Красимира Хаджииванова е съосновател на родителската медия „Майко Мила“ и каузата в подкрепа на родители на деца с увреждания и хора от уязвими групи „Оле Мале“. Работи в различни онлайн медии от 2001-а година, автор е на книгата „Животът от нещата“ и е един от авторите в поредицата на „Майко Мила“ „Да оцелееш като родител“, която е достъпна и в аудио вариант в платформата Storytel. Красимира е и част от стендъп формацията „Три жени на микрофона“.
Как оцеляхте като родител, жена и изобщо човешко същество в новата учебна година и с всички стенд-ъп представления и други проекти, с които сте ангажирани?
Всъщност годината едва започна и тепърва ще правя тази оценка. Моето дете, слава Богу, засега се справя самò с материала и аз не се намесвам много – по-скоро съм слушател. Разказва ми какво са научили, какво се е случило в училище, и гледам всяка вечер да имаме подобен разговор, защото той е много важен и за двама ни. Иначе годината наистина се оформя като доста динамична – със стендъп формацията ни „Три жени на микрофона“ имаме две турнета в момента, едното от които в чужбина, занимавам се и с други неща, така че често ми се случва да не знам къде е отишъл денят.
Кои са новите ви представления, проекти и изобщо теми, които Ви вълнуват напоследък?
Заедно с Оля Малинова и Ива Тодорова пътуваме из Европа и се срещаме с българските общности в различни градове. Спектакълът ни се нарича „От България с любов“, но реално е „За България с любов“, защото навсякъде хората са изпълнени с обич към страната ни и са жадни за българско съдържание. Другото ни турне пък е с Александра Раева и Галя Петкова и се нарича „Женско царство“. Посветено е на женското психическо и физическо здраве и го играем в седем града в България. Обсъждаме много важни за жените теми – бременност, раждане, родителство, следродилна депресия, дори за менопауза говорим. Все неща, до които повечето жени рано или късно опираме и се чувстваме тотално неподготвени.
През ноември във водещата платформа за аудио и е-книги Storytel излиза в аудиоформат и втората част на култовия пътеводител на Майко мила „Да оцелееш като родител“. Там 37 истории, написани от Вас, Елисавета Белобрадова и други автори-родители, звучат с Вашия глас. Какво беше преживяването да се върнете към тях, докато го четяхте
Това беше истинско предизвикателство за мен. Оказа се, че да четеш изразително и ясно е адски трудно, а трябва и да дишаш правилно, и да не бъркаш думи, и да предаваш емоция… Абе, сложна работа! Но пък много се смях и вълнувах – половината разкази ги бях забравила и ми беше много забавно. Осъзнах колко неща са се променили у мен, у детето ми, в живота около мен въобще. На някои по-тежки текстове пък си ревях тайно (доколкото може да е тайно на запис), така че имах от всичко и съм благодарна за това изживяване.
Имате ли си любима история или истории от този сборник
Всичките мои истории, свързани с лутането ми като родител – даването на детето на ясла, общуването с него във възрастта 2-5 години. Имам разказ, за който съм си изключително благодарна сама на себе си, че съм написала. От него си припомних култови реплики на детето ми в тази възраст. Всички текстове от книгата много ми харесват и смятам, че ще са полезни на читателите и слушателите ѝ. Най-малкото ще се посмеят и ще им олекне, ако се намират в труден момент по пътя им като родители или просто ще усетят, че не са сами. Понякога и това е достатъчно, за да ти стане по-добре.
Със сигурност тези истории вдъхват кураж, помагат с чувство за хумор и дават усещането на много български родители, че не са сами. Получавате и обратна връзка от читателите и слушателите им. Кои са най-силните неща, които са Ви казвали?
