Ковид-19: Как да си сготвим катастрофа

Изглежда, че всички вече сме си казали всичко за Ковид-19. До всяка разказана история за погубен от вируса човешки живот веднага застава друга още по-стряскаща история за съсипан от ваксина живот. Срещу всяка ужасяваща таблица с цифри, показваща наднормената смъртност у нас, се появява отнякъде друга таблица, която показва как няма нищо наднормено, защото ние в България сме си открай време така – много смъртни. След всяко позоваване на известен медицински експерт, който предупреждава за опасността от нови мутации и нови вълни, се цитира мнението на друг небезизвестен лекар, който ни успокоява, че това са естествените процеси при развитието на всеки грип.

Едно срещу друго се изправят знанието и незнанието, науката и неграмотността, самотният глас и масовата психоза. Сякаш са ни обладали бесове. И всеки вярва до ярост и изтощение, че точно отсрещната страна греши и че заблудата не е при него, а при опонента му. Само че здравият разум и глупостта не могат да бъдат равнопоставени мнения. Те няма как да съжителстват до безкрай в тази патова ситуация. Едното рано или късно ще отстъпи. И тогава или ще си поемем глътка въздух, или ще се задушим в инатливата си наивност.

Не говоря за политиците. Те винаги си правят тънки сметки. Говоря за мен, за децата и родителите ми, които избраха да се ваксинират. Говоря за няколко близки роднини, които все още категорично отказват да се ваксинират. Говоря за скъпи приятели, които сменят вече за трети път решението си дали да го направят или не и все го отлагат за някой ден, ама друг път.

Аз ги обичам всичките до един. Те са ми важни, те са ми мили и този текст е за тях. И ако непрекъснато им повтарям, че всички трябва да се ваксинираме, то не е, защото не ценя мнението и свободата им. То е всъщност, защото ценя живота им – техния, но и този на всички нас заедно. И като казвам живота нямам предвид само наличието на сърдечна дейност, но и наличието на сърдечни прегръдки, сърдечен смях, сърдечни разговори и запивания заедно, сърдечни мълчания в сумрака, въобще – сърдечността във всичките й форми.

Не знам какво още мога да кажа към всички вече изречени, изплакани и изкрещени думи.  Затова ще добавя няколко снимки и техните истории. Нали знаете онази приказка, че една картина говори повече от 1000 думи? Е, добре. Ето ви тук „5000 думи“ за пандемичната война.

Всички фотографии са избрани от World Press Photo Foundation*, която всяка година присъжда своите награди за фото журналистика. В конкурса тази година участват 74 000 работи, направени от около 4300 фотографа от 130 страни. Огромна част от тях показват как светът воюва с Ковид-19. И не само с него, но за съжаление, и сам със себе си. Най-хубавите кадри обаче ни напомнят, че както всичко друго в природата, така и ние, хората, сме свързани по безброй невидими начини. Че всяко мое решение има значение за другите. И всяко ваше решение ме засяга мен лично. Ако не беше така, на стадион „Анфийлд“ в Ливърпул щяха да пеят „Всеки сам си прецѐня“, а не „Ти никога не си сам.“

Центъра на Париж. Май 2020. Автор: Laurence Geai

Площад „Конкорд“ е опустял като махала в Северозапада. Изминали са 4 месеца от първия потвърден случай в Европа на Ковид-19. След близо два месеца пълен локдаун в болничните отделения за интензивни грижи се борят за живота си 7148 човека, при положение че наличните легла са 5000. Специално оборудвани влакове транспортират болни в критично състояние от една област в друга. С нарастване на смъртността моргите се препълват и се налага да се използват хладилните камери на големите пазари за храна. На обредните домове е разпоредено да погребват или кремират телата незабавно – без специални церемонии и без присъствие на близки на починалите.

Април 2020. Автор: Joshua Irwandi

Това е тялото на починал от корона вирус в болница в Индонезия. По заповед на здравните власти трупът е обвит в дезинфекциран найлон, преди да бъде положен в торба. Тук роднините също не могат да погребат близките си, защото според мюсюлманската традиция преди да бъде положено в земята, тялото трябва да бъде внимателно измито от семейството. Впоследствие СЗО излиза с препоръка починалите да не се дезинфекцират и да не се покриват с найлон, а с бързо разграждащ се текстил. Подобни случаи на разнопосочна информация, недостатъчно информация или откровено подвеждаща информация поражда вълна от недоверие сред хората в страната. Когато снимката излиза в медиите, социалните мрежи изригват и обвиняват автора в тенденциозна манипулация и опит да се всява паника. До края на годината обаче Индонезия отчита 743 000 заболели и над 22 000 починали с усложнения от Ковид.

Донякъде щастлива снимка. Август 2020. Автор: Mads Nissen

Роза Лусия Ронарди (на 85 г.) е прегърната от сестра Адриана Силва да Коста Суза в старчески дом в Сао Паоло, Бразилия. Това е първата прегръдка за Роза от пет месеца насам. Посещенията в дома са забранени, а на персонала е наредено да сведе до минимум физическия си контакт с възрастните хора. Затова и прегръдката е през найлонова завеса. Същевременно президентът Болсонаро критикува наложените от администрацията рестрикции и призовава бразилците да продължат да работят и живеят както обикновено, за да не потъне икономиката. Месеци по-късно самият Болсонаро е болен, а умиращите на ден с коронавирусна инфекция са близо 3000. Повечето от тях си отиват непрегърнати.

