Краят или Раят на света

Едва ли има някой, който да не се е изказвал по темата за края на света през 2012 – астролози и ясновидци, шамани, духовни учители, астрономи, психолози, Холивуд – последно с апокалиптичния филм на Роналд Емерих с подзаглавие „Бяхме предупредени”. Мен ако ме питате, на Холивуд много не трябва да се вярва – „Космическа одисея 2001” по романа на Артър Кларк бе създаден през 1968-а и нещата не се случиха по този начин. Макар появата на „звездни деца” с ново мислене, светоглед и духовност да е сред широко дискутираните теми в началото на ХХІ век.

Факт: през 2012 година има натрупване на много астрономически явления, които доказват, че Земята като планета, която еволюира по своя космически път, ще премине в нова фаза. Въпросът е, доколко този нейн рожден ден означава непре-менно апокалипсис?

26 хиляди земни години, по време на които Слънцето е обиколило всички дванадесет зодиакални съзвездия, и 230 милиона години, по време на които се завърта звездният куп плеяди, част от който е нашето слънце, може ли да се смята за някакъв „динамичен” процес, който задължително ще предизвика катаклизъм? Да те удари астероид е едно, да навършиш някакви космически години е нещо съвсем друго… – дори да става дума за менопауза с всички съпътстващи горещи вълни и нервни кризи. Така или иначе всички сме канени на купона – едни ще пият и ще повръщат, други ще танцуват в транс, трети ще открият любовта на живота си (миг преди да се превърнат в мехурчета въглероден двуокис).

Веднъж се разговорихме и с моя йога-мастер Пракаш на тази тема. Беше по време на първата година, когато започнах заниманията си при него.

От една страна, се чувствах много добре от йога упражненията, от друга, все избиваше някакъв здравословен проблем – месеци наред влачих хрема, дълго ме държа и междуребрена невралгия, гастритът непрекъснато решаваше, че сега е неговият ред да ми създава дискомфорт.

Пракаш ме успокояваше – клетките ти се променят, нагласяват се по новата вибрация, която вкарваш в тялото.

Ще се изчистят блокади, които не ти трябват… за какво са ти? Факт, точно така стана – не казвам, че и сега не се появява здравословен дискомфорт от време на време, но бързо се коригира (в общи линии, достатъчно е да се почувствам щастлива). Но докато все още се притеснявах да не ми стане „нещо” от йога упражненията, той ми каза: „Нормално е да се чувстваш странно, да си замаяна, да те боли товаонова – то е все едно досега да си била включена на двуфазен ток, а сега да те включат на трифазен, ха-ха, енергията е по-силна. Сега ти става лошо, но ще свикнеш и ще си окей.” Тогава изведнъж ми хрумна да го попитам:

Това ли ще стане през 2012-а – ще се включим от двуфазен на трифазен ток?

Да, нещо такова, но човечеството се подготвя отдавна. Не трябва да те е страх.

Мен не ме е страх, но има много хора, които се страхуват и вярват, че буквално ще настъпи краят на света. Как во ще стане с тях?

Ще влязат в лудниците – каза той. – Представяш ли си колко време са били манипулирани от книги, медии, филми, колко много страх са натрупали… и като не стане така, както са си го визуализирали и самовнушавали години наред, ще откачат. През 2012-а ще се препълнят лудниците… това ще стане. Истината е, че наистина не ме е страх, дори и ако ще се мре.

Далеч преди да срещна Пракаш, практикувам техниката „да се съветвам със смъртта”, когато взимам важни решения (или маловажни, но такива, които на мен са ми изглеждали екзистенциално значими). Тех никата е изключително проста и крайно ефективна – имаш дилема, при която, ако претегляш плюсове и минуси на везните, хаосът става тотален. Напълно блокираш. Тогава е важно да спреш и да се запиташ: „Какво бих направила, ако това беше последният ден от живота ми?” В това гранично състоя ние отпадат всички скрупули, комплекси, психични ограни чения, разгеле душата ти получава достъп до съвършената интуитивна система, заложена в човека, и ти просто правиш най-доброто за теб. Практиката е доказала, че когато направиш „интуитивно най-доброто за теб” (майната му на разума), става и най-доброто за всички, замесени в твоята схема. Защото интуитивно най-доброто винаги е акт на любов – душата на всеки човек е прекрасна, независимо какви страсти върлуват в него. Да не говорим, че се е случвало да преживея и ситуации „на косъм от смъртта”. Няма да забравя какво направи-хме, когато първоначалният шок от паниката премина – напълно непознати хора се прегърнах-ме и така чакахме неизбежното. Размина ни се. До ден-днешен се прегръщаме, когато се видим, и много се обичаме.

