Жената днес в мъжкия свят

Според историците Френската революция е започнала с женски бунтове. Жените участвали активно и допринесли значително за успеха й. Но след революцията и лозунгите за равенство, се оказва, че жената не се вписва нито в понятието „човек”, нито в понятието „гражданин”. Една от активистките на женската еманципация в този период, французойката Олимпия дьо Гуж, завършва на гилотината само защото е дръзнала да помисли, че Декларацията за правата на човека и гражданина, се отнася и за жените.

През цялата човешка история в дореволюционната епоха чрез средствата на религията, училището, науката или семейството е поддържана представата, че

„естествената“ роля на жените е подчинената.

Разбирането, че жената има „по-лошо качество“ увековечава стереотипите за „по-ниските“ й способности и таланти. В исторически план борбата на жените за равноправие е низ от тежки и продължителни драми, история на непрекъснати сблъсъци със „силния пол“.

Темата за равноправието между мъжете и жените не е приключила. Дори и днес. Показателен случай за стигматизираното мислене по въпроса бе случаят с представянето на новите министри на Канада – 15 мъже и 15 жени. Почти всички реагираха на броя на жените и в доста медии това бе централна новина. Канадският премиер Трюдо отговори простичко: „Защото е 2015 г.“.

В света все още има общности, където е много изразена подчинената роля на жената. Но дори в общества, в които равенството между половете сякаш не се поставя под въпрос, жените продължават да се сблъскват с полова дискриминация.

В България, при цялата жилавост на патриархалната традиция, както и на някои религиозно мотивирани представи за положението на жената, като цяло жените участват в обществения живот равноправно, но често неравнопоставено.

Повод за тази статия и засягането на въпросната вечна тема е и проучването на „Галъп Интернешънъл” по задание на „Жената днес” относно равните права на мъжете и жените у нас.

Данните от изследването на „Галъп Интернешънъл” се явяват своеобразен компас за мястото на жените в обществото ни днес. Около 14 на сто от хората в България са ставали свидетели на дискриминация по полов признак. В лично качество,

18% от българките са ставали обект на дискриминация заради пола си,

според собствените им признания. При мъжете процентът е значително по-малък – 5%. Освен непрестижността да се признае такъв факт, трябва да имаме предвид, че често за мъжете в развод присъждането на децата на майката се възприема като вид дискриминация. В подкрепа на тази теза е и  мнението на мъжете относно твърдението „Добре е, че при развод съдът обикновено дава децата на жената“. Цели 41% от мъжете не са съгласни с това.

Един от най-големите стереотипи е възприятието за „първостепенната“ роля на мъжа и „второстепенната“ роля на жената. 19 на сто от българите са съгласни с твърдението, че „жената трябва да се подчинява на мъжа“. Закономерно дяловете на съгласие се увеличават с възрастта. Очаквано, по-младите са по-малко склонни да се съгласят, за разлика от по-възрастните – социализирани в други ценности и разбирания. Положителното е, че нагласите на младите ще са тези, които ще доминират в обществото утре.

Често и днес броят на сексуалните партньори на жените е чувствителна тема. Все още по-масово се споделя мнението, че жените трябва да бъдат „по-въздържани“ в количеството. На твърденията „Мъжът може да има колкото иска сексуални партньори“, както и „Жените могат да имат колкото искат сексуални партньори“ в българския контекст не се отчита сериозна разлика в съгласието и несъгласието. 12% посочват, че жените могат да имат колкото искат сексуални партньори, а за мъжката бройка подкрепата нараства едва с 2%. Жените са по-склонни да се съгласят, че по-голямата бройка на сексуални партньори при мъжете е по-приемлива, отколкото при жените. Изпъква по-целомъдреното разбиране за женската роля, както и предполагаемо по-емоционалното разбиране за сексуалния живот.

Стереотипите тегнат върху жените още от младостта им. Те често се сблъскват с такива и заради външния си вид, или защото са във фертилна възраст. На жената често се гледа като на “рискова инвестиция”, тъй като във всеки момент може да излезе в отпуск по майчинство. Ако има деца и работи, жената често се приема като половин човек, защото тя ще иска да си тръгва по-рано, ще отсъства по-често заради заболявания на детето и т. н.  Затова и

цели 95% са съгласни, че „майките с малки деца по-трудно си намират работа.“

Практиката показва, че все още живеем в доминиран от мъжете свят. Хиляди години е съществувала концепцията, че жената се грижи за бита, а мъжът – за прехраната.  Дори днес има  хора, които продължават усърдно да крепят това овехтяло разбиране. В България близо половината хора са съгласни, че „мъжът трябва да печели пари, а жената да се грижи за дома и семейството“. Въпреки високия процент е видно, че концепцията „доживотен домакински труд“ за жените става по-неприемлива. От друга страна, стои и обяснението съобразно мъжкия традиционен стереотип за половите роли. „Успехът на мъжа“ е обвързан с икономическите постижения – сигурните доходи му дават възможността да бъде „стожер на семейството“. Малко повече от половината мъже са съгласни, че „мъжете трябва да плащат сметката“. Еманципацията на българските жени по тази тема е видна – близо 60% не са съгласни с това „вехто“ разбиране.  Видно е, че ролята на мъжа в издържането на семейството избледнява и се измества от представата, че двамата семейни партньори трябва да споделят в еднаква степен ангажимента по финансовото обезпечаване на семейството.

