Дали съм достатъчно добър за мама?
Мама е топла, мирише вкусно и има дълга коса, която ме гъделичка приятно, когато се навежда над мен. Много е красива и има топъл глас. И ме гушка!
А ако реши, че друго дете е по-хубаво или по-добро от мен? Или по-малко плаче, повече спинка и папка? Нима наистина й е приятно, като се нааквам в току-що сложения памперс? Правя го нарочно, обичам да ми бърше дупето и да ме гали. Но най-обичам да ми гука. Гу-гу. Научих се и аз, а преди ми се виждаше голяма глупост.
Къде се крият тези зъби?! Вече казвам „тата“ и „баба“. По-точно „татататататататататата“ и „бабабабабабаба“. Казвам го на всичко, което мърда. Най-често на мама. Мама ми се вижда леко изнервена. Не знае ли, че за мен тя е „гу-гу“?!
Това вече на нищо не прилича – в градинката някаква чужда мама се хвали, че щерка й вчера казала: „Мамо, бебе Кати иска папа“ Да бе, да! Хич не вярвам! Обаче очите на всички други мами блестят странно. И решително! Ще им дръпна една реч за когнитивното развитие: „Бабабабабабабабаба, тататта, тататататта!“ Супер им го казах!
Каква е тази мания сред връстниците ми вместо да си лежат кротко в количките, да напират да се изправят на крака. Толкова са смешни, като се клатушкат като пияни пингвини!. Ха, а мама ги гледа със завист!
Другите мами адски ни изнервят.
Като чуя „А пък ние вече ходим“ и ми идва да им дръпна още една реч – този път за сензомоторния стадий и предоперационния контрол, обаче ми идва по-добра идея. Казвам „мама“ на мама. Щом го предпочита пред „гу-гу“…
Стоенето на крака е голяма глупост, от която на всичкото отгоре болииииии… Цялото ми дупе е синьо. Толкова е приятно да пълзиш, а ходенето ми се вижда не само опасен, но и доста бавен метод за придвижване. Може пък да опитам нов стил – подскачане по дупе. О, адски гот е… Добре де, то се е видяло, че трябва да проходя… Пък и винаги има интересни обекти в другия край на стаята. Лошото е, че обикновено е „Къх!“ или „Не, татко не позволява!“
Ще ме вземе ли мама от детската градина?
Вън вече е тъмно! Защо мама толкова се бави – ами ако е забравила, че има дете и никога повече не се появи?! На кого ще ме дадат – едва ли на младата учителка с хубавите очи. Най-вероятно на дебелата готвачка, дето не мрази децата – дай й на нея да прави гадната грис халва. Бляк!
Ще ме обича ли мама, ако не зная да чета?
Според мама буквите са по-интересни от цифрите, защото думите са много по-мощни от числата и общуването е много по-важно от сметките.
Не виждам какво интересно има в буквите! По цял ден в училище гледаме картинка и каканижем „Ка-ка ка-ра ко-ла.“ „Аз нямам ка-ка“ – мърморя си. „То пък една ко-ла…“ – смее се Катето, а белите джувки приличат на кацнали на главата й огромни пеперуди. Цифрите са по-важни – пише ги върху „платежните средства“ и с тяхна помощ много лесно се ориентираш коя баба те обича повече.
Татко не позволява да броиш, когато играете на клечки, а иска да събираш наум. Според мама за него изваждането и деленето са абсолютно излишни аритметични действия.
Уф, мама отказва да ми чете на лягане, ще трябва сам да се науча.
Ще ме харесват ли момичетата, ако стана отличник?
Леле колко мразя „разказвателни предмети“! Обаче Катето е много добра точно по тях, а Катето е… Ами…
„Махайте ми се от главата, какво сте ме заразпитвали! Катето, та Катето!“
Женките са ужасно гадни и големи порти!
Това женките са ужасно гадни – винаги имат домашно, обаче за да ти дадат да препишеш, искат „майка си и баща си“. Това го знам от тате – че женките винаги искат „майка си и баща си“. Катето специално настоява да й нося чантата, като си тръгваме от училище, ама още от класната стая и на двора, та всички да ни видят и да викат „га-же-та“, „га-же-та“! А като мама се обади у тях да я пита знае ли Катето защо ми е синьо окото, тя умира да ме изпорти, че съм се бил заради нея! Да, бе! Как пък ще се бия заради някаква гадна женка! Ама това „га-же-та, га-же-та“ адски ме нерви!
Женките не стига, че са тъпи, ами са и ужасно надути!
Тия нищо не разбират нито от футбол, нито от електронни игри. Дай им да си правят селфита и да ходят на мол. Ако не си поне с няколко години по-голям, те гледат все едно си извънземно от особено гнусен, при това яко заразен модел. Обаче ще дойде бала и Катето ще ми се моли да не съм с кецове, та с нейните 12-сантиметрови токчета да не изглежда като жираф.
Жените били хора, егати! Обаче със сигурност не знаят какво искат.
С тях дори можеш да си говориш, а някои са чели повече книги от мен. Примерно Катя. Не стига, че знае кой е Киркегор, ами е и фенка на Славой Жижек! Обаче това не значи, че знае какво иска.
„Нека не си разваляме доброто приятелство с някаква съмнителна любов“ – вика.
Егати, за какво ни е това приятелство, ако не за да го развалим по точно този начин?
Жените със сигурност знаят какво искат! Или поне какво искат мъжете им.
„Скъпи, момиченце! Ти нали точно за момиченце мечтаеше!“
„Скъпи, пак момиченце! Ти нали предпочиташ децата да са от един пол, за да са си по-близки.“
Жените ме смятат за смотан?!
„Аз се скъсвам от бач, а ти ми говориш глупости. Апартамент имаме ли – имаме. Пияница ли съм, бия ли те? Не! Приятелките ти ме мислели за смотан?! Аз пък да ти кажа, на бас, че си падат по мен! Ако знаеш само как ме гледат, докато готвя! Пък и кола ти купих!“
„То пък една кола…“
Не е лесно да си женски баща!
Три цикъла, три диети, три драми. Пак че не ги пускам в кухнята, не че много се натискат. Седят в хола и хем гледат телевизия, хем не млъкват. Три жени с едно дистанционно… Аз там не влизам. Вече и слънцето не може да пробие там – от бикини и сутиени на простора на балкона.
Да правят каквото искат, но като му дойде времето, аз ще съм този, който ще има думата за зетьовете.
„Катя, какви казваш, че трябва да са зетьовете?“
Жените вече не ме забелязват!
Вървя по улицата и се вглеждам в лицата на жените, които срещам. Ми те въобще не ме отразяват?! Едно време не беше така. Очите ви се срещнат, сърцата ви току трепнат и попрескочат няколко удара, устните нашепват нежни думи и тънки обещания, на които никой не вярва, но какво от това – важното е, че се чувстваш жив.
„Катя, така като ме гледаш – ловя ли окото като мъж? Добре, добре, отивам да претакам зелето и няма да си мисля за глупости. Да, да, знам, че това е мъжка работа.“
Е, поне собствената ми жена ме брои за мъж.
Край с кризите – вече не забелязвам жените …
„Екатерино, забелязвам ли жените? Не, нали?“
Така си и мислех, ама викам чакай да питам, че напоследък току кажа нещо не на място.
„Гу-гу.“
0 Коментара