Какво е чувството в теб, когато се замислиш за бъдещето? Бъдеще. Бъдещето, което предстои. Толкова неясно, несигурно, изпълнено с въпросителни. Особено сега, когато всичко, което досега сме познавали като сигурно в живота ни, се променя и дори разпада.
Знам, че може да изпитваш страх, тревога, искрена паника. Нищо от познатото вече не изглежда сигурно.
Нормално е, човешко е. Страхът от неизвестното е изконен и за да се справим с него, и да продължим напред, бихме могли да го приемем. Просто да си кажем честно и откровено – да, изпитвам страх. Не знам какво е приготвило бъдещето за мен. Реалността ни се управлява от външни сили и съм много тревожен какви са ги замислили. Има толкова много негативни и откровено плашещи сценарии.
Приемам моя страх.
Имам право да изпитвам такива емоции, не е срамно.
Човешко същество съм и имам право да преживея вътрешните си бури. Защото само така мога да ги уважа, да зачета правото им да съществуват, за да могат после да стихнат, както стихва всяка природна стихия.
И знам, че може да бъде особено трудно, когато физическото ти оцеляване в момента и в бъдещето се чувства несигурно. Как да не изпитвам страх, като парите не достигат? Как да не изпитвам страх като бизнесът ми е застрашен? Как да не изпитвам страх като дори не знам какво ще работя и как ще се прехранвам? Как да не изпитвам страх, когато базовите ми човешки свободи са застрашени, когато пространството е
наситено с послания за надвиснала опасност?
И също така знам, че за всеки въпрос има отговор. За всяко търсене има намиране. За всеки проблем има решение. Макар и в момента да изглежда безизходно, решението е някъде там. Може да е толкова различно, нестандартно, извън всякакви зони на комфорт и предишни планове, които сме имали за живота си, че да не можем или да не искаме да го видим. Но го има.
И въпреки че никой не може да каже със сигурност как ще изглежда бъдещето, аз мога да избера да видя страховете си и да ги пусна. Да помогна на тялото си да се отърси от усещането за тази невидима заплаха. Защото в момента съм в уюта на дома си, дори имам устройство през което да чета този текст и
няма непосредствена опасност за живота ми.
Това е просто усещане в тялото ми, уплашени мисли, чиято енергия замъглява яснотата на ума ми и подтиска творческата ми сила.
Можем да използваме силата на ТЕС – потупванията по акопунктурните точки на тялото, които разтварят вътрешните меридиани, помагат на натрупаните болки и страхове да олекнат. Дори четейки този текст и наблюдавайки всички свои мисли, реакции, отклик на тялото, можем да потупваме.
Не знам какво бъдеще ни очаква. Но поне има бъдеще, което ни очаква и това само по себе си е добра и ободряваща новина. Нещо ме очаква. Някой ме очаква. А може би ме очаква и да взема решение какво искам да бъде бъдещето. Какво искам за себе си след като премине този епизод с карантината? Не какво си мисля, че е възможно, какви сценарии предвиждат икономистите, политиците или конспираторите. А какво искам аз за себе си и за цялото?
Квантовата физика учи, че във Вселената съществуват безброй трептящи потенциали – възможности които могат да се реализират, или пък не. Че има различни паралелни реалности, буквално различни светове и сценарии които съществуват паралелно. Също както паралелно съществуват минало, сегашно и бъдеще.
И можем ли да се протегнем и да извикаме спомените си от бъдещето?
С енергията на кой от всичките сценарии и всичките потенциални във Вселената искаме да подравним нашата собствена енергия? Този на недоимък, криза, световна диктатура, обезсилване и отнемане на права и свобода? Или с потенциалите на единение, сътрудничество, изцеляване на его-конфликтите и смирение; на изобилие, достатъчни блага за всички, взаимопомощ, взаимно разбиране, и приемане. И любов. Кой сценарий избираш да бъде твоят?
