Любовта трае много повече от три години

Но само ако си я страдал. И то поне три години. Ако си прекарал в сълзи, самота и самосъжаление ала Бриджит Джоунс поне три коледи, валентини и един-два други романтични по принцип празници, след това – когато си дочакаш любовта, всеки ден се превръща в Коледа, Св. Валентин и въобще Празник. Не по принцип романтичен, а

делнично топъл, нежен и пълен с “обичам те”.

Днес любовта ми се струва лесно и естествено занимание. Задължително приоритетно в списъка със занимания и задачи и абсолютно аналогично на други естествени занимания като отглеждането на дете, цвете или домашен любимец, или правенето на виртуозен сладкиш. Любовта се учи да ходи, пада и става, изпуска се понякога, спихва, ако не бъркаш сместа в правилната посока, вехне, ако не я поливаш и ториш редовно, и процъфтява от уханието на палачинки и кафе в леглото в зимен съботен ден (поне нашите летни съботни утрини ухаят предимно на работен делник и прясно окосена трева).

Любовта идва, когато си си научил основните житейски уроци. И особено най-основния от тях – че

Смисълът е в даването, а не в получаването,

и то не само в отношенията с другия пол, а в отношението към живота като такъв и към хората изобщо.

Как можете да прекарвате 24 часа заедно 7 дни в седмицата и да не си омръзвате? – почти през ден отговарям на този въпрос. Който само доказва, че общоприето е хората да си парцелират ежедневието (разбирай емоциите) във въображаема социологическа окръжност, в която даването на обич, вниманието и споделянето с партньора заемат да кажем част от деня с размера на съобразено с диетичното хранене парче торта. Останалите парчета са за децата, работата, хобитата, личното пространство и откровения мързел. А обичането трябва да е 24 часа, 7 дни в седмицата, даването и получаването също, независимо къде си и какво правиш – само така можеш да си близо до това, което хората обикновено имплицират в думичката щастие.

Разбира се, всички тези мои премъдри истини за живота не са топлата вода и със сигурност ги пише на доста места – от книгите, които ни учат как да живеем/слабеем/поумняваме/забогатяваме, през класическия чиклит и до списанията, бълващи съвети в рубрики 15 начина да го прелъстим, 10 начина да го задържим и 5 начина да го превърнем в част от пейзажа. Аз ги научих в практиката на попрището жизнено в средата – малко след като навърших 35 (дотогава бях обогатила биографията си с един брак, един син, един развод и няколко ерзац опити за връзки). Може би няма как човек да ги научи сам със себе си, а му се получава неусетно в споделянето на обич с любимия човек. Та ако трябва да обобщя защо го обичам вече близо 10 години, по 12 месеца и по седем дни в седмицата, то е защото ми помага да съм добра и всеотдайна, щедра и опрощаваща, кокетна и харесваща се, усмихната и светла. Често спонтанно му благодаря за всичко това.

Ето все пак и още 10 по-конкретни причини за обичта ми, по една за всяка година от нея:

• защото има най-флорентинския нос на света;
• играе голф много по-добре от мен;
• прави най-неземното тирамису ever;
• рисува по-добре от половината випуск на Академията (същото важи за писането и Факултета по журналистика);
• така и не мога да реша какво най-много обичам да правим заедно – любов, списания, кампании, брошури, изследване на девствени гръцки плажове, приготвяне на вечеря, домашно чистене през уикенда…;
• никога не можем да приключим спора кое е по-голямо кулинарно удоволствие – италианска пица с прошуто и Montepulciano в центъра на Рим или френски сирена и бутилка розе с пластмасови чаши от фермерско открито пазарче в Антиб;
• обувките и бельото, които ми купува сам, неизменно ми лепват като tailor-made, за разлика от мъката, когато си ги купувам сама и пробвам с часове;
• заради търпението, с което ежегодно произвежда все по-големи количества sloe gin (за който не знае какво е – привнесена у нас рецепта от английски expats, която се състои в бране на трънки и накисването им в джин и захар от септември до Коледа, за след това е ясно). Същото се отнася и за производството на вино;
• заради безпрецедентния начин, по който избира кратки според него маршрути и се доверява сляпо на Google maps; (обикновено резултатът и в двата случая е локация далеч от целта);
• заради начина, по който прекарва времето си, когато аз съм в командировка – пазарувайки в Икеа кутии за подреждане на бельо, закачалки за дрехи, поредната порция посуда, за която няма място в кухнята, шкафове и – да, кутии, всякакви;
• страстта по футбола, която той откри за първи път, след като заживяхме заедно (на 37 г.);
• липсата на земно обяснение за това, че сутрин, докато аз гладя в спалнята, а той прави кафе в кухнята, спонтанно затананикваме една и съща песен;
• обожанието на близките ми към него;
• идиотските физиономии, които прави, когато позира за снимки;
• заради напълно несподелимия за мен негов афинитет към Тим Бъртън и Тери Гилиъм;
• плакатите му за български филми…

Да, знам, че станаха повече от 10, всъщност са много повече. Цяла Вселена от обич.