Магиите в българската традиционна култура са останка от времето, когато хората са били безсилни да направляват природните стихии. В езическия период те не познавали вирусите и микробите и си обяснявали заболяванията с намесата на демонични сили. Когато видели меланхолична, болнава жена, която не се хваща на хорото, я определяли като змейчава, т.е. отхвърлила любовта на змей и затова урочасана. Правели и магии с отгонителен характер – с баене или омайно биле.
Жените, като стожер на патриархалния бит и ред, извършвали разни магически практики – главно за плодородие, дъжд и др.
При обреда те задължително трябвало да са „чисти“, т.е. да не са в месечен цикъл. Същото се изисквало при замесването на обреден хляб – за сватба, първа сеитба, първа оран. Използвали обикновени предмети, придобиващи магически статут при самия ритуал – с обикновен гребен например решели гърдата на кърмачка без мляко, изговаряли специални думи.
Отколе делят магиите на бели и черни. Според българската традиция бяла магия е да дадеш на невестата по време на сватба да подържи дете, за да е плодовита. За любовна магия на седенки туряли стъбла от тиква до ергена – да се увива така той около момата. Слагали в храната на ергена парче прилепово крило (или момата му го зашивала в калпака) – за да се прилепи той към нея. В този случай наблюдаваме символика на думите („прилеп“ – „прилепяне“) – така над главата на кърмачка с бебе държали сито с червени чушка, ябълка и конец, за да е сито детето.
Често срещана черна магия е в деня преди сватбата злонамерена жена да открадне конец от дреха или кичур коса от булката, да го върже на 9 възела и да го скрие в стаята на младоженците – за да не им върви бракът. Затова преди първата брачна нощ одаята се оглеждала старателно. Ако зла жена откраднела част от плацентата след раждане (според вярванията то служело за амулет на отиващ на война), отнемала плодовитостта на майката. Затова плацентата се заравяла в земята.
Като цяло черните магии са насочени към обиране на плодородието – на реколта, на мляко, на майчинство. Наричали злите магьосници бродници или житомамници – обикновено вдовици, бездетни жени, преминали критическата възраст. За тях се казвало, че Господ ги е белязал – имали петна по тялото, били недъгави, родени или заченати между Коледа и Йорданов ден в т. нар. мръсни дни.
0 Коментара