Символът е знак, който представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет, събитие или идея. Символът се използва за създаване на аналогично съответствие между два или повече елемента. Символите са много. Символите са толкова много, защото улесняват общуването и възприемането на света и нас, хората. Символите са универсални. Те са новият библейски език. Или поне опит за единното му визуализиране. По света има 6912 живи езика и поне толкова начина човеците да назоват едно нещо. От друга страна, само с един пръст и само с един жест на всички живи езици по света човеците разбират, че им говорите за едното нещо.
Кой е символът на жената? Не, не е това, защото знам, че повечето сте посочили кръгчето с висящо надолу кръстче (впрочем кръстчето указва на девствените златотърсачи къде точно се намира съкровището, а кръгчето над него е жалон и опростена скица на клитора).
Символът на жената е косата й. Това е най-поетичният и най-романтичният символ.
За мен по-честно би било символът за жена да не е поетичен, а анатомичен – примерно задник, цици или чатал, но моралистите символисти са избрали дългата коса, която все по-често е атрибут и на другия пол.
Косите женски… Ах! Кой ли не си е играл с тях.
Древногръцката митология и Горгоните, народното творчество и Герганите, мюзикълите и сонетите, песнопойците и поетите. Всеки мъж поне веднъж в живота си е искал да вдъхне от този копринен водопад и да заспи завинаги. Всяка жена е искала (поне след една реклама) да има дълга, блестяща и еластична коса, която вибрира, докато жената ходи. Жената ходи, а мъжете спират. А косата вибрира…
В зависимост от това дали косата на жената е с един, или е друг цвят, мъжете й слагат съответно една или друга щампа, а тази щампа поставя жената в една или друга категория. Най-популярната сред мъжете категория е тази на жълтокосите жени, макар че за тях от ухо на ухо се носи слух, че били досущ като негрите, в смисъл че всички били с черен корен. Това подсказва каква е втората по популярност категория, която лично за мен е втора, защото черните женски косми изглеждат по-гадно, когато запушат сифона на банята. Третата категория е кафеникавата и много мъдри мъже все още спорят това самостоятелна категория ли е, или е междинна, цветово неориентирана такава, потенциално клоняща към някоя от предните две. Мъжете разполагат и с една четвърта категория, но толкова рядко използвана, че чак ръждиво-керемидена от застой. За нея казват, че е шеметна и огнена като див дорест кон. Може би заради това дорест означава именно червено-кафяв.
Учените твърдят, че в основата на скалпа на всяка жена, там, където са вкопани предполагаемите й черни корени, са вкопани още и неизчерпаемите й залежи от феромони. Именно затова жената е по-ниска от мъжа, за да може да разпръсква феромоните си току под любопитния му и търсещ вечно да се навре в нещо нос.
Косата на жената е нейното основно оръжие. Жената е склонна на публично място да се разголи до първичните си полови белези, но за нищо на света не би се оголила до скапл. Дори пословично жестока и безцеремонна към жените раса като индианската не си е позволявала да ги скалпира. Познавам само една жена, достатъчно уверена в своята женственост, че да дръзне да си обръсне главата, да се снима в клип и да го завърти в национален ефир. Без основното си оръжие. С едно голо оръжие.
Останалите кукли отглеждат букли, отглеждат къдели, вибрират и ондулират.
Символизмът и идеализмът са стари другари и като такива са в неизменна симбиоза. Но идеализмът е мечтателен, а символизмът – непоследователен. Двамата заедно са превърнали космите по главата на жената в икона, но същите тия двамата гнусливо отвръщат своите глави тогава, когато стане дума за косми по което и да е друго място по тялото й. Това лесно може да се обясни дори с граматиката. Просто и символизъм, и идеализъм са в мъжки род. Те са мъже и като такива искат те да определят определителния член. Те са мъже и са определили мъжкото правило за зониране и нормиране на женските косми. Правилото е много просто, каквото впрочем е всяко мъжко правило. То гласи:
Космите на жената са само върху главата!
Естествено, сред мъжете по света има и друговерци, има и апостати с далеч по-либерални постулати, които допускат множество различни норми и ценности, формирани предимно от географията и етнографията, но едно такова уникално по рода си изследване като настоящото има за цел епидермален мониторинг само върху онази окосмена част от модерния свят, за която си струва да се говори – западната част на Европа и северната част на Америка. А в тези части, онези части трябва да бъдат гладки и епилирани. Бръснати и полирани. Лъснати и ексфолирани. И едва след това консумирани. Обратното ги обрича на залежаване, докато им изтече срокът на годност, а бурените на отчаянието и самотата бавно не обгърнат жената. А това не желае никоя, затова почти всяка почти цял живот води своята лична битка срещу фоликула. Когато най-сетне жената остарее и тялото й полека добие формите и чертите на мъж, умът й също добива една мъжка мъдрост, жената махва с ръка и като в една друга реклама си казва „Стига!”. И заживява според презумпцията на природата. И дава простор на космите си. И си боядисва косата синя… Синята коса е петата, предпоследната категория жени. Категорията на бабите експериментаторки. Не е задължително бабите непременно да обичат експеримента.