Няма да забравя и какво ми раз-каза световноизвестната мадам Ксавиера Холандер за 11 сеп-тември 2001 – че публичните до-мове се препълнили след това, защото „тези дни на голяма тра-гедия направиха хората големи фаталисти. Казаха си: трябва да реализирам фантазиите си, за-щото може да няма утре. Затова много от тях решиха, че трябва да се чукат като за последно. Представата, че всяко чукане може да е последно, повлия и на момичетата и те дариха тези клиенти с изключително горещ секс”.

Независимо дали ни предвеща-ват телепортация в рая или ден на страшния съд, астрономично 21 декември 2012 е денят, в кой-то Земята ще се подреди в една линия със Слънцето и центъра на Галактиката. Това според ма-ите, хопите, индийските веди и много други пророчества ще ознаменува началото на нова епоха. Твърди се, че на този ден ще има един половин час, в който напрежението за цялото човечество ще бъде неописуе-мо – метафорично казано, прев-ключването на трифазен ток. Психолози допускат отключва-не на агресия, на стаени страсти и прочее вероятности взаимно да се изтребим, без връзка с отявлен природен катаклизъм.

Много обичам да споря задочно с психолозите и ще го направя отново. Докосването до смъртта е състояние, в което се пробужда любовта, а не омразата, защото изключваме доводите на разума и се докосваме до душата. Започваме да мразим отново, чак когато се успокоим, че близостта на Онази с Косата е отминала. Моята „визия” за „страшния половин час” на 21 декември 2012 е, че ще изпитаме усещане за любов – а то си е страшно, ако си носил горест, омраза и страх в сърцето си – „страшен съд” е, откъдето и да го погледнеш. Когато се уплашим за живота на близък, на дете, какво правим – вкопчв ме се, прегръщаме, буквално държим този човек до сърцето си, забравяме всяка една обида, забравяме болка, единственото, което правим, когато сме уплашени за живота, е да обичаме. Да обичаме безогледно!

Е, кажете ми, няма ли да се получи квантов скок, ако за половин час всичките 7 милиарда души на планетата се обичат безогледно, безусловно, безрезервно?

Факт, ако не си готов, от това се полудява. Така че – какво друго ни остава, освен да се подготвим за енергията на голямата любов? Ако краят на света настъпи буквално, поне ще сме обичали според завета от “Евангелие на Матея”: „Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, на всичко се надява, всичко търпи”, а това е добра тапия за Чистилището, разправят. Ако не настъпи чак толкова буквално, ще имаме шанс да живеем „извън лудницата”, в предречения с не по-малко категоричност „Век на любовта”.

P.S. Нямам нищо против да ми кажете, че говоря пълни глупости. Ако за себе си предпочитате разрушителен и зловещ апокалипсис – избирайте си го, но не ми го натрапвайте като флайъри по улицата. По-добре рециклирайте! И един съвет за практичните хора. Научно доказан факт е, че ще има много слънчеви бури, които ще влияят на полюсите на Земята. Това се случва на всеки 22 години и се отразява на електромагнитното поле, т.е. ще спира токът, ще има проблеми с интернет, с телефони, ще се разваля техника. През 2012 ще се усети по-силно. Факт е, че ако ни дръпнат шалтера на интернет, това за едни е „краят на света”, но както винаги – за други е направо „раят”. Синът ми предложи през 2012 да отидем на някое диво място, без техника. Смятам да го послушам. Ако човек си спестява новинарските емисии, нищо чудно да пропусне и края на света…