Искате ли да сте отново на двайсет?

Велимира Василева Лице назаем

В едно интервю, което дадох малко след като навърших петдесет, ми зададоха такъв въпрос: Искате ли да сте отново на двайсет?

Импулсивно отговорих: НЕ. Впоследствие осъзнах колко лицемерен би изглеждал подобен отговор във възприятията на съвременното общество, където младостта е издигната в култ. Та само погледнете рекламите – от кремовете за лице до лекарствата за артрит – всички ни обещават да сме млади отново. Явно младостта е това, което хората искат повече от всичко.

Или поне си мислят, че искат.

Или най-малкото си въобразяват, че всички останали искат.

Защо заявих смело и необмислено, че не желая да съм на двайсет?

Трябва да дам малко контекст на този отговор.

На 20 години бях работеща студентка във втори курс, но студентският ми живот съвсем не беше безгрижен купон, защото току-що бях родила първия си син. И не само бях млада майка, а и бях такава в едни особено тежки времена, които по-големите сред нас си спомнят – времена на хиперинфлация и оскъдица. По същото това време мъжът ми,

моята голяма любов, с когото и до днес делим мечти,

легло и банкова сметка, също беше на 20 и току-що бе започнал много тежка и нископлатена работа, единствената, която успя да намери след като излезе от казарма. Това дори не е всичко. На 20 години, ние двамата, живеехме ту при майка ми, ту при свекърва ми, според обстоятелствата. (Основното обстоятелство беше с коя от двете ни майки имаме поне минимална търпимост в момента). А освен това учехме и работехме – и всичко с бебе на ръце. Тежах повече отколкото сега, защото при мен стресът се отразява на килограмите, а съпругът ми се беше стопил от работа – като гледам, снимките се ужасявам как е оцелял. Моят живот на 20 не е нещо, към което бих искала да се върна нито физически, нито професионално, нито финансово.

Не бих искала да съм на 20 години и емоционално.

Тогава се страхувах дали ще се справя с всичко, с което се нагърбвах, защото не можех да кажа „не“. Страхувах се дали съм достатъчно добра майка, съпруга и дъщеря. Страхувах се дали правя правилните избори и дали ще успея да ги следвам.

На 20 години не се и познавах достатъчно добре. Не знаех възможностите си, сама си слагах граници, не владеех чувствата си, не умеех да се отстоявам, а в същото време копнеех да съм независима и силна.

А сега съм на 50 и животът ми не само е много по-подреден и спокоен, но и съм достигнала емоционалното ниво да му се наслаждавам.

Вероятно не бих имала нищо против да съм млада отново, ако можех да съм на 20 с всичко, което имам сега на 50 – децата и дома си, професионалните успехи и житейския опит, и може би на първо място емоционалната зрялост. Защото на 50 се познавам и знам какво искам и как да го постигна. През тези години, през тези битки и трудности

станах такава, каквато на двайсет само мечтаех да бъда.

Пиша всичко това, не заради двайсетгодишните, защото те няма да го разберат. Не и заради петдесетгодишните, защото те го знаят. Пиша го за трийсет-четиридесетгодишните, които току-що са осъзнали, че никога няма да са отново на двайсет, но бавно и славно вървят към петдесет. И тази мисъл може би не ги радва особено много.

Пиша го, за да им кажа точно обратното – радвайте се! Радвайте се, защото най-хубавото предстои. Предстои децата да пораснат и да станат все по-самостоятелни, докато един ден откриете, че

имате приятели по свой образ и подобие,

които сами сте си родили и отгледали. Предстои кредитите да бъдат изплатени, а инвестициите в развитие и образование да се изплатят. Предстои да имате много повече свободно време за хобита и пътувания. Предстоят нови начинания, за които може би сте си мечтали някога, но сте пренебрегвали досега. Предстои да си купите роклята, която искате, без да се притеснявате дали ще сте безупречна в нея, защото вече не сте толкова критични към себе си. Предстои да се освободите от излишното бреме на постоянно съобразяване с чужди мечти и желания. Предстои да осмислите преживяното през годините и да го видите по друг, хубав, мъдър начин, да откриете забавното в тъгата и тъжното в радостта.

Но най-вече предстои да опознаете себе си, своите възможности, своите силни и слаби страни. Предстои да научите какво искате от този живот наистина –

какво искате вие, а не майка ви и баща ви,

гаджето или мъжа ви, или приятелките ви, или моделите, които следвате, или дори децата ви. Предстои да бъдете хората, които задават посоката на собствения ви живот.

Не мога да ви обещая, че на 50 ще бъдете по-обичани или по-богати, или по-успешни отколкото сте били на двайсет, защото животът е непредвидим. Но ви обещавам, че каквото и да имате на 50, малко или много, ще му се радвате и ще го цените повече, отколкото сте му се радвали и ценили на двайсет. И това се отнася за всичко – от здравето и човека до нас, та чак до красивите обувки на скъпа марка и мохитото на морския бряг.

И затова ще го кажа пак –