“Ти знаеш ли колко чувства съм инвестирал в тебе, моето момиче?” – рече ми жененият мъж, с когото се срещах. Аз направо онемях. Никога, ама никога не ми беше хрумвало дори, че чувствата могат да имат инвестиционен фонд, а много вероятно и лихви да текат отгоре. Ама нали аз съм по изкуството, не ми минават такива груби мисли. А той, тузарят, има мощен бизнес с автокъщи и в главата му само далавера след далавера. И гледаме все печалба да изкараме. Къде с коли, там и с чувства. Чудя се какво ни събра с този едър, но дребен на ръст бизнесмен. Той се появи в момент, когато нямах нужда от никого, и ме спечели с това, че просто беше истински мъжкар.
Досега все едни депресари около мен, все витаят в облаците, все някой друг е крив за драмата около тях. Бях ужасно уморена от това да ми реват на рамото и да очакват чудеса от мен. Имам една приятелка – психоаналитик. Веднъж ме посъветва: “Ти си много властна, искаш всичко да е под твой контрол.
Затова привличаш слабите мъже.
Ми дай го малко по-фриволно, поглези се, покажи се слаба, събуди първичните инстинкти на мъжете.” Така и направих – разлигавих се и почнаха да прииждат на тълпи – все мъжкари и все женени. Ако това беше представителна извадка, аз извадих от нея точно този мъжки екземпляр – уверен в себе си, с успешен бизнес и успешно семейно положение – жена и дете. Това, което му липсваше, беше страстта – любовната и духовната. Нея той реши да сподели с мене. С него можех да си говоря на всички теми, чувствах го сякаш го познавам от години и обичах да слушам неговите истории и теории за живота.
Уважавах това, че беше изключително прям с мене и още от самото начало ме посъветва да не се заблуждавам, че си търси нова съпруга. Така си изяснихме позициите и ограничихме очакванията си един за друг. Спестихме си всички формални и банални сценки, придружаващи всяка нова свалка, и се отдадохме на здравословен смях и секс. Питаше ме от какво имам нужда и проявяваше една умилителна загриженост, от която ми се подкосяваха краката. Казваше ми: “Довечера искам да те заведа и да ти покажа най-невероятната луна, която си виждала.” И изминавахме стотици километри в търсене на онова неповторимо място, където луната грееше само за двамата. Казваше ми колко съм красива и ми подаряваше цветя. Когато се чувствах зле, направо ми купуваше лекарства и пристигаше у дома. Успяваше да ме разсмее, дори и в тъжните моменти. С него се чувствах спокойна и някак добре защитена от всичко и всички. Но не и от мен самата. Защото няколко месеца по-късно, когато първоначално безобидната еуфория отмина, аз установих, че всъщност съм влюбена в него, че ми липсва нощем, че искам да чуя гласа му и да усетя прегръдката му. Че го имам само от време на време, а това ми е крайно недостатъчно. Че не успявам да преглътна факта, че всяка нощ една друга жена прегръща този мъж, моя мъж.
И аз искам да й оскубя косите.
Всичко се промени. Вече не ми беше толкова забавно с него, защото го гледах с очите на една обречено влюбена жена, която знаеше, че нищо хубаво няма да излезе от това. И докато той продължаваше да се държи по същия мил начин, аз вътрешно едва се сдържах да не избухна в един безкраен и тягостен словесен диалог, породен от дългите нощи, които прекарвах будна, и в които си блъсках главата с въпроси, чиито отговори до болка ми бяха известни. Всичко в мене крещеше от чувството, че някой ме ограбва, че взима и последната ми капчица обич – нагло и незаслужено. Че съвсем реално съм влязла в графика на някой, който си въртеше бизнеса, играеше тенис, пушеше пури и когато имаше нужда, запълваше една по-чувствена графа от тефтера си с мене. Но когато той имаше нужда. За моите нужди никой не го беше еня. Човекът си беше направил сметката, аз пък обърках моята. Чувствах се като загубена в пустиня, самата ми душа бе част от нея – празна и самотна.
Страдах и ми личеше отвсякъде – на измъчената ми физиономия и на творчеството ми (нали споменах, че съм по изкуствата). Тогава заприиждаха съвети от всички приятелски страни. “Зарежи го, разведи го, намери си друг, намери си още един – за баланс.” Някогашната романтика се стопи от груб цинизъм на всички нива, а моите гемии бяха необратимо потънали. Преди определението “любовница” ме разсмиваше, сега обаче то се сгромоляса с цялата си сила върху мене. И ми напомни, че трябва да се спасявам. Че всеки изминал ден ще ме убива бавно, а вече нямам сили да се боря. Никога и през ум не ми мина да се опитам да открадна този мъж само за себе си. Да направя друга жена самотна и отчаяна, да имам онова, което не ми принадлежи. Да тропам с крака, да вдигам скандали, да вкарам в действие всички женски хитрости и съблазни, за да го спечеля. Исках всичко, но не бях готова да платя цената. Разбрах, че не мога повече да се раздавам така безпощадно, просто защото нищо не ми беше останало. Една сутрин се събудих с бодрата мисъл, че днес случката приключва – по мое желание. Една крайна спасителна операция за изтерзаното ми тяло и ум, загубил се някъде по пътя към недостижимото.
Много след това си спомнях времето, което посветих на тази връзка, чувствата, които инвестирах в нея. Грубият анализ показва, че
аз не мога да бъда ничия любовница,
много ангажиращо ми се вижда. Смятам, че тази роля може да бъде изпълнена само от много талантливи актриси, защото е цяло изкуство. Аз имам други таланти, ще се съсредоточа върху тях. За мен това беше един случаен инцидент, който ми разкри още една страна от отношенията, за които никога не си подготвен.
0 Коментара