Коя е рецептата за вечна младост?

Младостта е нагла и безпардонна особено на крачка от залеза си. Без да й пука, си фръцва малкото стегнато дупенце, а ние разбираме, че се отдалечава, когато с приятелките започваме все по-често да обменяме телефони на лекари, масажисти, спортни центрове с бавни двигателни упражнения и даже санаториуми, вместо да си говорим за мъже. Имам няколко близки приятелки. По паспорт сме на различни години, а опитът е набраздил лицата ни с различно рало. Тези от нас, дето сме от по-горния семестър, забелязваме по кожата на ръцете си чара на костенурка, някак неусетно омотаваме вратовете си в ефектни шалове, а среброто в косите ни си остава тайна между нас и фризьора ни. 

Моя милост отскоро нахлупи очила. Никак не вървеше вече да си разтягам вратните жили и да чета менюто в ресторант, като че е партитура, да присвивам поглед и да ми се вие свят от мисълта, че ще пропусна от погледа си някоя запетайка, пълен член или, не дай си боже, някой приближил се хубавец.

Ще я боря старческата слепота, няма да й се давам.

И по друг параграф взех да давам фира. Колкото и да обичам обувки на високи токчета, вече ги обувам само за да ги събувам или евентуално да ги виря. Виж, ходенето е друго. Ходя вече на полувисоки токчета или на равни обувки и пак не падам по гръб, ами се самонавивам, че нали пусти разстояния свръхгалактически, друго си е удобната обувка.

Да не кажете, че само мрънкотя, ето нещо, което засега успешно държи фронта. По традиция пращам знойните си цици на разузнаване, пък чак след това пристигам аз, но вече полека-лека се моля, ако може изобщо да не идва оня очарователен момент, когато да се налага да ги загащвам или мятам през рамо. Всичко друго мога да запаша и загащя – кореми, стрии, бръчки и мерак, но циците сакън, мястото им е напред и нагоре. И затова не пропускам възможност да ги обгрижвам, изследвам, глезотя и изобщо,

да им мисля доброто, за да ми служат вечно.

За да не се разсейвам обаче и да не залитам в нетипичните за ЕГН-о ми младежки ентусиазъм и оптимизъм, пенсионните служби тук бдят зорко и ми пращат ежегодно честитки. Друго си е да си знам какво ме чака, цифром и словом, в евро и в срок, ако случайно главата реши да не ме слуша. А тя само това и чака. Ето, оня ден не можах да се сетя по Тошово време ли гледах филма „Маргарит и Маргарита“, после ли, забранен ли беше, или само позабавиха пускането му. Ами как се казваше онзи техникум на ул. „Стара планина“ в София, където бяха репетициите на ансамбъла за народни танци, в който играех като ученичка. Вярно, помня датата на първото ми прокървяване и първия секс, ама то е понеже съм паметлива зодия. Но пък толкова много неща взех да забравям, че чак не мога да позная аз ли съм това, не съм ли аз. Преди години помнех телефоните на всичките ми съученици наизуст, помнех улици, помнех имена на училища, филми, книги, автори, песни, толкова помнех, че нямаше нужда да си записвам кога и с кого имам среща. А сега просто забравям, че имам среща.

Добре, факт е, вече не съм на 20. Не съм и на 30. В края на 40-те съм, но монетата има две страни и не всичко е зле. Ако едно време си давах зор за какво ли не, сега я карам яваш-яваш.

Прощавам си мързела. Прощавам си отказите.

Нищо не ми е на всяка цена. Защото си знам моята и не ми е нужно да се доказвам. Все по-рядко съм склонна на някакви компромиси. Смея се над диоптъра си, над наглостта на кантара, но пък се радвам, че бръчките ми бледнеят пред блясъка на очите ми. Цинизмът все повече ми отива. Реалистката избутва с лакти оптимистката. И това ми харесва.

