Едно от най-хубавите неща на младите гаджета е, че има кой да решава проблемите с компютърните игри на сина ти. Това достойнство на мъжете в „детска възраст” нямаше как да го предвидя, когато бях Лолитка. Тогава ме възбуждаха идеите в главите на зрелите мъже. Не казвам, че не ме вълнуваха телата или леко посребрените им слепоочия, както и онези бръчици около очите, събрали в себе си спомена за хиляди житейски приключения и прелъстени жени. Но определено ми въздействаше и онова в главите. Когато започнах да прехвърлям 30-те, а те съответно 50-те… черният дроб, панкреасът, простатата им започна да сдава багажа –
алкохолът не прощава
Освен проблемите с дископатията една скованост ги налегна като цяло. Великите мисли, мечти и планове започнаха да калцират от неслучване в реалния живот. Неизбежно е, особено с демократичен преход като местния. Моята лична точка на пречупване обаче стана бликнала кръв от носа на последния мохикан сред тях в някакъв пиков сакрален момент. Боже, само да не ми умре в ръцете – паникьосах се аз. И… беж, лиске, да бягаме. Не избягах веднага, не съм чак такава лигла, но от ден на ден ставах все по-сигурна, че идеята ми за готина връзка не е да остаряваш с някого, а да се подмладяваш с него.
Без дори да подозирам, че цялата тази работа ще стане модна вълна покрай сериала Cougar Town с Къртни Кокс („Агнешко” по FoxTV) и че дори ще се роди емблематичният термин „пума” за жените над 40, които си отварят очите, сърцата и телата за „агнешкото”, и аз извърших моя преход от 20 нагоре, към… ъъъ, засега не повече от 15 надолу. И тъй като София е малка,винаги питам как се казват бащите им. Някак не е уместно да стават недоразумения. Питам и за майките им – тъпо е да се окажат по-млади от мен. Вярно, че Мадона е „нашата” пътеводна светлина, но
няма какво да се лъжем – мащабът ни е друг
Като се замисля, цялата тази моя смяна на платната се случи съвсем закономерно. Колкото повече се чудех откъде да го подхвана този текст, толкова повече откривах, че съм в доста добър синхрон със световните тенденции. Когато бях скандално млада и не признавах мъже под 35, излезе романът на Набоков „Лолита”. Когато си задавах въпросите за страстта, любовта, обвързването, връзката между сексуалността и творчеството с най-голяма острота, се появиха първите преводи на Хенри Милър, Буковски и компания. Научихме повече за първоапостол(к)ите на феминизма Жорж Санд, Симон дьо Бовар, Фрида Кало, Вирджиния Улф, Маргьорит Юрсенар… Когато си задавах въпросите за живота, вселената и всичко останало, се появиха „Пътеводител на галактическия стопаджия”, „Илюзиите” на Ричард Бах, Том Робинс и Тери Пратчет. Когато търсех тъмното и дълбокото на женската същност, се появиха „Страх от летене” на Ерика Джонг и „Танцуващата с вълци” на Клариса Пинкола Естес. Когато ми писна да е толкова тежко и си казах: няма ли по-лек и весел начин да се обозре всичко това, се появиха Бегбеде, Тони Парсънс, чиклитът и женският lifestyle, обединен от „архетипа” на сериала „Сексът и градът”, а аз започнах да водя рубриката „Секс в първо лице”… А сега, когато смъквам възрастовата граница на мъжете, които харесвам, с момчета, отново се оказа, че се вписвам идеално в модната вълна.
И все още съм леко зашеметена от промяната, защото
съвсем искрено не харесвах млади мъже
Когато се случи за първи път, бях на 33, наистина не го харесвах и го приех като недоразумение. Не ме спечели нито защото е млад, нито защото бе хубавец, а защото докато го напъждах с аргумента, че най-младите мъже в живота ми са били 7 години по-големи от мен и съм ги наричала „момченцата”, той пресметна своите 8 години надолу и каза: „О, 15 години си е сериозна разлика”, ха-ха, а след това не спираше да ме пита: „Е, какво? Могат ли го децата?!” Можеха го и още как, а кожата му, бога ми, наистина беше бебешка. Играх го cool (хладнокръвна до последно), но истината бе, че не можех да му се наситя. Някаква жива вода се оказа. Но дълги години продължавах да приемам това откровение като инцидент.
Младите мъже ме развълнуваха отново на ръба на 40-те. Забелязах го толкова случайно, колкото стават всички велики открития. Две хлапета слагаха мокет в офиса ми, докато аз напълно безразлична си четях книжка… и изведнъж осъзнах, че леко разголената им загоряла плът, която се подава под мръсните им бачкаторски фланелки ме вълнува. Не можех да повярвам. Това не бях аз. А те си свиркаха, подмятаха си шегички и въобще не им пукаше, че
феромоните им танцуваха из въздуха
в някакъв психеделичен ритъм, който промени света на една жена през този ден.
Скоро се появи и онзи, 24-годишният, на когото не посмях да кажа каква е истинската ми възраст. И, да, не беше лъжа – вече бях зарибена. Точно както с дрога – първия път си казваш: „Това на мен не ми влияе”, втория път го правиш, защото си спокоен, че не ти влияе и не може да промени начина ти на живот, само че нищо подобно – променя го. Винаги.
Мина време, докато си съставя новите „правила”, всичко онова, което една жена около 40-те трябва да има предвид, когато се захваща с младите мъже.
