Случи ми се на мене, наблюдавам го и при други. Повечето хора, които все още поддържат здрава връзка, живеят разделено. Не в смисъл в отделни апартаменти, а в различни държави. Такива двойки стават все повече, включително и български.
.jpg)
Наскоро четох, че американският посланик в България е женен за американския посланик в Сърбия. Съпругата на негово превъзходителство Джеймс Уорлик е посланик в съседната ни държава. Понякога си представям как живеят – и двамата имат свои коли, свои спални, съветници, пресаташета, чистачки, тенис партньори, а много вероятно – и различни домашни любимци. Те водят напълно паралелен живот, но това, което знам, е, че скоро няма да се разделят. Да си разделен по работни причини през няколкостотин километра от половинката си, е най-сигурният начин да запазиш здрави вашите отношения. Ще се опитам да ви обясня защо.
Обикновено хората, които живеят разделени в днешно време (има и изключения, разбира се), са взели това решение, защото
нито един от тях не иска да “закрие” собствения си живот
на едното място и да се премести на другото. С изключение на случаите, в които причината за това е обучение, това означава, че и двамата имат хубава работа и не искат да я напуснат. А това предполага, че и двамата са изградили достатъчно пълноценно домакинство и бит, в който могат да се издържат сами и да живеят пълноценно. С една дума – и двамата имат професия, която вероятно обичат. Този факт попълва едно задължително квадратче от условията да бъдеш щастлив. Ако имаш занимание, което харесваш, значи няма да се задълбочаваш много във връзката си и в размисли кой какво е казал и защо. Второто задължително условие е абсолютната свобода. Колкото и да се опитват да я постигнат, хората, които живеят заедно, са зависими един от друг. Те трябва да се съобразяват един с друг. Когато живеят разделени, трябва да напасват единствено времето, в което и двамата са включили скайпа си. Цялото останало денонощие е на тяхно разположение. И повярвайте ми, когато имаш цялата свобода да правиш всичко, не правиш нищо, за което можеш да съжаляваш.
В продължение на 3 години се наложи да живея разделена от съпруга си поради гореизброените причини. Той работи и аз работя, но в различни държави. И тъй като никой не отстъпи, попаднахме в експеримента “семейство от разстояние”. В началото изпаднах в паника и се убеждавах, че това е само временно. Че към лятото ще намеря решение, което ще дойде от само себе си. Лятото дойде, но не носеше със събе си никакво решение, и така избутах проблема за есента, която се надявах да е по-мъдра. Междувременно се налагаше да си изградя нови навици и нови форми на взаимоотношения. С навиците се оказа лесно – за цялото време всяка
сутрин използвах една чаша за кафе и една чаша за вода,
които после измивах и слагах да дежурят до следващата сутрин. В редките случаи, когато се налагаше да се храня вкъщи, в употреба влизаше и една чиния. С взаимоотношенията се оказа малко по-трудно. Първоначално си поплаквах малко вечер вкъщи, но официално не показах на никого, включително и на виновника за сълзите, че има такова нещо. След това разбрах, че в днешно време не е толкова трудно да си разделен, защото има такива неща като скайп, фейсбук и други.
Всеки петък в 16.00 часа потеглях към летището, за да пристигна вечерта при любимия си. Разбира се, той ме чакаше на топлото и претъпкано летище на града, в който живееше. И тъй като това се намира доста по на юг от България, обикновено на фона на моите дебели софийски дрехи той се появяваше с къси панталони и фланелка. Всеки петък все по-различен и все по-интересен.
Морският въздух и храна са единствената ефективна рецепта за добра промяна. Именно с нея постепенно се сдобих със строен, заякнал, весел и загорял съпруг. Не мога да ви опиша удоволствието да се срещнеш с някой, когото си копнял да видиш цялата седмица. Има нещо много ободряващо, че сред тълпата те очаква той, пълен с непознати истории за полупознати хора. Зареден с ентусиазъм и планове за предстоящия уикенд.
След като не си виждал някого през цялата седмица, първите часове заедно са буферни. Никой не си позволява да премине границите на спокойното и безопасно общуване. И двете страни отстъпват, и двете страни се изслушват, и двамата имат в запас забавни истории и търпение.
Няма начин да се скарате в първите часове,
дори дни след раздялата, освен ако не положите специални услия. И докато се усетите, е дошъл краят на уикенда. Но междувременно са се случили изключително приятни неща, а общуването е било пълноценно, въпреки че е кратко.
Ако се събирате за по няколко дни в седмицата, няма как единият от вас да прекара деня пред телевизора, щракайки с дистанционното. За малкото време, което имате, всичко е планирано в раздела “заедно”.
Днес почти не мога да се сетя за негативни страни на раздялата ни. Освен ранните сутрини в понеделник, когато се налагаше да си взема самолета обратно, а от еуфорията не беше останало нищо.
Сега наблюдавам други двойки, които живеят разделени, и въпреки че търсят начин да се съберат, знам, че са щастливи и по този начин. Каналите, по които човек може да общува днес, са толкова много, че единственото нещо, което му остава, е да има какво да каже.
Едно от хубавите неща, които запазихме от периода на раздялата, е самостоятелността на всеки от нас и навика да говорим, вместо да гледаме телевизия. Понякога все още организирам нещата така, че да остана сама за известно време. Но ако ме попитате дали отново бих приела да живеем разделени, кой знае защо отговорът ми ще е “не”.
0 Коментара