Как да станеш модерна кифла без тесто

„Голфът и сексът са единствените неща, на които може да се наслаждаваш и без да си добър в тях.“ 

Тези думи на Джими Демаре всъщност важат за всеки спорт, не само голфа, а може би и за всеки секс. Поне това показват рекламите.

Но относно спорта, първо бързам да кажа, че аз съм един от малкото хора, които дълго време споделяха философията на актьора Руслан Мъйнов. Помните ли времето, когато той беше засмян, пухкав симпатяга, който от време на време пееше сърцераздиращи песни за несподелена любов, а през друго време ни забавляваше дори само като се появи – чаровен, по онзи начин, по който е чаровен Карлсон – „прилично дебел мъж в разцвета на силите си“.  Да, но вече не. Не че не е мъж в разцвета на разцвета си, просто не е прилично или неприлично дебел.

Преди няколко години го видях по телевизията неузнаваемо променен – слаб, свеж, направо друг човек. На въпроса какъв е режимът му и какво прави, не помня какво точно каза за храната, но със сигурност знам, че като се стигна до коварния въпрос дали все пак  не спортува, той каза нещо такова:

„Е, не! Не съм паднал чак толкова ниско“.

Ха-ха, нали? – много смешно. И аз съм така, казвах си. И това стана любимият ми лаф с приятели, с които не обичаме да спортуваме. Да не съм луда да се бъхтя, хайде сега! Аз най-много обичам да си почивам, да си угаждам, да чета и да се препичам на слънце. Всеки човек е различен, нали. А и знаете, че за всичко има научно-природно обяснение, с което да си живееш спокойно, необезпокояван от чувството си за вина. Е, да, но мен все нещо ме глождеше. Винаги съм харесвала онези свежи американски екземпляри, които тичат лекичко около реката в Манхатън, на фона на небостъргачите, облечени в красиви спортни дрехи, с красиви тела и веднага им се случват великолепни неща – в любовта и бизнеса. Да, но ние да не сме някакви си американци! Я го виж само! А и аз спортни дрехи нямам,

парите за спорт постоянно отиват за книги или вино.

А и косата ми е дълга и трябва постоянно да я оправям, да мъкна тежки багажи, а този гръб да не ми е за един ден! Кола нямам за беда, освен това мразя групови тренировки, индивидуалните са скъпи, времето ми също е ценно. Сами виждате, че препятствията по пътя към залата и Стефка Костадинова да се разчекне, не може да ги прескочи.

Аз обаче имам друга способност – мога продължително, напористо и тайно да се надявам за нещо, което искам. Все пак от сърце завиждам на хората, които спортуват няколко пъти в седмицата и в мечтите си аз винаги бях една от тях – дисциплинирана, спортуваща, загрижена за здравето и външния си вид особа. Но на практика бях човек, който веднъж на няколко месеца отива до басейна.

И все пак мечтите понякога се сбъдват. Особено тези, които зависят не от Провидението, а от самата ви светла личност.
И, о, миг поспри! В един чуден ден Слънцето освети и моята спортна писта. Не внезапно и изведнъж, а лека-полека застанах на нисък старт. Първо, от работа ни дават карти за лесен и не скъп достъп за какви ли не спортове. (Те ни ги дават от години де, и аз все много одобрявах това, основно с кимане на глава). После пък моята приятелка Милена, с крачка като солетки, пърхаше около мен щастлива и доволна от спорта и лека-полека ме зариби – тя  е френски възпитаник, фин човек и някак си подло като французин, не насила, а като китайска капка, ме подхлъзна към залата. В това време пък Росен сдоби тяло като от списание, изобщо гледам моите приятели, които

стават все по-млади и красиви, и то не само в Инстаграм, а и на живо!

И аз тайно, но толкова. И все пак реших да опитам, без да се насилвам. Най-важна роля изигра желанието ми да направя нещо ново и да изляза от зоната си на комфорт, за да се настаня в друга комфортна зона, де, не да ми е гадно. И понеже тази година съм посветила на все нови неща около мен и всяко едно ме е зарадвало ужасно и повлякло след себе си още нови и хубави неща, хайде, казвам си, отивам в залата и аз. Първо малко каланетика, за да не ми стане зле – не било толкова лошо, нищо, че има и други хора. Те като цяло не си общуват с теб и се съобразяват с борсучестия ти вид. Треньорката, жена на около 60 години – слаба и усмихната още в 8 сутринта, можеше да се сгъне на 60 части, без майтап. Подозрително пъргава, за разлика от мен, която подскачам като нещо, което случайно е изтървано отнякъде, с грация на мечка, насила събудена от зимен сън. Но все пак инатът ми си го бива и продължих. Каланетика, гимнастика, малко аеробокс, и – о, каква изненада – започна да ми харесва – започнах да се наспивам по-бързо, да съм по-бодра, да не съм изморена по цял ден, абе всички позитиви, за които сте чували, наистина съществуват.