Май 2020. Автор: Iván Macías

Така изглежда в края на работната си смяна една безименна лекарка от болница в Мексико сити. Така изглеждат стотици хиляди други лекари, след като свалят предпазната маска и очила, които са носили в продължение на часове. През ноември 2020 г. Мексико отчита 78 200 заразени с вируса медицински работници – най-високият процент на болен персонал в света. Президентът Лопес Обрадор обаче се опасява най-вече за провалянето на туристическия сезон. Противоепидемичните мерки са непоследователни и често – хаотични. Въведен е локдаун, който е свален по необясними причини веднага след като в страната е регистриран абсолютен рекорд от 353 починали само за 24 часа. В тази ситуация  властите се оказват също под натиск от страна на САЩ да не блокират икономиката си, за да не затрудняват доставките за американския пазар. Лекарите в Мексико остават не просто безименни. Те са безгласни.

Може би най-важна снимка. Ноември 2020. Автор: Ralph Pace

Любопитен морски лъв оглежда предпазна маска във водите около Монтерей, Калифорния. Как е попаднала тя там? Много лесно. Земята днес буквално е залята от изхвърлени маски и предпазни средства, които ползваме ежедневно във войната с вируса. Според данни, изнесени от ВВС, всеки месец по време на пандемията човечеството изхвърля над 129 милиарда маски за лице и 65 милиарда гумени ръкавици. Често те биват погрешно вземани за храна от различни видове птици, риби, морски бозайници и други животни. Хирургичните маски, например, се разпадат на микрочастици, които неизбежно попадат в хранителната верига на животните, а оттам потенциално – и в тази на човека. Самите материали, от които са направени тези „щитове“ срещу заразата, увеличават допълнително онези 8 милиона тона пластмаса, които всяка година се изхвърлят в световния океан. Не вярвате? Може би не сте били скоро на плажа на Слънчев бряг, или Канкун.

Това тук са само 5 снимки – от 4 различни континента

и от подводните дълбини. Възможно е да сте от хората, които са убедени, че Бил Гейтс, големите фармацевтични компании или световното правителство в сянка е организирало своята пропагандна машина по цялото земно кълбо, за да ги заснеме и манипулира в опит да ви заблуди. Възможно е да сте от онзи особен вид родолюбци, които вярват, че като отричат пандемията, се доказват като горди българи. Възможно е да сте от онези граждани, които веят знамето на свободата като най-висша ценност, забравяйки, че първото условие да сме свободни, е да сме живи.

Не на последно място, може да сте толкова предпазливи, че да не се качвате в кола, ако не знаете колко дълго и при какви условия тя е тествана… или пък да настоявате да карате без книжка, защото задължителният талон е форма на неофашизъм и смърт за демокрацията. Най-накрая – възможно е да сте убедени, че Ковид измамата е, за да се краде ДНК и да ни затворят в дигиталния концлагер. При тези положения не съществуват думи и снимки на света, които биха могли да ви убедят, че не сте прави. Но едно от доказателствата за наличие на здрав разум е точно това –

да си способен да допуснеш, че може би грешиш.

Има вероятност обаче да сте хора, които подобно на много други чуваха твърде различни и често объркващи мнения за вируса и за ваксините. И тук според мен идва на помощ не особено сложната трезва преценка. Засега науката не ни предлага друго решение за победа над вируса освен масовата ваксинация. Да, тя не е идеална стопроцентова защита, но е близо до тази цифра и е най-доброто, с което разполагаме. И да, при някои пациенти има усложнения, но именно техният крайно незначителен брой е причина днес поставените ваксини в Китай да са над 2,2 милиарда, а в Индия – над 1 милиард, и хората да не измират на стъпалата на болниците. На територията на ЕС/ЕИЗ над 80% от населението над 18 г. е получило поне една доза. В момента, в който пиша тези редове, в България този процент е едва 27%. И да, има регистрирани вече ваксинирани пациенти, починали от Ковид инфекция. Но според официални данни на Центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ (CDC) процентът на смъртни случаи сред ваксинираните е едва 0.0022%. За сравнение – вероятността човек да си отиде от този свят, ако се зарази и не е ваксиниран, е 11 пъти по-голяма.

Разбира се, всеки е в правото си да не вярва на официално публикувана статистика и да вярва на неща, които е чул от познати или прочел в интернет. Никой не може да му отнеме правото да вярва на когото и в каквото си иска. Големият проблем обаче е точно в това – ние не сме епидемиолози, ние не знаем тънкостите на занаята, ние не разбираме сложността на науката, и затова избираме точно това – да вярваме. Понякога сляпо и злостно.

Още през 1995 г. астрофизикът Карл Сейгън предупреждава, че живеем в свят, населяван от демоните на псевдонауката. Той говори за опасността, свързана с неумението ни да отсяваме научната истина от псевдонаучните претенции. „Ние изградихме глобално общество, в което всички жизненоважни елементи зависят изцяло от науката и технологиите. Същевременно подредихме цивилизацията си така, че почти никой не разбира от наука и технологии. Това е рецепта за катастрофа. Може да ни се размине още известно време, но рано или късно тази взривоопасна смес от невежество и власт ще се взриви в лицата ни.“

Тази взривоопасна смес вече се взриви в лицата ни. Само за един ден, в онзи черен вторник на 2 ноември, загубихме 310 от нас – не от тях, чуждите, непознатите, а от нас си. И е налудничаво да не проявим малко здрав разум. И като начало просто да замълчим и да се замислим – дали ако целият свят прави едно, а ние съвсем друго, то е, защото целият свят е глупав, а само ние сме умни? Или има вероятност да е точно обратното?

* Изложбата с отличените от World Press Photo Foundation фотографии бе представена в галерия „WestLicht“ във Виена от 10.09. до 7.11.2021 г.