Когато мечтата се сбъдне

И сега, когато синът ми е вече на 7, а дъщеря ми наближава 6, още помня онези 4 или 5 предхождащи появата им години, през които се тресях от страх, че няма да ги имам.

В един от стиховете си поетесата Блага Димитрова казва:

„За да се роди детето,

са нужни не само двама.

Един трети остава самотен завинаги.

И той зове звездите – закрилници

на надеждата.“

В онези години имах чувството, че аз съм неизменният трети. Всичките ми познати имаха деца, бившите ми гаджета ставаха бащи, а последният от тях дори се сдоби с внуче. Единствено аз зовях звездите.

Не позволявах на мъжете да усетят паниката в мен, но истината е, че тя ми попречи да се насладя на последните си волни лета, на пътешествията до екзотични страни, на излежаването с любимия сутрин.

Мечтата за дете ме обсебваше

паралелно с усещането за пълното безсмислие на повечето житейски усилия, професионални успехи и натрупани „спестявания от закуски“, ако ти е предопределена съдба без родителски грижи.

Утешавах се с мисълта на Набоков, че размножаването е най-елементарният начин да продължиш себе си. Него всеки го може – огледайте се колко елементарни хора са населили апартаментите си с потомство, влюбено във фолка и непрочело книга извън задължителната учебна програма.

Американците са измислили хубав израз: „За всичко си има причина.“ Понякога, отдалечавайки те от майчинството или лишавайки те изобщо от него, Съдбата, Създателят, или в каквото там вярвате, те предпазва от нещо. От неточния човек до теб или от гените на дедите ти. От собственото ти неудовлетворение, когато изчезне свободата. Дава ти шанс да се продължиш по друг начин – чрез творчество, научно откритие, обществен жест.

Но така или иначе в средата на 30-те ми години майчиният инстинкт ме бе завладял тотално.

Усетих сина си още като току-що оплодена яйцеклетка,

нямах и миг колебание относно появата му. Дадох му умаленото име, с което наричах баща му – Тони.

Баща му разбра интуитивно за Тони часове преди деня, след който вероятно никога повече нямаше да се видим отново, ако не беше нашият син. Човекът щеше да си се върне в родината си отвъд океана, щяхме да разменим някой и друг имейл, някой и друг телефонен разговор и да се изгубим. Годината, през която бяхме заедно, ни беше дала доказателства за това, че не сме половинките на един и същ човек.

Опитът да се сглобим чрез Тони и да се направим на гърне и похлупак с църковен и граждански брак завърши с фиаско.

От деня на раждането си до днес Тони е неспокойно и нервно дете. Сякаш е пропито с безпокойството и нервността ми, предхождащи появата му. Второто ми дете определено е различно. Непланирано, недоусетено, необременено с очакване. И вероятно затова спокойно, деликатно и великодушно. Катерина е специалното ми дете, бонусът към мечтата ми. Тя е специална и за баща си, защото върна свободата му. С появата си удвои семейните задължения и

по-обичащият себе си напусна кораба

Няма да ви разказ­вам цялата история. Тя прилича на хиляди други исто­рии, едно от най- глупавите неща е да си мислиш, че само на теб ти се случват неприятни житей­ски обрати.

Хубавото на ис­ториите е, че се променят. Децата растат, появяват се принцове. Тази мисъл ме окриля да призная: когато отглеждаш децата си сама, намираш житейския смисъл, но губиш себе си. В биографията ти вече няма „авто“, а само „био“. Прова­ляш и мечтата си.

Преди съм си пред­ставяла как ще прекарвам часове в интелектуални занимания с децата си. Но днес ми ос­тават сили главно за приказки вечер.

Преди не се появя­вах навън без грим. Сега и червилото е лукс. И за първи път в живота си проходих с маратонки. Когато тримата излизаме някъде, те са чисти и сресани, но често възкликват в тълпата: „Мамо, блузата ти е наобратно.“ През първите години на майчинството все още имах енергия да пътешествам с тях, да им показвам местата, които оби­чам. Убедих се обаче, че

бащата е най-нужен, когато си на път

Утилитарната му функция е незаменима: носи чанти, шофира, помпа гуми, въдво­рява дисциплина. И пътуването вече е сред удоволствията, отложени за по-зрелите години на децата.

Да дисциплинираш сама сина си, често е мисия невъзможна. Попадаш в ситуа­ция тип „империята отвръща на удара“: мислиш, че си се спасила от бащата, но откриваш в сина характера на бившия. Децата са малко като лотарията, никога не знаеш какво точно ще „изтеглиш“. На въпроса защо няма деца актьорът Мики Рурк отговаря така: „Виждате ли моите кучета? Всички ги гледам еднакво, но ей това там не подлежи на възпитание. Аз нося отговорност за него и трябва да го приема каквото е. Не знам, ако имам деца, ще имам ли и силата да понеса отго­ворността за тях – такива, каквито ще са.“

Преди имах много приятели мъже, но и на тях им писна от нас. Когато поканя мъж вкъщи, винаги му намирам работа: да нивелира някоя мебел, да завинти болт. И на улицата съм досадна: инициирам „хвър“ за момчето, после за момичето, гледам да наваксам липсите от соловото обгрижване на децата. Точно когато очи­те на дъщеря ми и сина светнат от радост, приятелят отсреща го заболява кръст или си навехва ръката.

И приятелките ми се отсяват

с всеки изминал ден. На епикурейките сред тях се виждам скучна, не ставам вече за нощни купо­ни. На егоистките създавам диском­форт: една такава дама, разгореще­на и ръкомахаща по темата кандидатпрезидентски избори, в устрема си залепи цигара в лицето на дъще­ря ми, след което я обвини, че не се отделяла от поли­те ни. На мазохистките не им върша работа: отклонявам опитите им да ме използват като кошче за душевни отпадъци. Пред­ставете си, че цяла неделя сте бърса­ли сълзи и сополиви нослета, предотвратявали сте десетки сбивания, поели сте оглушителни децибели и изведнъж, приве­чер, позвъни приятелка с нагласа да споделя за по­редната свада със съпруга си, която е съвсем същата като предишната, и неясно защо, по дяволите, пак е избрала вас за слу­шател. Всъщност ясно е защо. Защо­то ние, самотните майки, сме винаги подръка.

Има и нещо изключително полезно в това да си гледаш децата сама. Особено ако са с трудни характери или с проблемно здраве.

Спасяват те от неточните хора

От всички онези мъже, с които би си губила времето, за да не бъдеш сама. От приятелките вампири, които те занимават с дребния си свят. От глупавите купони, от безсмислените клюки и служебни интриги. Когато си сама с деца и ти е трудно, всичко неистинско се отдалечава от теб. Така че си има и хубави страни. Но само ако преди това си водила интересен живот. Това е и поуката от моята история: не вгорчавайте свободните си момински години в тревоги за неродените си деца. Обичайте себе си по-силно от мечтата за тях, само по този начин ще намерите най-точния им баща.