Излез от капана на „Аз не съм важна. Аз не заслужавам!“

Женската душа. Колко крехка е тя. И същевременно колко силна.

Границите на душата са безпределни, както и нейната величественост. Велика, защото има устойчивостта да е гъвкава и да поема всякакви емоции, да надхвърля представите колко може да приема и задържа в себе си. Но каква ли е цената, която плаща?

Всяка жена по своята същност е красиво цвете, но ако не се грижи за вътрешния си свят и сама не подхранва плодородната почва, в която посажда кармични семенца на желанията си, това цвете няма да има шанс да разцъфне и процъфтява в разкош. В своята практика като женски треньор, любовен консултант, енергиен терапевт (K-power инструктор и REMAP фасилитатор), както и семеен констелатор, срещам жени, които са изгубили способността да се свързват с тялото си, да чуват зова на душата си. Често допускана грешка, която виждам, е това жената да слага всеки и всичко като приоритет преди себе си.

А знаете ли това какво енергийно послание има? Такава жена, където и да отиде, носи със себе си енергията и вътрешното усещане, че: „Аз не съм важна. Аз не заслужавам.“. А хората наоколо са нейното огледало – те отразяват и връщат обратно това, което тя излъчва. Тоест тя получава от нейното обкръжение същото отношение, което дава към самата себе си. С други думи: „аз съм незначителна, малка, за мен все време няма, аз не заслужавам.“

Смалява себе си, смалява и душата си,

в резултат на което тя спира да е окрилена да мечтае.

Такава жена няма време за грижа за себе си, да направи нещо, с което да се отпусне и потопи в своята женственост, няма място в графика си за любовни срещи, няма място в живота си за мъж, макар и да казва, че е готова за сериозна връзка и семейство. Ако я помолиш да подреди по приоритети и важност как минава един неин ден между: време за самата нея, рождено семейство (нейните родители), кариера/пари, дете, мъж/любов… картината на нейния живот няма да е толкова розова. Нейната околна среда или почва, в която иска да посади и най-смелите си мечти, е задръстена с плевели и липсва въздух. И тук е много важно всяка една жена да си даде сметка, че тя е градинар на собствената си градина – вътрешния си свят. Ако се претоварва със задължения, тя залинява,

душата губи своята ярка светлина и харизма.

Всяка дума в речника, който използва, носи енергийно значение. Ако тя само приказва какво ТРЯБВА да свърши и върши само това, което ТРЯБВА, тя спира да живее през сърцето си и истинските си желания. Това потиска душата, която вътрешно крещи, че е изморена, че има нужда от време за себе си, че не ѝ комфортно повече така, че не може да продължава повече в същия дух.

А често жената избягва близка среща със самата себе си, защото я е страх. Страхува се какво ще чуе в тишина на един цикъл вдишване и издишване. Защото само един такъв цикъл и ясен фокус върху него я кара да осъзнае, че е тук и съществува. Но пък какво ли е това съществуване, когато е дистанцирана? Дистанцирана е от хората, защото е уплашена, че последният път, когато беше уязвима и допусна мъж близо до себе си, остана наранена, разочарована, отхвърлена, изоставена. Страхува се, че когато друг мъж се опита да навлезе във вътрешния ѝ свят, отново същият злополучен сценарий ще се развие – и този, като предния мъж, ще я ограби, отнеме свободата ѝ, тя ще се обезличи, ще забрави коя е, опитвайки се да се докаже колко стойностна жена е, ще се приспособява към мъжа, а той в крайна сметка ще си я „моделира“ както на него му е удобно.

И така се дистанцира и от самата себе си и това, за което нейната душа копнее да бъде. Това е вид пренебрежение към самата себе си и то рано или късно се заплаща.

Ако ти самата не си важна за себе си,

не присъстваш истински за нуждите и желанията си, не може да очакваш, че друг отвън ще те компенсира за това и ще запълни всички твой липси. Много е тъжно, когато виждам в практиката си жени, които не са получили достатъчно обич, грижа, внимание и емоционална близост от родителите си, и търсят отчаяно това от мъжа. Дори когато ги попитам: „За какво мечтаеш?“, отговорът е: „Търся половинката си“. Сама по себе си думата „половинка“ носи асоциация, че тази жена е непълноценна и не е цялостна. Но едно не разбира – светът отвън няма как да ти кликне и пасне, както и да те направи щастлива, ако ти сама не си щастлива с единствения човек, когото имаш на този свят – себе си. Когато тя е завършена личност, привлича мъж, който е завършена личност и заедно създават дълбока емоционална свързаност, без същевременно да губят себе си, свободата си и да се изгубват във връзката. Може би тук думите на Хорхе Букай ще внесат още повече яснота:

„ Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света.“

Всъщност при жената, която разсъждава в сърцето си по този начин (като да търси половинката си), вътрешното дете е тъжно, подтиснато, свито, наранено, обидено, сенчесто. Това е тази част от личността, която се формира в детската опитност и често остава много силно изразена в жената в по-нататъшния ѝ жизнен път. Това се отразява на любовния ѝ живот чрез проявлението на това какви мъже привлича – емоционално недостъпни, дистанцирани, свободолюбиви, несериозни, търсещи неангажиращи отношения, подаващи смесени сигнали. За да не се стига до там жената да преживява поредните любовни терзания, разочарования и провали, е нужно да се погрижи за емоционалните травми на вътрешното си дете. Има 3 важни стъпки в този процес, а именно: признаване на истината и приемане на фактите, такива каквито са; прошка на себе си и околните и безусловна любов към себе си, да си даде емоционална подкрепа и прегръдка.

А женската душа копнее да е видяна.

Копнее да срещне разбиране, любов и подкрепа от околните и мъжете за това, което е тя в своята същност. Проблемът е, че търси да разбере своята същност през очите на другите, през акта на верификация, настоявайки за жестове на любов от мъж. Как се разпознава това ли? Например, може да го чуеш в думите на жени, които казват: „Дали съм му достатъчно интересна, дали ме намира за привлекателна и ще ме покани ли пак на среща?“ А би трябвало процесът да е наобратно – от Аз-а към другите, тоест от нейната вътрешна ценност и усещане за стойност, това да излъчва и транслира. Не забравяй, че накъдето текат мислите ти, каквато емоция закодираш в думите си, натам ще тече и енергията ти. Това като бумеранг ще се върне в живота ти. Нужно е високо ниво на осъзнатост, дисциплина и самоконтрол, за да поддържаш чист вътрешния си свят – да си градинарят, който съвестно изкоренява всички плевели и посажда само красиви семенца.

Това, което разболява жената е, че доброволно поставя ценността и щастието си в дланите на другите. Това винаги носи фрустрация, негодувание, самообвинения, срам, вина и все такива нисковибрационни емоции. Ако това емоционално състояние продължава прекалено дълго във времето – между 6 месеца и 1 година, без жената да е поела отговорност за емоциите си, без да си дава право на себе си да пуска и освобождава емоциите по здравословен начин, енергийният баланс в тялото се нарушава и започва да се наблюдава проявление на външно ниво, като се отключват различни физически симптоми и здравословни неразположения.

Логическата връзка е следната: мислите създават думи, думите емоции, емоциите определят енергийния баланс в тялото, а нарушеният енергиен баланс, в случая дисбаланс,

води и до здравословен дисбаланс.

С други думи, влошеното здравословно състояние е в резултат на вътрешна дисхармония. Ето какво се получава, когато жената трупа ли, трупа емоции в себе си, или отказва да приеме, да види, а предпочита да си затвори очите за истината, за да запази комфортната си зона, без да си дава трезва преценка как се самоунищожава и самосаботира щастливия си и пълноценен живот. Душата има нужда да бъде чута и да получи своето внимание. А когато дълго време жената я отхвърля под претекст, че няма време да се погрижи, защото това е най-малкият ѝ проблем точно сега, душата намира друг начин да привлече вниманието ѝ. А именно, когато тялото се обади с болежки.

Да, жената е велика – може да складира всякакви емоции в себе си, да чувства и приема и чуждите болки, но в един момент тялото ѝ ще я предаде. Душата не позволява твърде дълго време да се върви против нея и намира своите инструменти да накара жената да се обърне към нея, да се свържат в едно и тя да намери своя център и баланс.

Едно важно напомняне тук – и адът, и раят се намират вътре в нас. Да не забравя, че имаме потенциала за промяна. Науката кинезиология дава решение на жената как да помогне на своето тяло, така че енергията да тече свободно в него, да трансформира негативните емоции, да ги освобождава по здравословен начин, да излезе от ада, който е създала в себе си и да живее във вътрешна хармония и спокойствие.