Да бъдеш жена е трудно и в най-добрите времена, но когато дори Далай Лама излиза с безспорно сексистки коментари, знаеш, че нещата са f*****.
С това изречение на сайта си списание Marie Claire, една от женските библии, започва коментара си по повод интервю на най-висшия духовен будистки тибетски водач пред Би Би Си, в което 80-годишният Лама приветства идеята един ден жена да се въплъти в неговата духовна и светска позиция, но добавя, че тя трябва да бъде „много, много привлекателна“. А в противен случай „не би била много полезна“. (Няма да превеждам „f със звездички“, вероятно сте разбрали без грешка).
По време на интервюто с 80-годишния духовен лидер журналистът Клайв Майри пита дали Далай Лама си представя един ден жена да поеме неговата роля. „Защо не? Жените биологически имат повече потенциал да показват привързаност“, казва Негово Светейшество.
„И съчувствие?“, намесва се журналистът.
„Съчувствие, да, съчувствие. Затова мисля, че жените трябва да поемат по-важна роля в днешния свят.“
След тези клиширани, но определено позитивни коментари, той добавя, че тя трябва да бъде „много, много привлекателна“.
Журналистът Майри се засмива неловко, преди да попита: „Сериозно? Вие се шегувате“, за да чуе, че непривлекателна Нейно Светейшество „не би била от голяма полза“.
Както казват по-нататък от Marie Claire, това далеч не е най-лошото, което мъже с власт са казвали по адрес на жените, посочвайки примерно Силвио Берлускони. Но е наистина тъжно, че символът на добротата и вътрешния покой смята, че е правилно да се преценява способността на една жена да върши една работа по външния й вид.
Прави са. Макар че, докато чета в сайта възмутения им коментар (Google вече ме е таргетирал и в рекламен банер ми предлага да посетя Далай Лама по време на тура му в Индия), вдясно от него ме мамят да кликам върху други статии – за отношението на Катрин Мидълтън към белите коси; за Дакота Джонсън в някакви много секси сцени от „50 нюанса сиво“; за 30-те най-добри храни, с които се свалят килограми; за бременността на Ким Кардашиян, за новото лице на Шанел и за ревюто на Карл Лагерфелд. Все неща, свързани с бизнеса с красотата.
Marie Claire е прекрасно списание, в което могат да се прочетат страхотни репортажи и очерци по изключително важни женски и общочовешки теми. Разбира се, измежду десетките страници за мода и красота. Защото те са причината да съществуват женските списания в днешни дни, те са бизнесът в настоящата епоха, в която добрият външен вид е предпоставка за успех на безброй поприща.
Няма защо да се лъжем, момичета.
Колкото и да не ни харесват думите на будисткия духовен водач – в днешния свят най-жестоката дискриминация е свързана с външния вид на жените. Прав е Далай Лама, че привлекателна Нейно Светейшество (просветеният дух сам избира в кого да се въплъти, та се очаква мъдростта й да е по рождение) би била много по-ценна за каузата на тибетския будизъм от невзрачна или грозновата дама с едничък дух самотен.
И въпреки че в политически коректния свят никой няма да посмее да си го признае: при равни други качества и условия – печели по-красивата/привлекателната/атрактивната. А в не толкова политически коректния? Последното е риторичен въпрос.
Женската красота е поставяна на пиедестал от хилядолетия. Заради нея са се водили войни, затривали са се иманета, брат брата е убивал, тя е вдъхновявала рицари, поети и художници. Нищо ново под слънцето.
Но днес красотата вече не е привилегия на целунатите от Бога. Тя се скулптурира, скалперира, силиконира, инжектира, ботоксира, попълва, изрязва, изсмуква, заглажда, шлайфа, екстензира, отгладува, боледува, вкарва в депресии и струва милиарди. Милиони жени страдат и бавно се убиват с нелюбов към себе си, защото смятат, че външният им вид не е достатъчно добър. Измъчват се десетки години, докато и ако въобще започнат да приемат себе си и телата си. Защо?
В поредното актуално тв риалити отново присъстват момичета със статут „красавици“, чиито лица, тела и коси нямат нищо общо с вида, в който майките им са ги родили. Почти еднакви, подули гръд и патешки устни, само боята за коса е с различен нюанс… Въобще не съм склонна вече да вярвам на Достоевски, че красотата ще спаси света. Поне не тази, която е на мода в момента. Стремежът към нея категорично увеличава нивата на стрес и депресии и намалява усещането за щастие и радост – в глобален мащаб.
Мнозина смятат, че женската еманципация вече е факт в нашия т.нар. „цивилизован“ свят. Жените имат всичко и могат всичко де юре. Е, може да въведат някоя и друга квота за 40% женско участие в бордовете на компаниите и политическите листи в Европа. Но дали е нужно де факто?
„Еманципацията е освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения“, гласи определението на думата.
Еманципирани ли сме? А щастливи ли сме? Днешните „модерни“ женски роли и модели на реализация са толкова много и трудоемки, доста повече от мъжките, че
едва ли остава време за много усещане за щастие.
Растем в общество, в което ни внушават, че трябва да успеем във всичко – образование, кариера, да се омъжим за свестен и успял мъж, да родим минимум две деца, да сме перфектни кърмачки, майки (на успешни деца!), домакини, дъщери, съпруги, интелектуалки, добре платени професионалистки, секс богини… И по дифолт – да изглеждаме добре, вечно млади (остаряването е бич и присъда!), слаби, твърди, епилирани, маникюрирани, педикюрирани, ондулирани, без бял косъм или черни корени… На 7-сантиметрови токчета. И, включвайки се в това състезание – участието е превърнато едва ли не в норма – капнали от умора осъзнаваме, че резултатите не са това, което сме си представяли… и започваме да се душим от чувство на вина. Майчинска, женска, дъщерна… няма значение. Ако изберем да не бъдем нещо от тези неща – майка, съпруга или професионалистка с успешна кариера – все някой ни гледа със съжаление… И мнозина у нас не могат да си представят, че това е избор, а не провал.
Чувството за радост е нейде в бъдеще време…
Женската еманципация ще е факт, когато се освободим от чувството на вина, че не успяваме в нещо, което ни внушават за важно. Когато започнем да се обичаме безпрекословно такива, каквито сме и се радваме на нещата, които избираме. Всички. И момичетата с патешките устни няма да се пънат да доказват, че въпреки силикона, не са глупавички и им подаряват бентлита, защото са обичани и свестни жени, а не секс играчки. И на жените без деца, както и на тези, родили по 3-4 и останали вкъщи да пекат кексове и да ги възпитават, няма да се гледа като на неудачници.
Когато започнем да се радваме на живота такъв, какъвто го изберем и какъвто ни се случи. И красотата няма да е под калъп.
P.S. Убедена съм, че духовните лидери в бъдеще ще са жени, не само заради биологическата им способност за повече съчувствие и привързаност, както твърди Далай Лама. А защото духовността има нужда от женска енергия.
0 Коментара