Магистрала

Порталът от ковано желязо се отваря автоматично и гумите на джипа изхрускват по насипаната с бял чакъл алея. Водачът слиза и се оглежда свенливо. От тъмното изскача човек от охраната и му прави знак да продължи към къщата. Входната врата рязко зейва и в рамката й изгрява мъжага в яркожълт анцуг, с няколкодневна брада, бос.

–  Като съм казАл, че е спешно, начи требва да долетиш с двеста!

– Извиняваме се, Шефе, ама нали нашите хора са блокирали града, за да си искат от ония балъци парите за магистралата, та докато се разберем кой кой е…

– Точно по повод на магистралата си тука. Абе знаеш ли ти, че некъв изкуствен интелект е завършил симфонията на Бетовен, заебана от намсиколко века?!

– Четох, шефе. Обаче това какво общо…

– Ама казвай ги тези работи, бе Гончев. Аз нали за това съм те зел, да шава некъв мозък около мене, иначе щех да си държа пишман докторчето Въчко.

Влизат в обширен хол, бабаитът го бута на дивана:

– Слушай сега каква идея имам. Обаждаш се на изкуствения интелект и му казваш веднага да дойде тука и да завърши магистрала Хемус. До изборите да е готова. Обещаваш му там всичко каквото иска, пък после ще видим. Ама никакви аванси, нали! Че докато не дойдем отново на власт, няма откъде. Немам никакво намерение да бъркам в чекмеджето.

– Ама, Шефе… Изкуственият интелект е… нещо като програма. Няма как да строи магистрала. Трябват хора за тази работа, машини, ресурс…

– Порастеше пилце, поебаше квачке – викат трънчаните. Не ме учи ти мене! Доста програми сътвориха чудеса у нашата обрулена Родина. Действаме по същата схема.

– Ама, Шефе, ти говориш за европрограми, а изкуственият интелект със сигурност е от някъде зад океана.

– Супер, таман като свърши работата, ще го обявим за канадски гражданин и няма да му платим! Сядай сега тука, звънкай му и се разбирайте. Аз имам още малко работа за довършване в спалнята и ще дойда.

– Шефе, помниш колко ядове брахме с оная Мата Хари…

– Гончев, ти да не искаш да кукам тука сам самичък като куче? Спокойно, тая не е като оная. Знаеш, че си падам по пички с очила, а тая не ги сваля въобще. Абе направо е изкуствен интелект – такива работи знае, че ти е бедна биографията.

– Шефе, със сигурност не е Мата Космата, ама тия хубавици всичките бачкат за някой Ланс Линк.

– Ха-ха-ха. Мата Космата и Ланс Линк – тайният агент. Не си ли малък да помниш този филм? Както и да е – почвай да звъниш. Много е важно да стане. Така изборите ще са ни в кърпа вързани. Всеки човек, Гончев, ежедневно е изправен пред куп избори, ама някои от тях са по-важни от други. Обаче нещо не виждам ентусиазъм? Не ти харесва моята идея?!

– Сакън, Шефе. Много ми харесва. И да ти кажа – колкото повече ми харесва, толкова повече си мисля, че може и да стане. Мъск нали е напускал автономни камиони, а от камион до бетонобъркачка и валяк е една крачка. Даваме му няколко милиона, докарваме 5-6 мостри тука, пускаме ги да бръмчат, мисирките ги снимат, телевизии, вестници, а-у, всички са убедени, че магистралата няма как да не е опъната по конец до петъка след изборите и – готово. Мъск е умен – хем за него ще е реклама, хем ние ще си свършим работа.

– Тоа па колко съм го бил на тенис! Обаче не си прав, Гончев – как така ние хем ще му дадем няколко милиона, хем ще му правим реклама. Без тия! То верно, че Мъск е приятелче, ама да си плати като всеки друг! Тая държава се управлява с принципи, Гончев, а не с приятелства!