Много често ми се случва (включително и сега, докато сме на турне в чужбина) да се срещам с жени, които ми казват „Майко Мила“ ми спаси живота в първите години след раждането“. Това е най-ценната обратна връзка, която съм получавала. Тя ми показва, че всичко, което сме направили, е имало огромен смисъл. От опит знам колко самотна може да се чувстваш като майка, която въобще не знае какво ѝ се случва и какво да прави. И ако ние в „Майко Мила“ сме успели да извадим някоя жена от това състояние, значи сме си свършили работата.
На кого според Вас е по-трудно в днешно време да оцелее като родител в България – на майките или на бащите? Или няма разлика?
Не съм била баща и не знам, но мисля че и на тях не им е лесно. В края на краищата и за тях първото дете е първо. На жените обаче им е трудно и физически, и психически. Много трябва да се говори за подобряването на родилната грижа в България, за отношението към родилките, за полагането на грижа за тях в първите месеци след раждане. Имаме крещяща нужда от социална услуга, която да предлага надомна грижа към семействата и специално жените, които са родили наскоро. Понякога единственото, от което имаш нужда, е някой да те попита „Как си, трудно ли ти е, кажи си“. Има едно очакване, че майчинският инстинкт ще потече автоматично с раждането, но истината е, че да си майка не се учи по „Технологии и предприемачество“ или така нареченото по мое време „Трудово“.
В днешно време хората живеят изолирано и парадоксално – в океан от информация. Нямаме близки жени, на които да се опрем, да разчитаме на техния ресурс и опит. Жените се състезават неусетно, просто животът така тече, в постоянна надпревара чие дете е по-гениално и е записано на по-невероятен курс. И двата пола живеем стресиращ живот и това се пренася и върху децата, но много често жените са по-въвлечени във всекидневната рутина на децата (ясли, градини, прегледи при лекари, зъболекари, документи, родителски срещи, Вайбър чатове и т.н.) и това, както и да го гледаш, си е една допълнителна работа.
Вие успявате да поднесете доста сериозни теми с чувство за хумор и да кажете доста трудни истини през смях. Според Вас как помага това? И кога Красимира Хаджииванова избира да е сериозна?
Смехът е чудесно средство за разчупване на ледовете. Невинаги обаче, защото има теми, по които не можем да говорим с хумор и тогава трябва да сме сериозни. Такава тема е следродилната депресия например – за съжаление, тя излезе на преден план с фаталния случай на младата жена, която отне живота си преди няколко седмици. А щеше да е хубаво да се говори повече и публично, за да предотвратим случилото се. И ако сега ни чете някоя жена, която се чувства в безизходица, нека потърси подкрепа, може и на нас в Майко Мила да пише. Следродилната депресия е сериозно състояние, но може да бъде овладяно, така че жената да започне да изпитва удовлетворение от живота и да бъде пълноценна.
Вие вече сте един от авторите и гласовете в платформата Storytel. Много родители в днешно време избират този формат, защото им позволява да „крадат време“, докато шофират, готвят, чистят, спортуват… Някои от тях слушат аудиокниги и заедно с децата си, за да имат и споделено преживяване. А Вие успявате ли и да слушате аудиокниги или подкасти?
Ако трябва да съм честна, много ми е трудно с потребяването на каквото и да е съдържание вече. Работя в интернет от 2001 година до този момент – повечето хора тогава нямаха компютри и интернет. Сами можете да сметнете колко години са минали. Имам чувството, че харддискът ми е препълнен и това си личи по всичко – забравям хора, имена, ангажименти. Календарът на телефона ми е пълен с аларми за различни неща, които пак забравям. Дори забравих да отговоря на тези въпроси навреме и ви благодаря, че ми дадохте шанс в последния момент да го направя и да се вместя в графика. Така че, на въпроса дали успявам да слушам нещо – опитвам се. Гледам, чета и слушам разпокъсано, вниманието ми непрекъснато скача от тема в тема и когато успея да се съсредоточа в нещо за повече от час, го смятам за невероятен успех.
0 Коментара