъри и интернет активисти, които без да са знаменитости, започват да трупат популярност и влияние именно с идеите си за опазване на единствената планета, с която разполагаме в момента. Профили като тези на Dulcinea-Reserva Wild Forest, The Van Effect, Trash Is For Tossers се четат и споделят ежедневно от стотици хиляди хора по света.

Както всички митове, така и формулираните от Бети Сю Флауърс не са непременно точни и изчерпателни. Те са само поредният опит да организираме представите си за света и да облечем хаоса в усмирителната риза на някакви логически конструкции. Митът не е непременно правилен или грешен. Както не е и явлението „инфлуенсър“. Правилен или грешен е единствено начинът им на употреба.

В популярното предаване „Стани богат“ участниците в играта имат право да се допитат за съвет до случайно събраната публика или до човек, в чиято компетентност вярват. С други думи, те могат да разчитат на „мъдростта на тълпата“ или на тази на инфлуенсъра. Статистиката показва, че сър Френсиз Галтън е бил прав – докато приятелят отговаря правилно в 65% от случаите, аудиторията дава точния отговор на 91% от въпросите. Това, разбира се, не означава, че трябва да се доверявате на колективи от случайни познати. Това означава, че трябва внимателно да избирате личните си лидери на мнение и най-вече – никога да не вярвате на всичко, в което сте убедени, само защото и те са убедени в същото.

Мъдрецът Борхес твърди, че да се влюбиш, означава да се посветиш на религия, чийто бог е несъвършен. Едва ли бихме могли да кажем нещо по-умно от това за финал. Просто ще добавим – яжте, молете се и обичайте инфлуенсърите си – с щипка сол, ако обичате.