Животът, събран в един клик

Като на кино

Колата ме чака пред входа. Влизам в купето и чувам „Добро утро, Ина!”, на което се усмихвам и отвръщам на поздрава гласно, въпреки че вътре няма никой. Не сядам зад волана, защото днес имам доста работа, а на „шефското място” (задно дясно кресло), което е оформено като съвършено бюро, а в подлакътника по средата се намира ултрабука. Казвам „Офис” и колата потегля из града, а пред очите ми пада холограма, на която е изписан графикът ми за деня. Казвам „Вивалди”, защото денят е слънчев и ми е светло на душата, а интонационната среда се изпълва със съвършените звуци на Пролетта от Четирите годишни времена на Вивалди, създадени преди няколко века. Предстоят ми няколко физически, офлайн срещи…

Докато пътувам, се сещам, че съм забравила вкъщи да пусна прахосмукачката и миялната машина, но с два клика през телефона – уредите вече са в действие. После „извиквам” на преглед хладилника и чакам умният ми телефон да състави меню за четирима за довечера и да направи списък какво трябва да се пазарува. След малко спираме, а красивият, пълен с обертонове мъжки глас ми казва „Офис”. Преди да сляза, съм „дала” списъка за пазаруване на колата, както и адреса на химическото чистене, където да закара зимните палта. В 14 ч. колата ще ме чака отново пред офиса, за да ме отвози до първата ми среща. Всъщност ще бъда известена 15 минути по-рано точно в колко да изляза, в зависимост от предварително изчисленото време за пътуване спрямо актуалния трафик… Звучи футуристично, обаче не е! За съжаление не е и моят актуален живот (все още), но е напълно възможно да протича именно в този филмов сценарий.

Преди две години точно този филм ни го представиха от BMW като тяхната концепция за следващите сто години (NEXT 100). Също преди две години имах възможността да изпитам автономното управление по време на тест драйв новата тогава S класа. Бях пуснала волана и педалите, а автомобилът сам спазваше правата линия, намаляваше при завоите, ако прецени, че скоростта е висока, после ускоряваше, четеше и спазваше сам знаците за ограниченията на скоростта (благодарение на това си спестихме потенциални глоби, които иначе получиха наши колеги), изпреварваше и пак влизаше в лентата. Успяваше да „закове” на място, когато на пътя буквално изскочи неразумен пешеходец. Честно казано, не знам дали и аз ще се справя с такава светкавична скорост при такъв инцидент.

Умните автомобили

Всъщност автомобилните брандове са напълно готови с автономните возила с изкуствен интелект и неведнъж вече бяха демонстрирани техните способности в реални условия. Проблемът е, че законово не могат да бъдат регулирани поради семпла, но сложна причина: Кой ще бъде виновен при инцидент? Производителят, продавачът или собственикът на автомобила? Но рано или късно и това ще стане.

Експертите твърдят, че през 2036 г. превозните средства с водач ще бъдат рядкост, защото ще ни превозват самоуправляващи се автомобили. Един от факторите, които пречат на прехода към самоуправление, е фактът, че все още разчитаме на своите шофьорски умения повече, отколкото на автоматичното управление.

„Преминаването към автомобили без водач изисква нов начин на мислене и инвестиране в развоя, така че автомобилите да са достатъчно сигурни. Разбирането на начина, по който човешкият фактор допринася за пътнотранспортни произшествия, може да даде тласък на развоя за промяна на водача в помощник-водач”, казва проф. Хейки Лиматайнен от Техническия университет в Тампере. Ако се замислим, има абсолютна логика самоуправляващите се автомобили да бъдат по-безопасни „шофьори”, защото ще бъдат по-информирани за околността си и ще могат да оптимизират управлението и избора на маршрут от гледна точка на безопасността.

Абсолютен факт е, че много умни „неща” са част от живота ни, макар и да не ги виждаме – приготвят кафето, пускат климатика, затварят и отварят врати, преценяват какъв е въздухът в помещението и проветряват, обработват огромни данни, мерят пулса и други функции на тялото ни, дават препоръки за добро здраве.