Харесва ми, че и не съм сама в борбата. С приятелките ми често минаваме като по конспект всичките теми, свързани с бягството от стареенето. Ето, едната иде оня ден на срещата ни с лъснало лице и подрипва от кеф, че взела правилния избор и предпочела да си вкара хиалурон пред инжекция за регулиране на овулацията. Суетата с годините започва все по-често да пъчи гърди начело на колоната, а чак след нея да припкат любовта, професионалната реализация, мечтите – всичко онова, което води битки за първенство в младежките години. Да, ама виж Ейми Уайнхаус, виж Кърт Кобейн, Петя Дубарова виж дори, обажда се друга приятелка, те са наистина вечно млади. Клише, скача третата от нас, те са вечно млади мъртви, кому е нужно това и кой го иска за себе си! Не е там майсторлъкът.

Как да излъжем времето и да превърнем задкулисието

на козметичната индустрия в реалност, как да устоим на фармацията и да се радваме по-дълго и по естествен начин на младостта, тази идея трябва да ни мотивира. Кое си струва да се разкаже, ужасът или страстта, сети се друга от нас да цитира единия от героите във филма „Youth“ на Паоло Сорентино, и добави – страстта си струва, защото само тя ни държи живи.

Мъжете не падат по-долу, оживих се аз, и те се фиксират във вечната младост, и те минават през своего рода критическа възраст, а кризата на средната ги лашка в доверчивите прегръдки на млада мръвка, втурват се да ваят мускули във фитнеса, а боядисването на евентуално оцелялата коса вече не е чудо невиждано. За да се задържат максимално дълго на гребена на вълната и да преливат от младост и атрактивност, да са отново активни, потентни и аполонести, не се поколебават да си инжектират тестостерон, напук на риска от заболяване от рак на гърдите, например.

Така е, пред култа към младостта няма мъже, няма жени – всички сме равни. И всички робуваме в някакъв момент на изяществото, виталността и лекотата на отминалите години. За нищо на света не искаме да ги оставяме зад гърба си. Въпросът е всеки за себе си да намери кое му е важно и на кое да наблегне, за да остане по-дълго млад. Дали да си опъне кожата, дали да заложи на духа, дали пък просто да приеме, че е на толкова, на колкото е, и че това не е никак страшно, а да се наслаждава на всяка минута и да граби с пълни шепи от всичко, което му се случва. Моята формула за дълга младост е следната:

Дълго спане! Колкото по-дълго, толкова по-добре.

Погледнете децата колко спят. И после вижте старците. Е, искате ли да сте старци? Все си казвам, че остарявам, защото с годините започвам да предпочитам 4 часа сън пред 4 часа секс, но това е, както казах по-горе, защото нищо вече не ми е задължително. А разкрасителният сън не е измислица. Подарявайте си го често. И ще се убедите, че освен разкрасителен е и подмладителен.

Никакво преяждане! Но яжте със страст. Яжте безпощадно.

Предъвквайте храната безброй пъти. Духовната, и нея. Но без да преяждате. След насладата вече всичко е излишно. Яжте предимно за удоволствие!

Непрестанно учене!

Независимо дали MBA, нов език, нова компютърна програма, нови стъпки в народните танци, плетене на една кука, рисуване върху коприна или изграждане на образ в социалните мрежи, не спирайте да учите нещо ново. Движете се напред. Бъдете винаги в крак с времето. Или усвоявайте нещо, което винаги ви се е искало да можете. Не се страхувайте да надграждате. Ето, аз оня ден си купих китара. И ще се науча да свиря The House Of Rising Sun, Nothing Else Matters и Imagine. А после ще науча италиански.

Повече секс!

Ама не такъв, че да се амортизирате от неконтролируем оборот. Не и такъв за отбиване на номера, ами такъв, който да отдели душата от тялото ви и от който да ви се губят отрязъци време. Отпуснете се. Не се бойте да намажете всеки милиметър от лицето си със сперма, по-качествен крем за младост няма. Отмийте се после и почувствайте кожата си млада и свежа. Духът ви така или иначе лети.

Любов, повече любов!

Не бягайте от любовта! Оставете й се, тя си знае работата. И наистина подмладява.

Чисто математически, стареенето няма как да бъде избегнато, както отсичат специалисти по еволюционна биология, но нека послушаме иначе мрачния Кафка. Според него ключът към вечната младост е в способността да виждаме красивото. И който притежава тази способност, никога няма да остарее. Вие какво виждате? И коя е вашата рецепта.