Обожавам миговете, в които влизам спонтанно в книжарница и някоя книга започне да ми нашепва „Вземи ме”. На някои им се дърпам. Такъв беше случаят с „Ако ви се плаче, излезте навън” на Кели Кътроун. Заглавието извика съпротива, после и подзаглавието „… и други неща, които не сте научили от майка си”. „О, не – казах си – ако прочета още една драматична история за това как си паднал, пък после си открил божественото у себе си и се окаже, че по този път трябва да се „оправиш първо с взаимоотношенията с майка си”, ще повърна”. Не искам да си причинявам повече такива четива. Оставих я. Книгата обаче не ме остави. На следващия ден получих sms, че има 15% отстъпка за нея, тъй като съм абонат на книжарницата. Добре де, хайде от мен да мине. Тогава я отворих напосоки и прочетох заглавието на една от главите: „Кога духовното стана равносилно на мило?”. Този път си казах: „Охоо, тази жена е мой човек”. От много време не ми се беше случвало да се събудя в 5 сутринта, защото ми се чете.
Глътнах я без подправки за по-малко от 12 часа
Кели Кътроун – собственик на модна пиар агенция, ме заклещи в мъртва хватка, докато не ми разкаже историята си, точно в момента, в който въпросите, които и тя си е задавала, ставаха все по-ултимативни и за мен: „Години наред се опитвах да проумея какво е по-важно в живота: да бъдеш най-сексапилното, най-нахаканото момиче, което има най-интересната работа и умее да се забавлява най-добре от всички, или да избягаш в някоя страна като Индия, да обърнеш гръб на материалния свят и да се потопиш в метафизичния? Накрая реших, че нито едното, нито другото не е подходящо за мен: и двата варианта ми се струваха лишени от смисъл в моя случай. Целта на моето пътуване беше да намеря мястото, където висотите на възхитителната безсъдържателност се срещат с дълбините на духовността. Земните радости и преходът към божественото не са две взаимно изключващи се понятия. Славата и успехът няма да ви донесат щастие, ако не познавате себе си и ако не сте свързани с нещо, което е по-велико от вас.”
Първата част е разказана интересно, но втората е онова, което истински ме спечели. Взаимоотношенията с рождената майка също са засегнати по един ненатрапчив, аналитичен, дори хумористичен начин, вместо традиционно сантиментално-емоционалния: „Опустошителната празнота, която почувствах след развода си, ме научи на още едно нещо, което майка ми не ми беше казала: ако не вярвате в себе си и в нещо, което е по-велико от самите вас, и ако приемете, че всичко в този свят е истинско, ви очаква адски неприятно пътуване”. Съветите й как да откриеш „религията” си (преведете си го като „връзката с божественото”), също са нещо, което и аз бих дала като съвет на всеки и съм го правила по моя начин в собствените си книги. „Жените би следвало да посвещават също толкова време на търсенето на своята религия, колкото на търсенето на страстен мъж, с когото да правят секс”.
След като Кели прави именно това – своя собствена компилация от различни древни учения, не я натрапва никому, а започва да живее според нея.
Отнема й време и разпознаване на знаците по пътя
– на някои се дърпа, други направо я смазват от болка заради необходимостта да се изправи лице в лице с истината, трети й се струват нереални или обидни, но в крайна сметка дава шанс на проявлението и създава компанията си на принципа на глутницата. Не всички могат да „работят” в глутница. Онези, които очакват стандартен успех и слава, просто не могат, не издържат, напускат и твърдят, че шефката им е кучка. Близо са до истината. Тя е вълчица в контекста на прословутата женска библия „Бягащата с вълци”. Разбрала е целта си – не е толкова важно да избереш какво ще работиш, нека да е онова, с което се справяш най-добре, за да имаш време и енергия да направиш по-важното: да поставиш фундамент на нов тип работни взаимоотношения. Тя избира племенния принцип: „В миналото хората напълно основателно са живеели на племена: така е по-практично. Не забравяйте обаче, че племенните връзки се основават на взаимност. Това означава, че ще бъдете принудени да давате, дори и когато не получавате нищо в замяна”.
Първата книга, от която става истински ясно защо след приемането на духовната ни природа в крайна сметка започваш да живееш много по-добре и интересно. Но без да спестява истината, че всеки ден се налага да извървяваш отново и отново пътя от паникьора до война. И идеята съвсем не е да стоиш в постоянна нирвана. Напротив, яко бачкане си е.
0 Коментара