Защото истината е, че имаш правото да избереш. Имаш свободна воля! ИМАМ СВОБОДНА ВОЛЯ! Аз и Ти, всички ние имаме правото на свободна воля и можем да го заявим гласно, високо, през ума, сърцето и душата!
Можеш да избереш на кой от сценариите да дадеш сила. Можеш да избереш в коя от квантовите реалности да пребиваваш. Можеш да избереш! Защото ТИ СИ ТОЗИ, който управлява реалността си. Да си кажем честно – от години дъвчем и повтаряме
как сме творци на реалността си.
Но дали сме го разбрали наистина? Защото ето ни сега през изпитанието и вече не е достатъчно да повтаряме папагалски красиви фрази. Време е да прекараме през сърцето си тази истина, да я почувстваме с всяка своя клетка и да упражним правото си на свободна воля, и да бъдем наистина творци на реалността си.
И ние наистина сме. Насред целия този страх, ограничения, външен натиск, все повече хора се пробуждат. В това време на външни ограничения и натиск, започва да се пробужда все повече вътрешната сила на хората. И все повече светлина избликва, всеки ден. Благодаря за спусналия се мрак, защото той отприщи мощна светлина от сърцата на хората. Може да сме физически изолирани един от друг, но връзката ни през сърцата става все по-силна и крепка. И така и ще бъде.
Стотици хиляди хора по цял свят, сплели нишки от сърцата си, градят енергийните основи на една нова реалност. И честно казано, на моменти може да изглежда плашещо, защото никой не знае как точно ще изглежда тази нова реалност. Защото е съвсем нова, никога непреживявана досега.
Целият познат свят се срутва
и всякакви илюзорни устои, и стабилности се разпадат. И макар това да е плашещо донакъде, всички ние сме наясно, че отдавна не го искаме онова старото. Нима не заявявахме стотици пъти, че искаме нов свят, нова парадигма, че старото вече не върши работа, порочно и замърсено? Трябва да намерим смелост да минем през разрухата на старото, за да се роди новото.
И въпреки че е толкова ново, че дори не знаем каква форма ще приеме, знаем едно. Знаем как се чувства. Можем да усетим енергията на която вибрира. И можем да се настроим на тази същата честота, за укрепим новото. Честотата на единението и любовта. Можем да почувстваме как разцъфтява в сърцето и протяга нишки светлина към всички останали на тази честота. Както и към онези енергийни потенциални, които градят основите на новия свят. Вече го създаваме това бъдеще, сега в момента. Нужно е само време за да го видим проявено.
Какво е бъдещето ли?
Не знам. Различно за всеки. В зависимост от това какъв избор направим и на коя честота изберем да се настроим и закрепим. И сега, докато се води тази борба между светлината и тъмнината, можем само да благодарим на тъмнината, защото без този натиск нямаше да избликне толкова много любов. И в празнични дни, в които няма да можем да се прегърнем физически, нито да отправим молитва към Твореца от религиозните храмове, можем да направим друго. Да осветим най-личния и свещен храм – телата ни, съхраняващи искрицата Божественост. Да запалим свещ в сърцата ни и още да запалим вярата, защото тя ни е водила и оживявала през вековни трудности. Да запалим светлината на Българската ни душа, защото в нея е вложена
много сила и мъдрост.
И ще завърша с думите на скъп мой приятел, описващ литургия водена от свещеник в малко чешко селце, който влизал в храма и оставял вратата притворена, просто така, символично. А после отслужвал цялата литургия наум, за да е по-силна вярата му, пък и Бог по-ясно да го разбере.
„И си представям как казаното наум, помисленото, намира открехнатата врата на храма и полита в простора, докосва с тишината си всяка душа, която търси опора, дава ѝ сила. Защото вярата, която идва отвътре, е много по-силна от всяко външно проявление, от всяка демонстрация, от всяка физическа изява. Тогава е пълна с истина, тогава е любов!“
Можем да изберем Любовта.
Обичам ни.
0 Коментара