„Как си, маме?“ „Богата.“

„Март месец ми бе истинска инквизиция. Не можех да понасям тия плоски, всяка година повтарящи се шеги. Хората не умееха да видят в тоя „женски“ месец родилните мъки на земята, която чупи ледовете си, бори се с дебнещи скрежове, с изкусително топли ветрове, с лъжливи разтопявания, с внезапни пристъпи на зимата, за да роди от недрата си живота.“

Блага Димитрова, „Пътуване към себе си“

Времето, в което живеем, поражда все повече въпроси. Коя съм аз? Каква мога да бъда? Дали съм достатъчно добра? Защо направих това така, а онова иначе? Модерно ли е да се говори за „женската сила“? Какво прави един човек истински силен? Докато хилядите въпросителни в ежедневния забързан хаос все повече дълбаят дупката в и без това изровеното ни самосъзнание, често забравяме откъде сме тръгнали и кой стои зад нас. Съмняваме се. Имаме нужда от вдъхновение. Търсим го навсякъде, или пък чакаме само да ни споходи.

Докато разсъждавах върху вдъхновението, се опитвах да намеря точната дума, с която да опиша онова общо качество на жените в живота ми, което ме одухотворява. Зададох въпроса „С какво те вдъхновяват жените в твоето обкръжение?“ на няколко близки – мъже и жени. Нямаше отговори с една дума. Нямаше и еднакви отговори, но всички имаха една обща нишка – страст. Думата, в която можеш да откриеш щастие, любов, трепет, мъка, гняв, болка, топлина, усърдие, жертвоготовност. Сила.

Този текст е посветен на моите любими жени.

На цветята, чиито корени са здраво вплетени в сърцето ми и чиято красота прави къщата дом. На тези, които носят в себе си вселени. Които с един поглед могат да те приземят или извисят. Които повдигат планини или стават такива. Заради които мога да кажа „Аз съм богата“.

Мама е страст. Страст да обича.

Да създава от къщата дом. Да рисува красиви моменти. Да ми каже „Всичко ще бъде наред“. Да ми изпрати песента, която я е вдъхновила вчера. Страст да помогне на татко за смяната на мивката в банята, да сготвят вечерята заедно или да изглади дрехите му за утре. Страст да учи и да предава. Да ни каже как да вярваме в себе си. Да назове нещата с истинските им имена. Да се чуем вечер и да попита „Как мина денят ти?“. Да ми каже „Чао, маме“ с усмивка, когато знае, че няма да се видим няколко месеца. Страст да каже „Голяма работа, защо се ядосваш?“. Страст да се ядоса на същите тези дреболии. Да ме убеди, че трябва да съм по-спокойна, когато вътрешно се пита какви глупости правя. Да ми предложи рамо да поплача. Да ми даде „пет“, когато успявам. Страст да дава сърцето си.

Бабите са страст.

Страст да прегръщат и целуват, макар и само по телефона. Страст да казват „Гордея се с теб“. Да ти напомнят, че винаги мислят за теб и ще те чакат да те чуят или да те видят, когато не си толкова зает с работа. Страст да искрят, когато си при тях. Да ти сготвят нещо вкусно… всъщност много неща (за да има). Да тичат напред-назад, носейки храна, пари, подарък, въпреки че ставите ги болят ужасяващо, а пенсията не стига. Да са част от най-милите ти детски спомени. Да ти позволят неща, които никога не биха позволили на своите деца. Страст да те смирят и да те издигнат. Страст да оставят в теб най-доброто от себе си.

Сестра ми е страст. Страст да изживеем заедно детството. Да си дерем пръстите с ноктите на домашната котка и да се опитваме „да си слеем кръвта“, за да станем истински сестри. Да се наричаме винаги така, без биологична връзка. Да се пазим взаимно, докато вършим щуротии. Да порастваме с ум и силен дух. Да бъде до мен във всичко. Да ми казва кога прекалявам. Страст да стане сутрин с мен преди всеки изпит и да ми ливне вода. Страст да не спи с мен три дни и три нощи, за да си напиша курсовата работа. Страст да приготви най-уникалните изненади за рождения ми ден. Да мълчим и да си споделяме всичко. Страст да създаде семейство. Да бъде майка. Да основе собствен бизнес. Да се чуваме и виждаме, когато задачите позволяват, но винаги да сме заедно в сърцата си.

Жените в семейството са страст.

Приятелките са страст. Да споделят. Да дават живот.

Да се радват и да страдат с теб. Да те чуят просто така, да ти подарят хубаво червило, да ти кажат, че си прекрасна и че си достатъчна. Да бъдат там… и тук с теб.

Любимите мъже са страст. Невероятни, силни, издигащи и подкрепящи своите любими жени. Но за тях съм подготвила друг текст.

Аз съм богата. С обич към всички вдъхновяващи жени в живота ми. Подарявам им цветя. Но не за 8 март. За днес. Затова, че ги има. Благодарение на тях аз съм страст. Най-трудната, силната и неудържимата. Страстта да бъда себе си.