В осем сутринта Бат Бойко се събужда на пейка пред един от големите хотели във Вегас с махмурлук от 9 по Рихтер. Слава богу, сеща се кой е, но представа си няма как се е озовал там. Поглежда се, коженото яке е облечено на голо, а гащите му са в джоба. Последният му спомен от предишния ден е как отива да сваля една дългокрака румънка, която е в менюто му за вечеря. Тя е барманка в един бар с елементи на стрийп клуб, демек с пилон.
Бойко се почесва дълго по главата в търсене на проблясък, но това, напук на всички очаквания, не помага особено. Прилага и изпитания метод срещу махмурлук – две бири в най-близката кръчма, но и това не действа. Настава
една неловкост в стил имал ли Гюро глава, или нямал.
Какво да се прави, явно ще трябва да ползва жокер обади се на приятел. Васото беше с него първия час в бара, после дойде Пепи, а после – петно. Звъни той на всички възможни съучастници и постепенно сглобява следната картина. В бара чакали румънката с целия си арсенал от лафове, смигания и пози. Прави се на мачо, романтик и веселяк поотделно и в различни съчетания. Бат Бойко е такъв виртуоз на свалките, че ако беше Далай Лама, досега с този хъс и вещина да е постигнал световен мир. Явно мацката се е оказала корава, щото в един момент и след половин бутилка водка, Бойко лъсва дибидюс гол на подиума и започва да танцува на пилона. Преди да го изхвърлят, успява да същиса народонаселението с магарешка надареност и танци и миманси, на които и Остин Пауърс би се оцъклил. После, по силата на логиката, Бат Бойко дедуцира (въпреки че не знае какво значи тази дума), че е отишъл да си допие в казиното, откъдето също са го изхвърлили (нищо ново), а накрая е припаднал рязко на пейката.
След кратка рехабилитация и осеферване, Бойко решава, че не може така,
румънката трябва да бъде превзета немедленно.
Насекундно запретва ръкави и зъби и щурмува с чисто нов ентусиазъм (още с етикет). След два дни я е минал под ножа, а след седмица вече му е омръзнала. Съвсем по график. По този начин Бат Бойко е прекарал несметен брой хубавици във Вегас. Сексуалността му е толкова буйна, че дори дупка в стъклен памук да му пробиеш, ще я запълни.
Тук някой ще рече, че всичко това е грозно и първично, при което аз ще го издиря и ще му забия конска доза полови хормони, пък да го видим тогава. Във всеки мъж генетично е заложена програмата да осемени възможно най-много жени, за да продължи рода. Доколко тя бива изразена, зависи главно от хормоналните нива. В днешни дни тази програма може да изглежда смешна, но без нея нямаше да я добутаме дотук. Бат Бойко е закономерна проекция на еволюцията ни и ако една жена го приеме какъвто е, без да очаква повече, може да си прекара страхотно с него, защото Бойко е интересен, забавен, своеобразно интелигентен и абсолютно автентичен в поведението си. В реалността
повечето жени биват силно привличани от такъв тип алфа мъжкари
(поредната биологична програма). Покъртителното обаче е, че често се влюбват и очакват от подобни мъже вярност, постоянство и вечна любов. Удивително е наистина доколко добрият секс може да помрачи ума на една жена. Е, след няколко опарвания, жените сменят предпочитанията.
Ники е висок, красив и атлетичен мъж, в който алфата отсъства напълно. Не обича да се изтъква, перчи и съревновава. Фалшивите свалки направо го дразнят. Той е един от онези редки случаи, в които е силно изразен еволюционният мъжки инстинкт за грижа, защита и доставяне на храна. Ники не отказва услуга на никого и ако има само едни гащи на гърба си (както беше написал един кандидат-студент), ще ги отстъпи на първия нуждаещ се (като преди това щателно ги прегледа за кафяви петна). Не обича да получава подаръци, а като излизаме, винаги настоява да черпи. Не би се поколебал да защити друг физически или морално, дори това да е за негова сметка.
Ники и Деси се гаджосаха в един турски ресторант с помощта на приятели (които натикаха Ники на дансинга в прегръдките на Деси). Веднъж вече там,
Ники я развъртя в салса ритми (много е добър) и тя му омекна в ръцете.
Тогава тя беше още студентка и бачкаше в унито за символични пари. Бързо се нанесоха заедно и Ники я пое изцяло. Всяка вечер различни гозби (той е и добър готвач), водене по ресторанти, плащане на всички сметки и каквото още се сетиш. Деси, която е толкова добър шофьор, че като види бордюр, се опитва да вдигне предница (или се скрива под волана), успя да блъсне непоправимо цели три коли, които, разбира се, Ники изплати. Налагаше му се да работи по осемдесет часа на седмица, за да смогне с всичко. И така пет години. Накрая връзката им се превърна в тотална рутина, човекът беше хронично преуморен и психически изхабен от неприятната си работа, поради което Деси го заряза. И не защото е егоист или лош човек. Вярвам, че тя го обичаше искрено, но изборът на младата жена инстинктивно пада върху сексапилния, игрив и настъпателен алфа мъжкар и чак след като се опари достатъчно пъти, започва да си търси някой като Ники, дори да е скучноват и неособено сексуален.