Първо, не си мисли, че с него ще градиш бъдеще. Може и да се случи да изградиш, но тези връзки са заради свободата, която си успяла да си извоюваш, а не за да обслужваш поробващия аспект на страстта. Този урок е за жени под 30 години. Да си го научила. Идеята е да ти е приятно, да бъдеш в час с онова, което вълнува поколението след теб.
Второ, не позволявай да те превърне в каката, която ще реализира мечтите му, ще му направи контактите в обществото, ще му намери парите за бизнеса. Ти би трябвало вече да си наясно, че в някакъв момент
най-великите мъжки идеи калцират (успоредно с дископатията)
Идеята е да е издръжлив, искащ и ненаиграл се. А алкохолът (и евентуално някои други стимуланти, които май са неизбежни за това поколение) да не му се отразява пагубно. Онова, което е в главата му, може да те забавлява без заблудата, че има някакво значение дали е велико или просто практично. Най-големият майсторлък в източните техники е да се научиш да действаш сякаш нямаш минало. Една чудесна западна техника е да си общуваш повече с млади хора и да се вдъхновяваш от свежия им поглед към реалността, неотровен от натрупания пасив на житейските загуби. Така че ако нещо от неговите идеи те развълнува, реализирай си го. Не забравяй, че терминът за този тип жена е „пума”, не „кокошка”.
Трето, има неща, с които просто трябва да свикнеш – неговата музика, неговите филми, неговите… компютърни игри. Последното не е проблем, а истински подарък, ако случайно ти се намира син със сходни увлечения. Музиката също не е бог знае какъв проблем. Да не би онова, което си слушала с онзи, който беше 20 години up, да беше твоята музика? Само така ти се е струвало. А колкото до филмите, кому е нужна носталгия по старите ленти? Ако си байгънясала от Disney, Pixar и Jetix (което вече също е Disney), вкусът му нищо чудно да ти се стори доста зрял. Неговото опознаване на света и собствените му вкусове върви ръка за ръка с твоя личен update.
Четвърто, голямото Don’t – никога не го води сред компания от хора, навършили 35. Една приятелка така заведе 22-годишното си гадже на парти с 40-годишни хора и
телефонът й рязко замлъкна
Когато сте заедно и ако си достатъчно умна да не лепиш напомнящи листчета на хладилника, той реално не осъзнава истинската ти възраст, но попадне ли в компания от твои връстници, моментално ще си спомни последното парти на майка му и баща му.
Пето, не го разнасяй като трофей и максимално избягвай да се фукаш с него пред приятелки. Ще те разкъсат, както само жени с улегнали вече мъже са способни. Това е твоят кеф, твоята лична кутия шоколадови бонбони, които си си купила, за да си изядеш тайно, напук на всички диети и здравословни препоръки.
Шесто, когато си в негова компания, за нищо на света не издавай възрастта си. Ако все пак някой те попита, не отговаряй нищо, близо до истината. Човек винаги може да се измъкне с шегичка: „8 и половина.” Или с моя номер:
„3657, плюс минус един ден”
Седмо, неуместно е тийнейджърското облекло. Окей е всичко, което и бездруго е модна вълна.
Осмо, най-хубавото е, че прекаленото старание за романтични вечери е напълно излишно. Той спокойно може да мине със сандвичи, пица или с каквото и да било, което се харесва и на тийнейджърите у дома.
Девето е свързано с първо – трябва
да го пуснеш да си тръгне, когато поиска
А даже и да го напъдиш, ако нещо се запъне. Без драми и без съжаление. Пумите не са сантиментални каки. Идеята е да се почувстваш жизнена и млада, да се upgrade-ваш, а не да остарявате заедно. Нали така?
Знам, че очаквате да ви кажа и нещо за секса. И то по отношение на главния двубой „мъже с опит срещу младоци без опит”. Честно казано, няма такъв двубой, измислен е. Всички легенди, че по-възрастните били по-големи майстори заради опита, се оказаха твърде манипулативни. По-скоро е обратното – те имат опит в закоравелите си навици – да не употребяват кондоми например. Свенливи са и по отношение на употреба на играчки и целия огромен арсенал аксесоари за сексуални забавления. Все още са склонни да наричат лесбийка жена, на която се е случвало да се забавлява със себеподобна. Загубена кауза е да им се отварят очите – именно опитът им пречи да осъзнаят, че смелите идеи на Симон дьо Бовар от 50-те години на ХХ в. са се просмукали по някакви техни си пътища. Имам предвид онова, което казва във феноменалния си труд „Вторият пол”: „Между мъжа и жената винаги ще има известна разлика, тъй като нейният еротизъм, а следователно и сексуалният й свят имат специфични особености. Абсурдно е да смятаме, че оргията, развратът, екстазът, страстта ще бъдат невъзможни, ако мъжът и жената станат наистина себеподобни.”
С което не искам да кажа, че младите мъже имат дори и бегла идея коя е Симон дьо Бовар. Не им и трябва. Но си мисля, че тя определено би се възрадвала на високата сексуална култура на поколението мъже, които сега са в своите 20 и 30 години. Те са културно подготвени и склонни да експериментират. Ако щете, и заради интернет. Заради списанията, заради целия информационен поток… въобще не мога да ви опиша колко готино и адекватно се говори за междуполовите взаимоотношения в тийнейджърските филми по Disney Channel.
Пък и опитът и майсторлъкът в крайна сметка са си до човек.
0 Коментара