Лиляна Боянова: Важно е да умеем да рисуваме сами живота си

 Тя е едно от най-красивите лица в българския ефир. Тя е и един от хората, които разказват истории. Приятелите й я определят като изключително добро същество. Но и без да го чуете от тях, не може да не сте забелязали излъчването – топъл и светъл вятър лъха от него. Тя е Лиляна Боянова – водещ на новини по bTV.  Тя е лице и основен автор на рубриката на bTV Новините „Вярваме в доброто“. Лили е ангажирана с множество социални каузи. Носител е на приза „Героите“ на най-голямата платформа за доброволчество в България – „TimeHeroes“ и „Спасител на детството“, получена от Националната асоциация за приемна грижа. Отличена е и за рубриката „Вярваме в доброто“ за изключителен принос към телевизионното отразяване на социални теми. Тя е майка на Камен – най-важното човече в нейния живот.

Снимки: Дилян Марков

Лили се съгласи да отговори на няколко въпроса по повод 75-годишнината на „Жената днес“.

Каква е жената днес – можеш ли да я “нарисуваш” с няколко думи? С какъв цвят я асоциираш?

Смятам, че жената днес трябва да е цветна. Това е по-важно от който и да е конкретен цвят.

Често преминаваме през различни състояния, периоди от живота си. И всяка от нас има своя собствена палитра. Сивотата може да убие всичко и всеки. Но дори черното, например, може да изразява емоция или да бъде признак на стил.

Важно е да умеем да рисуваме сами живота си, използвайки цялата палитра.

Днес живеем динамично и като че ли не ни остава толкова време да “рисуваме”, да се обръщаме към собственото си “Аз”. Но жената, която умее да съчетава цветовете, да управлява палитрата в себе си, е тази, която може да вдъхнови дори далтонист.

Коя героиня от литературата, приказките или историята се доближава най-много до представа ти за жената днес?

Интересни са героините в “Парфюмът” на Патрик Зюскинд. От майката на Грьонуй, до жертвите на извратеното му съзнание – виждаме различни превъплъщения на жената. Има я като майка, като обект на желание, като вдъхновение… Там не откриваме само идеали, не откриваме жени-емблеми. Но по особено интересен начин описаните в романа дами разкриват различни черти на жената.

Днес маниерите, отношенията, границите са други. Ролята и възприемането на жените в обществото – също. Но в основата си – никоя от нас не е драматично различна от дамите по онова време.

И все пак, ако смятаме, че една жена трябва да е силна, непримирима, принципна, да се развива, да е щастлива и на работа, и вкъщи – то добър пример е Вероника Герен. За съжаление, тя плати твърде висока цена за всичко, но животът и работата й ще продължат да вдъхновяват редица дами, особено в нашата професия.

Бих посочила и още един впечатляващ женски образ, който ме вдъхновява много – това е личността на съдия Рут Бадер Гинзбург от Върховния съд на САЩ, която за съжаление почина наскоро. Тя е едва втората жена, заемала позиция в най-висшата американска съдебна инстанция. Един от най-авторитетните юристи зад океана, човек с ярка гражданска позиция – заклета защитничка на правата на жените и не на последно място – дама с изключителен личен стил. Лично за мен – събирателен образ на едни от най-стойностните черти у жената днес.

Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравниш с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години?

Щастието е вътрешно усещане и то е неподвластно на времето. Вярвам, че баба ми, майка ми и аз сме се чувствали по един и същи начин, когато даваме живот. Всяка от нас има своите малки или по-големи житейски победи.

Що се отнася до промяната – жената днес е, може би, една идея по-свободна. Смятам, че имаме и повече възможности да изразяваме себе си, да мечтаем по-смело и да сбъдваме. Отпадат някои клишета и табута, появяват се нови. Самият факт, че преди 75 години жените-водещи на новини са били по-скоро част от научната фантастика, а днес можем да информираме света за всичко важно и актуално всеки ден, да взимаме решения, които пренаписват човешката история, и да вдъхновяваме с женска сила във всичките ни роли, говори, че за три-четвърти век светът и начинът ни на живот могат да се променят до неузнаваемост и вярвам – към добро.

Днес е по-лесно да си жена и на чисто битово ниво. Но всички тези предимства са предпоставка, а не гаранция за щастие.

Какъв е първият ти (или най-силният ти) “женски” спомен?

Най-силният ми “женски” спомен е свързан с майчинството. Синът ми Камен е най-голямата победа, най-важното постижение, най-голямата награда. Детето всъщност е това, което превръща момичето в жена и дава нов и истински смисъл на всичко.

Какво наследихме от предишните поколения жени и какъв завет би искала да оставиш на онези, които сега влизат в света?

Живеем във време, в което авторитетите не са това, което са били по времето на нашите майки и баби. А и не знам дали мога да оставя завет.

Единственото, което бих оставила, е личен пример и спомен. Трябва да помним големите имена, добрите дела, вдъхновяващите истории. Но не трябва да забравяме и ежедневния пример, който оставя всеки от нас, независимо къде се намира, с какво се занимава и дали е популярен. Защото именно този пример възпитава тези след нас и е определящ за нашето общо бъдеще.

За мен най-важното за всеки човек е да живее с достойнство. И да уважава останалите.

Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяш на 75?

Вярвам, че не годините определят опита. Има хора, които съзряват рано. Има и такива, които водят динамичен, наситен със събития и отговорности живот. Има и такива, които никога не са живели пълноценно…

75 години са гаранция – за опит, за познания, които животът така или иначе ти дава, ако не ги извоюваш по-рано. В този смисъл – да, достатъчни са.

А аз ще се радвам, ако на 75 живея достойно, в мир със себе си и заобиколена от любими хора. На тази възраст външният вид вероятно няма да е толкова важен, но няма да съм разочарована, ако изглеждам като София Лорен.

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?

Баба ми е разкрила тънкостите на химията на стотици ученици. Считам такива жени за привлекателни и в наши дни. Отблъскващи са жените, които разчитат твърде много на химия за външния си вид и душевното си състояние.

Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?

Изгубихме ценно време, което да изживеем. И пак – всичко опира до целите, които си поставяме и до личното възприятие.

За някои себедоказването е наркотик и те никога няма да са доволни. А равноправието има различни измерения. Поколения жени преди нас са се борили за равноправие в обществото. Днес обаче имаме феминизирани професии, а битката е срещу “стъкления таван”.

Затова смятам, че предизвикателствата са свързани с границите. Днес трябва да ги предефинираме така, че да не се налага да продължаваме битките на жените преди нас. Но и да можем да се радваме на живота така, както са го правили в едни не толкова динамични и интересни времена…

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?

Както казах и преди – достойнството. То е най-добрият житейски компас.

Съществува ли женска солидарност?

Съгласна съм с мнението на всички останали по темата :)