В бизнеса изкуственият интелект вече здраво е навлязъл и все по-често си задавам въпроса дали разговарям с истински човек или с чатбот, когато се налага да се обадя в някоя институция? Леко се стреснах наскоро, когато си пишехме с един чатбот в месинджър и на мен ми стана много приятно от неговата любезност! Единствено ме успокоява, че изкуственият интелект винаги ще се нуждае от естествен, поне в близките няколко десетки години.

Телефонът, моят приятел

Убедена съм, че и вие сте от хората, които лягат и стават с умния си телефон. За добро или лошо, но аз го оценявам като добро, той се е превърнал в продължение на ръцете ни. Благодарение на него успяваме да свършим всеки ден десетки задачи, да осъществим десетки комуникации.

Спомням си преди 15 години, когато темата на един от първите броеве на списанието беше „Мобилен офис” и тогава един от авторите разказваше как ще можем да управляваме бизнеса си от всеки край на света. „Какво пък, защо да не пишем и за фантастика и да не създаваме красиви картини в представите за хората”, си мислех тогава. Днес, докато съм на пистата и „открадвам” от себе си време за зареждане на личните батерии,  върша равностойна работа на тази, ако съм зад компютъра. Между два шуса ми се обажда и главният редактор на „Жената днес” Лили, за да ме покани да споделя тези размисли. Е, така и не се научих да цъкам скоростно на миниатюрната клавиатурка на телефона, но съм в очакване на чипа, който ще чете мислите ми и ще ги записва, докато се спускам по пистите, карам автомобил или каяк, например. Хубавите емоции, особено сред природата, винаги носят творчески заряд!

И така, полека-лека все повече започваме да свикваме с умните, дигитални удобства. Днес все още ми се губи как сме си уговаряли едно време срещи по домашния телефон? Спомням си каква гордост беше, че имам пишеща машина, на която започнах да чукам първоначално с по един пръст и благодарение на това, че съм пианистка се научих доста бързо да пиша. Така написах дипломната си работа. Каква революция беше, когато за първи път записах изпълнението си на флейта с диктофон на касета с лента. Днес може и да не свиря и пак да издам албум с бравурни изпълнения…

Back to Nature

Дигитализацията обаче е война – надпревара, скорост, кой по-най, по-уау, държи те в постоянно напрежение, дали не си пропуснал нещо, кой те е изпреварил, кой колко лайкове е събрал? Дали обаче този от другата страна е истински и дали ще можете да седнете да изпиете с него реално чаша вино? Та някои от световните инстраграм инфлуенсъри са компютърни творения! Не, благодаря! Лично аз отказвам да приема тяхната препоръка.

Все още успявам да удрям вратата под носа на технологичното време и да се връщам към първичното. Бягам към земята и природата, на село. Всъщност това е животът, на който са ме възпитали моите родители. Като напълно градски хора от поколения назад, са осъзнали, че една селска къща може да ни държи здраво стъпили към земята. Знаете ли какво удоволствие е да разкопаеш почвата, да посадиш семките и да чакаш да изникнат. Да гледаш как зрее плодът… Е, когато ни няма, чрез приложението в телефона пускаме капковото напояване, което черпи вода от кладенеца, построен преди 100 години. Но пък какво лошо в това да се възползваме от предимствата на новото време? Наскоро си дадох сметка, че допреди десетина години гледах прогнозата на синоптиците от телевизията, а днес по няколко пъти на ден и през няколко различни приложения я следя по часове.

Стискайте палци Главният архитект на Земята, онзи на небето, да е благосклонен тази година (въпреки че и с неговите капризи успяваме да се преборим до известна степен) и през лятото ви каня на вилата да опитате най-вкусните домати, полети с ароматната ракия на бай Иван комшията, произведена в стария казан на селото.