Изборът за човечеството е между свободата и щастието и за по-голямата част от човечеството, щастието е по-добро.
Джордж Оруел
Преди много години, на едно обучение пред мен изсипаха един голям плик, пълен с всякакви мъниста – малки, големи, кръгли, квадратни във всякакви цветове. Тези мъниста ме върнаха в детските ми спомени, когато със съседските деца се събирахме да правим герданчета, гривнички и т.н., които след това подарявахме едни на други или „представяхме“ на нещо като изложба. Задачата на обучението обаче беше друга – трябваше да си направим „броеница от спомени“, която след това нарекох „броеница на живота“.
Единственото условие беше зад всяко мънисто, което изберем за нашата броеница да стои наш спомен или случка, които бихме откроили като важни в нашия живот и довели до промяна. Спомням си, че бях на 20 и малко и се чудех как можеш да избереш „само“ няколко спомена от 20 години живот… Тогава никак не се замислих за духовното значение на броеницата. Не се замислих за нейното значение и роля в религиите и историята, но се замислих за големите ми тогава решения и избори, които звучаха така сякаш са дали посока на живота ми.
Решенията, психологията и животът
За съвременния човек решенията означават правото на избор. Правото на избор ни дава усещане за контрол, възможности и свобода. Наличието на избор обаче налага и вземане на решения, които могат да бъдат доста трудни на моменти и дори да повишат тревожността и усещането ни за сигурност. Често „трудните кръстовища“ на живота подтикват човека да потърси помощ от психолог. Днес изборите ни предопределят – има много теории, според които дрехите, които избираме или социалният кръг, който сме си оформили
определят нашата личност.
Опцията за избор е нещо, което не просто искаме и оценяваме, а задължително очакваме. Това е и една от причините, поради която липсата му може лесно да отключи тревожност и дискомфорт. В същото време, противно на изискването за избор и решения, психологическите изследвания показват, че прекомерните възможности могат да имат отрицателен ефект върху нас и особено върху децата.
Рационално или емоционално
От психологическа гледна точка решенията могат да са рационални или емоционални. Все още, научно погледнато, знаем твърде малко за това как точно чувствата се превръщат в решения. Едно е сигурно – когато сме на прага на избор, искаме решенията ни да ни накарат да се чувстваме по-добре и в крайна сметка това как се чувстваме спрямо евентуалните резултати от нашия избор ще предопредели и решението. Често чувам от хората, че животът би бил много по-лесен ако бяхме изцяло рационални.
Нямаше да има емоционални раздели,
събиране на багажа през ден, излишни покупки, а може би дори нямаше да ги има и половината връзки и приятелства, които сме създали. Има правило, че 80% от връзките, които се създават по време на драматичен или силно емоционален момент се разпадат след 6-8 месеца. Изглежда, че след отминаване на емоцията, няма какво да държи избора ни. Рациото от друга страна е „умно“ – то претегля, премисля, оценява и решава. Решава така, че изборът да е устойчив и дълготраен. Логично излиза, че рациото е доброто ченге, което единствено може да се справи с последствията на емоционалните решения.
Изниква въпросът:
„Ако едното е толкова безпогрешно и винаги правилно, защо вечно се борим между двете? И ако знаем какво е правилно, как така се случва да завършваме с грешен избор?“
Историята показва, че еволюцията е подкрепила развитието на разум и чувства в човека – чувствата се грижат за нашите желания и нужди тук и сега, докато рационалността пази нашето благополучие за в бъдеще. Да избираш между двете е като да избираш между Днес и Утре – без първото никога няма да се случи второто. Казано така излиза, че правилното решение в една трудна ситуация би изисквало отчитане на моите емоции сега, в момента и премислянето на последствията от тях в бъдеще. При всички положения решението ни в определена ситуация се движи винаги в посока ползите, които ще ми даде то.
В крайна сметка…
Животът е наниз от избори, броеница от решения, които са ни дали шанс – да продължим, да се справим, да се преборим, да опитаме. И точно като една броеница тези шансове са безкрайни, стига да имаш очите и търпението да ги „намериш“.
0 Коментара