Достатъчно е, че биологията, морфологията и физиологията си експериментират с тях.
Шестата категория е белокосата. Тази категория означава, че жената категорично вече се е еманципирала от всичко женско, а съвсем скоро и от всичко тленно. Категорията на чистотата и вторичното непорочие. Категорията на духа. Бялата коса впрочем съвсем не е бяла. Бялата коса всъщност е прозрачна. Косъмът на старата жена просто вече е изветрял, изпразнил се е от съдържание и е останал кух като сламка на фея. Начинът, по който светлината минава през косъма на старата жена, го прави да изглежда бял. А той е прозрачен. Призрачен. И като такъв ще расте дълго, след като жената умре и се разложи, а призракът й заброди наоколо.
Мъжете също все по-често хвърлят сили на косматия фронт.
Доскоро битка се водеше само на централния космат фронт, a.k.a. битката при Пубис, но триумвиратът между телевизионната реклама, търговската пропаганда и холивудските филми пренесе военните действия из целия наличен терен. Естествено, това си е чист заговор между корпорациите, намерили начин да мултиплицират печалбата си. Казвам чист, защото корпорациите веят бойно знаме именно с този лозунг:
Окосменото тяло е мръсно тяло, обезкосменото тяло е чисто тяло!
Обезкосмявайте и успявайте! Успявайте в живота, успявайте в работата, успявайте в секса! Успявайте да изглеждате добре! Успявайте да изглеждате успешни! Успявайте да успявате! Достатъчно е само да си купите най-добрата за един мъж самобръсначка с четири ножчета, пет глави и шесто чувство за извивките на шията ви. Току-що сметнах, че откакто съм започнал да се бръсна, аз съм похарчил 1620 лв. за ножчета, обръснал съм площ с размер 400м2, което ми е отнело малко над един месец. При това не се чувствам особено успял в нищо, а секс не съм правил от април. Ако не бях поредната жертва на новия световен ред на “Жилет” и не се бръснех навсякъде, бих спестил над 3/4 от целия този ресурс. Достатъчни за няколко седмици на морето. Макар че кой би отишъл на плаж космясал…
Обезкосменото тяло е естествен път към съвършенството.
Модерният мъж знае това и неуморно се бори с длаката. Ако не го знае, интуитивно се сеща и пак прави същото. Древният човек целият е бил покрит с четина. С времето четината все повече е опадала, за да се стигне до някои днешни мъже кюсета. Някой ще каже, че това са мъже без мъде, но олиготрихията (слабата окосменост) е болестта на съвремието в хода на еволюцията. Човекът на бъдещето е тотално плешивият човек. Космическото кюсе. Вместо за браковете на Синята брада, утре ще четем за пакостите на Палавия псилозен (псилоза – липса на косми, плешивост).
Освен климатичен има и физиологичен фактор, който оказва влияние върху степента на окосменост на един мъж.
Нарича се тестостерон – мъжки полов хормон.
Еволюционната тенденция към все по-малка окосменост е породена и от все по-малките нива на тестостерон в тестисите на мъжа. Мъжът на бъдещето е безплодният безполов плешив мъж, вече безполезен, защото жената е открила начин да се множи с делене.
Но да оставим бъдещите мъже и да се върнем на настоящите. Някои настоящи ясно провиждат общата горна тенденция и много държат да заяват мъжеството си. Най-лесният начин да го направят е да обраснат с брадаци и мустаци. Естествено, тези мъже ненавиждат другите, които си бръснат и ануса, и ги зоват педерасти. Обаче мъжете, които си бръснат ануса, точно като едната жена, която си обръсна главата, не се нуждаят от квази-атрибути за мъжеството си, те са достатъчно уверени в него, затова често дори си скубят и веждите. А другите мъже ги гледат и от яд си скубят косата. И ги зоват педерасти… Просто символиката е безмилостна – който си го слага като жена, трябва да прилича на жена. Но тук символиката греши. Педерастите не търсят мъж, който прилича на жена, те търсят мъж, който прилича на мъж, а (отново символика!)
какъв по-убедителен мъж от онзи с брадаците и мустаците, който псува по педерастите…
Сложни са, сложни са отношенията между хората и за това е виновна основно символиката. Символът за мъж е стрелкичка с кръгче. Но кой е по мъж – този с обръснато кръгче и стрелкичка нагоре или онзи с космясало кръгче и стрелкичка надолу?
0 Коментара