Трябва ли да е така? Една и съща сапунка, пътуваща от поколение на поколение.
Изобщо не, но какво прави обществото, за да култивира мъжете да могат да бъдат едновременно сексуално обаятелни и надеждни? Къде го има това в образованието или медиите? Деси дори не се замисли какво може да направи, че да стимулира Ники да бъде по-балансиран. Или как да помага с бюджета, така че той да не се преработва. И не е нейна вината. Сигурен съм, че тя си нямаше представа, че такива опции съществуват.
Сен лежи гол в леглото и главата му пулсира от шока. Току-що е спал с една от най-красивите жени, които е виждал (полубразилка, полуиндианка със зелени очи и изящно мургаво тяло) и преживяването е почти травмиращо. Запознаха се седмица по-рано, напиха се и се нацелуваха в един бар, а после няколко дни си тестваха впечатления и закачки. Тя му се стори интересна не само с външността си, а и с това, че учи за медицинска сестра и се интересува от спасяването на животни в приютите. Тази комбинация от красота и чувствителност обикновено е присъща на по-сложните и многоизмерни хора, но… Сен си припомня всеки миг от разговорите им и си дава сметка, че всъщност така му се е искало да бъде, виждал е това, което желае.
Този секс го отрезви като шамар. В него нямаше интимност,
обмяна на емоции и индивидуалност. Тя просто се съблече и го яхна като дилдо, като през цялото време остана затворена в себе си. Тръгна си веднага след това, за да се види с приятелка. Сен не е консервативен и е окей дори с еднократния секс, стига това да е продуктивно преживяване, което зарежда с енергия или разширява хоризонтите чрез докосване до същността на другия. Подобен нехранителен контакт обаче го оставя не просто гладен, но и фрустриран.
Вярно е, дългата самота кара човек да гледа с гладни очи, които виждат само онова, от което имат нужда. Превръща очите в проточена лига. В този град вълчата сексуалност на Сен гладува. Тя изригва титанично само когато сливането на телата поражда сливане на душите, идеите или чувствата. Когато отваря нови пространства в съзнанието и кара човек да мечтае за нещо повече от хляб и зрелища. Но тук това е рядкост. Вегас е град на мимолетните неща, бързи печалби, бързи удоволствия. Всички тези красиви жени с плитки очи карат Сен да се чувства като Тантал, който бил наказан от боговете да прекара вечността, стоейки във вода с плодово дърво над главата му. Когато посягал да откъсне плод, клоните се отдръпвали. Понечвал ли да отпие вода, тя се снишавала. Така във Вегас, заобиколен от знойни красавици,
Сен страда от хроничен глад за одухотворена плът.
Твърде рядко среща жени, които могат да бъдат повече от едно нещо – красиви и умни, страстни и чувствителни, бохеми и с богата душевност. Лежи Сен в леглото и въпреки красивото си лице и мускулесто тяло, харесващи се на жените, се чувства най-самотният човек наоколо, защото това, което иска, тук го няма.
Понякога ми е тъжно за него и го питам защо не се махне. Той се усмихва мистично и казва: „Престоят ми във Вегас съвсем не е случаен. Понякога човек трябва да отиде на място, което е пълна противоположност на каквото му трябва, за да се отърси от нуждите си и да преодолее емоциите си. Щом това се случи, ще си тръгна”. Такъв си е Сен, живее в някакво си негово измерение, където едно преживяване е смислено само когато води до израстване или някаква трансперсонална споделеност.
Веднъж четох научно изследване, класифициращо хората в три групи –
ориентирани към удоволствието, към сигурност и стабилност и към израстване.
В статията се казваше, че до средата на миналия век броят на последната група бил нищожен (към 1%), но през последните десетилетия започвал осезаемо да нараства.
Вече осем години съм в този град. Наблюдавайки хората тук, научих повече, отколкото от докторантурата си по психология. Всеки от тези трима привлекателни мъже на по трийсет и нещо ми е приятел, интересен ми е по своеобразен начин, но разликите между тях са архетипни. В мъжа съществуват адаптивни еволюционни програми, които определят поведението му. Едни търсят удоволствието, приключението, плътта. Други искат да се грижат и обичат. А трети – да вникнат дълбоко в душата на другия, да обменят енергии, да израснат чрез интимността. Всяко от тези желания е красиво в своята закономерност и когато една жена подходи към мъжа с това познание, може да му се наслади пълноценно и без аварии.
0 Коментара