Показателна промяна на основни стереотипи спрямо жената и професионалната й реализация е резултатът, според който близо 90 на сто не са съгласни с твърдението, че „не е хубаво жените да ходят на работа“. Така почти всички са съгласни, че жената трябва да работи, но дори и в силно феминизирани сфери често начело стоят мъже. Въпреки разкрепостяването на отношението към жените относно позициите им в обществото и семейството и признаването на правото и на икономически независимо съществуване и личностно развитие, дори и с едно и също висше образование, жените не получават такова признание в професионално отношение както мъжете. В подкрепа на това наблюдение са и данните от въпроса „Според вас в България, по принцип, за кого е по-лесно да получи по-висока заплата за една и съща работа?“. 50 на сто посочват, че и за двата пола възможността е еднаква.

Близо 40 на сто са на мнение обаче, че мъжът по-лесно може да получи заплата. Статистиката е красноречива, че средната заплата на жените е по-ниска от тази на мъжете. В ЕС жените получават средно с около 16% по-малко на час от мъжете. Поради тази причина семействата, където глава на семейството е жената, живеят много по-бедно. В „Мъжкото господство“ Пиер Бурдийо брилянтно е формулирал този сблъсък между мъжете и жените в професионален план –  „ако е тъй трудно толкова много позиции да бъдат заети от жени, то е, защото те са скроени по мярка за мъжете, чиято мъжественост се е самоизградила като противопоставена на жените, такива, каквито са днес“.

Освен заплатата, много често жените се сблъскват с т.нар. „стъклен таван“, тоест израстват само до определена позиция в йерархията. В този ред на мисли

24% са съгласни, че  мъжът трябва да заема по-високи постове

от жената. Tази несправедливост поставя нееднократно въпроса за въвеждането на квоти за жени в определени сфери. В няколко европейски страни тези квоти вече са факт. От една страна, звучи нелепо да бориш полови предразсъдъци с налагане на такива. А от друга страна,  е видно логичното обяснение, че по този начин се създава възможност на жените да проникнат в „чисто мъжки територии“, което след това да позволи постепенното отваряне на тези сфери към жените.

В България на въпрос дали е добре, или не е добре у нас да се въведат такива квоти, 72 на сто отговарят положително. И при мъжете, и жените няма голяма разлика в подкрепата на такава възможност. Видно е, че се предпочита чрез закон да се смекчава  дискриминацията в определени сфери на дейност, отколкото да се разчита на „обществено саморегулиране“ по темата. По тази логика се отчита и подкрепата да се приеме закон за равнопоставеност между мъжете и жените – 73 на сто отговарят утвърдително на въпроса „В България няма закон за равнопоставеност на мъжете и жените. Според вас трябва ли да бъде приет такъв закон?“

Все още част от хората споделят определени стереотипи за мястото и способностите на жената в трудовия живот. Показателни са резултатите, според които

31% са съгласни, че мъжете са по-добри професионалисти от жените.

Тук се намесва и разбирането за „мъжките“ и „женските“ качества, които обаче не са в полза на жените. Поради тази причина и мъжете се приемат за по-добри лидери, като 32 на сто са съгласни с това твърдение.

Когато коментираме темата за лидерството, някак естествено мисълта ни се насочва към политиката. Очеваден е дисбалансът между жени и мъже в тази сфера. 74 на сто от хората са съгласни, че трябва да има повече жени в политиката. Делът на мъжете, които са съгласни, също е висок – 66%. Тази подкрепа като цяло може да се отдаде и на сериозна загуба на доверие в старите политически играчи (предимно мъже) и в търсенето на нова концепция в правенето на политики. В свое изследване Световната банка установява, че там, където влиянието на жените в обществения живот е по-голямо, нивото на корупцията е по-ниско. Това важи дори когато се сравняват страни с един и същ стандарт, еднакви граждански свободи, еднакво ниво на образованието и еднакви правни институции. Това е видно при въпроса „Ако помислите за корумпирани хора, какво си представяте първо – мъж или жена?“

66% са отговорили, че мъжът е по-корумпиран,

като има почти пълно единодушие в този отговор при мъжете и жените.

Темата за равноправието между мъжете и жените е неизчерпаема и устойчива в своята невъзможност да бъде преодоляна скоро. Още дълго време  жената с добра кариера ще бъде определяна като феминист, още дълго време ще говорим за „женски“ и „мъжки“ мозък, за „женски“ и „мъжки“ професии. И също толкова дълго сред „женските“ професии ще фигурира професия домакиня, и също още толкова дълго време жените ще искат половината свят в замяна на половината къща.

Данните са от експресен сондаж на тема „Обществени нагласи към проблема за дискриминация на полов признак, проведен от „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е представително за пълнолетното население. Проведено е сред 1002 респонденти по телефона в периода – 26-27 ноември 2015 г.