Мила Елена,
Днес попаднах на тази снимка, която освен че ме обезпокои, за съжаление е и поредното доказателство, че любимата ни Кака не може всичко, т. е. може, освен едно – да не остарява.
Следя епичната й борба с нейния си личен смисъл да бъде, откакто се появи на сцената леко пухкава, подскачаща и с небръснати подмишници. Борбата й заслужава само уважение, защото определено ми е дала смелост като жена в повече от една посоки. Разбира се, имам приятели, които отричат всяка нейна женска смелост, какъвто и да било артистизъм, талант, обвиняват я в постоянно плагиатство, и имат известно право. Но ако Алисън Голдфрап е истински артист, и наистина не е имала и няма амбиции да покорява света, не би трябвало да съжалява, че някой е успял да увеличи идеите й стократно. Тези мои приятели са в плен на една сладка и лесна ограниченост, простена от мен, така както Алисън би трябвало да прости на Мадона:)
Както и да е, гледам как
Кака болезнено се разделя с младия си съпруг,
душата й кърви публично и никакви бицепси, нито кабалистични сесии не й помагат. По форумите я псуват като за последно, мачкат и последната й заблуда, че може да е все пак вечно млада, и я оставят да се гърчи в така незвездната си тленност. Жал ми е за нея, а и ме е яд на всички дърти пръчове, които поради това, че са мъже, са защитени от публична анихилация при остаряването им. Топките им определено са увиснали, както и всичко останало, но странно защо това не пречи на никого. Друга моя приятелка, която няма нищо против кака, плахо предложи Мадона да започне да се занимава с нещо духовно, „нещо, с което да може да се самозалъгва“ .
Не знам обаче накъде повече Кака може да понесе да се самозалъгва. Покрай вродения й католицизъм възможността да стане върла християнка от- пада. Кабала се оказа ала-бала, когато става въпрос за раздяла между една вече стара в очите на по-младия си съпруг жена. Осиновеното дете вече е осиновено. За други самозаблуди не се сещам, а ти, Елена? А, да, наркотици, но тя никога не си е падала. Или всъщност има една, която не е пробвала – да си внуши, че е някой друг. Примерно Елена К. или Милена Ф. и моментално ще й стане по- леко. Защото
проблемът тук е как се спира да бъдеш Мадона?
Това е въпросът, а не „да бъда или не“.
Притеснена съм за нея, защото от мястото, където се намира в момента, няма безкрайно много изходи. Във всеки случай не бива изобщо да бъдат търсени в перфектни бицепси и хормо- нална терапия, позволяваща менструация докле смъртта ни покоси. Умиращи на 90 години в локва кръв, процеждаща се между краката ни… ужас.
Мила Кодинова, как да помогнем на Мадона да остарее достойно? И какво значи достойно? Всъщност това е най-важният въпрос – какво значи „достойно“? Аз съм силно смутена и от собствените си клиширани реакции, когато я видях да седи на трона си на кралица на попа като разчекната кокошка. Между другото впоследствие видях една българска дизайнерка в „Ева”, която беше побързала да изкопира кака, показвайки ни крайно неинтересния си маскиран (слава богу!) чатал. Това, което ме смущава, не е загубата на „приличие“, защото за да го загубиш, първо трябва да го имаш, а Кака винаги ми е харесвала заради
символичните си пръдни във въздуха,
които ни звучаха досега като феми- нистични залпове. Защо вече ми звучат само като пръдни? Това е ужасно! И какъв глупав пиар беше това, че Мадона има младо гадже на име Исус? Подобно нещо минава, когато си….по-млад. Ето! Аз също съм сексистка по отношение на женската възраст и към това, което една остаряваща жена може и не може да прави, а това е съвсем ужасно.
Кодинова, нещо трябва да се направи. Чудя се дали да не си взема като една моя приятелка за гадже някой 23-годишен циганин, да го прекръстя на Хесус и да си осиновя дете от съседна Македония примерно. Да го гледам как му текат лигите по Пресито, да слушам неспирното му оплакване колко му е противно да работи това, което работи, след което да приема, че след 1 месец работа е съкратен. Не защото е негативен и мрънкащ, а защото е лоша икономиката. Това дали ще ми помогне да се чувствам по-малко осъдителна към 50-годишната Мадона, която пред хиляди хора по ученически се цепи със среден пръст към мъжа си? Или да надебелея така, както преди няколко дни чаровният Анани Явашев ми предложи, вероятно, за да съответствам на възрастта си. Това може би ще е по-успокоително. Е, не ми предложи, а с изненада попита: „Е, няма ли да надебелееш вече?“
Не знам, в чудо съм се видяла, без да съм Мадона.
Мога да пусна корем, да ми увисне гъзът, да престана да слушам електронна музика, да нямам блог, да не флиртувам с млади мъже, да не тичам нагоре по пътеката на планината, да престана да нося leggings не защото краката ми не са хубави и стегнати, а защото са за млади момичета, да спра да псувам, да спра да се хиля на тъпотии, да не съм спонтанна, а уравновесено-премерено-видиотена от примирението, че „Кака не може всичко“. А й се иска, мамка му. И на мен ми се иска да може, защото това би означавало, че и аз мога!
Забавлението е в това да продължиш да се забавляваш със себе си, без да те интересува кой какви изисквания има към теб и без да губиш нито чувство за хумор, нито за самоирония. И в това е най-сложната битка, а не
дали на 50 ще реша да се запиша на хипхоп танци
и ще се облека в розово трико. Освен това цензорите са на всяка крачка – ако допуснеш да си цензурирана от други, означа- ва, че крепостта е превзета отвътре, а твоят вътрешен глас е най-трудният за заглушаване. И съвсем пък важно и сложно е да не си роб на собствения си перфекционизъм, защото тялото ти е крайно като теб самия. Гравитацията след 40, както казва Шарън Стоун, е силно осезаема.
Много мисли и все объркани. Горката Мадона, не й е лесно. На теб и мен, Елена, ще ни е в пъти по-лесно, когато станем на 50, защото сме кралици на попа, ама не световния, а тоя в София, срещу бившото кино “Дружба”.
Дай идея как може да се помогне на Кака да не изглежда така отчаяна.
0 Коментара