Извинявам се, че ви разочаровам.

Но най-хубавото всъщност, е чувството на задоволство, онова присвиване на очите, което получаваш срещу слънцето, в ръка с едно мохито. Същото, само че е постоянно.
Но! Всъщност то не е едно „но“, а цяла хралупа, пълна с „но“-та.  Да, има го моментът, че в началото си казвате: Аз съм изморен, искам бира. И че толкова зле ви става в началото от натоварването, че ви се повръща съвсем реално и физически. Вярно е и че като излезете от тренировка потен, изморен и съвсем без промяна в теглото, около вас сутрин се разхождат дългокраки женски елементи, които ядат баница с мекица и сладолед, курдисани в най-късата пола. Всичко това е така. Но не продължава безкрайно. Затова имате два варианта – да вземете и вие

екокифла с чия и пълнеж от въздишки на възвишени индийци,

безглутенова боза и биосладолед с глазура от киноа и да се откажете от гадния спорт. Но да знаете, че на тези храни най-чудодейното им е, че въпреки чудодейните съставки, от пломбите ви се трансферират директно към частите, които най-много ви тежат и се гънат безобразно. Не към мозъка.

Но може и друго – може просто да продължите, какво като ви е гадно? И окръглен не е много весело. Просто избираме нашето гадно, което най-много искаме да носим в сърцето и сака си. Аз се колебаех между

истински бял, домашен тутманик и да продължа със спорта.

Гледах се и си мислех, че не искам непрекъснато хората да ме харесват заради онези качества, които нося в душата си. Исках аз да се харесвам в огледалото. Една приятелка казваше: „Добре де, аз хубаво ще си глътна корема, ама кой ще ми глътне задника, това не знам“. И понеже и аз не мога да си глътна моя, затова се търколих към залата.

Моите безкрайно любими треньори Влади, Цвети и Виктор са велики хора! Толкова са готини – психолози в божествени тела. Те така се отнасят към мен и моето неможене, че чак весело и милно да ти стане. Когато мрънкам, че съм като танк на батут и цял живот съм се отказвала, Цвети ми каза: „Е , какво като не успееш, защо да се отказваш, така пак няма да успееш, по-добре си тренирай и ще видим“. А Влади ми обеща да стана като сърничка, затова съм една Бамби, която припка в залата с хъс и желание, но и подкрепа. И всичко това нямаше да стане, ако не е Виктор, според когото всичко е „елементаризейшън“.

Правя упражнения и даже вдигам разни тежести.

Виждам себе си като онзи наперен пинчер, който в мислите си е грациозна и силна немска овчарка. И всъщност е доста хубаво – има нови хора (дори да си мизантроп и социопат е добре да отбягваш различни хора, не може все старите), нови предизвикателства, ново настроение, нов тип умора и нови желания. А… и нови невидими лайкове от типа bitch.
А новите неща дават повече перспектива. И сега, ако си мислите, че от 100 кила съм станала 50 и съм фитнес фашист, понеже съм яла само унило, варено цвекло, докато тъжно се потя, това не е вярно. Килата много не са се променили, само цялостната ми визия, настроение и нагласа. Нямам преди и след. Все съм си сгодничка. Ям и пия каквото искам, просто вече имам желание да оставя повече тесто за другите.

Ей така се промени всичко – начинът, по който изглеждам, вниманието, което получавам, това, което мисля за себе си и за нещата около мен, промени се и това, което мога. Не само с мъртвата тяга, а и с мислите си. Но ако на вас не ви се спортува, има толкова други нови неща, които да направите – да започнете да пушите, да смените работата, да се разведете или напротив, да си вземете куче, рибка, която ви разбира. Вземете си каравана, мотор или заем от бързите. Ако ви е страх от заеми, защо не и да крадете или друго. Знам ли, всеки има своето нещо, което го кара да се чувства доволен и жив. За мен с огромна почуда това стана спортът, който в моя случай е трудно да се нарече баш спорт, защото съм като малка карикатура в клин и то не от ония готините на New Yorker. Обаче съм там и действам.

И ако не вярвате на мен и на всичките ви приятели, които спортуват, поне повярвайте на Мохамед Али: „Щом хората могат да направят пеницилин от плесенясал хляб, значи със сигурност и от теб могат да направят нещо“. Не се отказвайте. Може да е неправилно, но се движете. Нали казват, че животът е движение. Но дори да не е животът, то морето е. А кой не иска море? Така че мърдайте там нещо и дишайте колкото можете. Спирайте за бира, за цаца, за целувка или скандал, за плаж, за мираж или за каквото ви харесва, но не гасете мотора. Защото как иначе ще си тръгваме винаги и от всичко, което ни руши и тъжи? Ами с мръсна газ и чиста съвест. Ето как.