Мъжът е мъж, само ако прави или не прави определени неща. Като например:
Е купил кола на жена си в „правилния“ цвят. Бонбонен.
Не „подскача като ужилен“ и не „сумти като опосум“, когато жена му шофира, защото „откъде накъде жените ще са по-лоши зад кормилото?!“
Не крещи: „Защо удряш спирачка?!“, когато автомобилът се движи по абсолютно пуста магистрала, но пък наближава „онзи завой, дето винаги има полиция!“. Нищо, че това „винаги“ е било веднъж, преди 23 години. Мъжът няма право да забравя, че точно тук е платил първата „семейна глоба“ за превишена скорост, достатъчно е, че не помни рождения и имения ден на жена си, Свети Валентин, датите на първата среща, къде са поделени първите тригуни с боза, дървото на първата целувка в парка, музиката по време на първия секс…
Докато оглежда щетите по „бонбончето“, мъжът не грухти „като по време на… сещаш се! И не заспива веднага след това, хъркайки като… като… абе адски гадно!“ Освен това не се подиграва на хората, които са чели „50 нюанса сиво“, защото
„всяка жена заслужава малко романтика!“
Едва ли го пише в „нюансите“, но се очаква мъжът да може да смени срязаните предни гуми на колата, когато жена му налети на дупка с размерите на малко европейско кралство, десет секунди след като се е възмутила: „Тия идиоти защо така шарят от лента в лента!“
Мъжът е мъж, ако приеме, че „ми не я видях тая тъпа дупка“ е достатъчно силен аргумент не само за да забрави всякакви „нелепи обвинения“, но и да е гузен поне седмица, защото е „гаден егоист“ „дърво“ и „много обичаш да ме изкараш виновна, нали?“
Да се съгласи, че очебийно нищо не разбира от коли, след като й е купил „сигурно единственият модел на пазара само с едно резервно колело“. Малко след това да потвърди, че го е направил, защото е стиснат „на кокоше дупе“, не я обича, не е грижовен и изобщо не е както всички други „нормални“ мъже.
Да отвори бира с вилица и да разреже диня с указателна табела.
И двете „гадно топли“, защото „пет пъти ти казах да вземеш хладилната чанта, нали?!“. Мъжът не трябва да се сеща, че преди две години тя лично е дала хладилната чанта на брат си и той не я е върнал. А дори случайно да помни, няма да тръгне да натяква, защото знае какъв ще е отговорът – нещо от сорта: „А ти помниш ли, когато по-по-по-по-миналата година те помолих да ми качиш салца от мазето?!“
Мъжът трябва да може да отвие секретните болтове на джантите, без да ползва „…онова парче желязо, дето ми се лашкаше из жабката?! Няма начин то да е за това, моля ти се!“.
И как така мъжът няма да има покритие на телефона?!
Ми то „Пътна помощ“ не е неволята, та да те чуе как крещиш „Невольо, невольо!“
И не иска от жена си да се изтапани на магистралата и да маха на камионите „като някаква никаквица“, а когато някой спре, да му се усмихва мило: „Извинете, имате ли тръбен ключ?“ И не прави гадни сексистки забележки на жена си: „…и стига показва с ръце, аз го направих само за да добиеш представа“.
И изобщо мъжът трябва да е щастлив, ако все още чува: „Мъж си, направи нещо!“, защото следващата фаза е „Уж си мъж, направи нещо!“.
В следващия си живот държа да съм жена. Ако не друго, поне ще знам какво е салца.
0 Коментара