Преди близо две години навърших 40. Поздравих се за двете си поизраснали прекрасни момичета, съпруг, работа, покрив над главата си, нормални доходи. Започнах да виждам как животът ми се подрежда постепенно, да „открадвам” по малко свободно време за себе си, да кроя планове за по-дълги семейни почивки. Усещах, че започвам нов етап. И тогава разбрах, че пак съм бременна.
Ами сега? Мога ли да имам нормално дете на тази възраст? Какво ще стане с пътуването ни до Италия? Как ще работя с три деца! Ще имам ли изобщо свободно време през следващите 2-3 години? Ще ни трябва по-голямо жилище. Едва смогвам да сготвя, изпера, изчистя и прегледам домашните на децата. Ще стана 100 кила! За какво бебе става въпрос!
На фона на цялата паника, която ме обзе, се сетих за далечни познати, които имат три дъщери. Преди години майка ми ги попита как се справят с три деца. Тогава жената разказа за най-малката си дъщеря. Възприемаше я като дар от бога. За нея тя беше и дете, и приятелка. Беше благодарна за безкрайната любов и радост, която е донесла в семейството им. Зачудих се дали това може да стане и с нас. Изкуших се да си помечтая. Осъзнах, че за да имам трето дете, трябва
да се преборя със собствения си егоизъм
И го направих. Реших се да износя детето.
Първите месеци минаха много бързо – работа, деца, детска травматология в “Пирогов”. Само консултациите при гинеколога ми напомняха за новия живот в мен. Направих си амниоцентеза. Резултатите се оказаха добри и освен това разбрах пола на бебето – момиченце. Мъжът ми се надяваше този път на момченце, но не ни е било писано. Казахме на децата и близките за бебето. Новината беше шокираща за дъщерите ми и се прие по-трудно от по-малката. В този момент беше важно да успокоя и двете, че с появата на бебето любовта в семейството ни
няма да се преразпредели, а ще се увеличи
Уверихме децата, че разчитаме на тяхната помощ и подкрепа. Роднините ми приеха новината сравнително спокойно, с някои изключения. Много съм благодарна на тези, които успяха да ме поздравят и окуражат и ми помогнаха да забравя собствените си страхове и съмнения.
Бебето в корема ми си растеше по план, въпреки че се опитвах да не му обръщам внимание. Ходех активно на работа, шофирах в града и крачех геройски по разкопаните софийски улици. Всичките ми бременности са били леки и съм била активна до последния ден. Затова си бях подредила ангажиментите плътно до края на бременността. Уви, точно в такива моменти съдбата ни поднася изненади. В началото на седмия месец
паднах и си счупих глезена
Лежах за втори път в „Пирогов” тази година, но смених детската с Първа травматология. Поставиха ми спинална упойка, която обездвижи само счупения крак. Оперираха ме и ми поставиха метална планка с много пирони. През цялото време бях много спокойна и съм доволна от грижите на екипа в болницата. През това време бебето спеше кротко в корема ми. Не смеех да се оплаквам, въпреки че в първите дни развих нещо като гипсофобия, след като ми гипсираха крака от коляното до пръстите на глезена. В края на юни беше много горещо в София и не можех да издържам скования си подут крак. Ходех много трудно на един крак с помощта на патерици. Съпругът ми изостави всички свои ангажименти и пое изцяло грижата по децата, домакинската работа и някои неотложни задачи в работата ми. Започна да ме води в офиса за няколко часа, за да се срещам с хора и да се чувствам потребна. Почти нищо не можех да направя сама. Станах напълно зависима от мъжа си и се чувствах толкова неловко. Елементарни дейностни ми костваха неимоверни усилия и време. Успокоявах се, че състоянието ми е временно и намирах утеха в работата си. Придвижвах се много трудно с корема и патериците. Кракът ми се подуваше, докато бях права и затова през повечето време седях с вдигнат крак. Примирих се със състоянието си и реших да не се самосъжалявам. Отслабнах. За първи път в моя съзнателен живот и този на децата ми пропуснахме морето. Представях си в сънищата си, че ходя на плаж и плувам в прохладната вода под топлите слънчевите лъчи.
Създадох си виртуално море
В края на осмия месец се запознах с д-р Божилов от Майчин дом, който ми направи по-късно цезарово сечение – третото поред. В интерес на бебето трябваше да остана с обездвижен глезен не само при раждането, но и месец след това. Ужасявах се от мисълта как ще се грижа за него на един крак и с две патерици в ръцете. Но нещата се наредиха от само себе си още в момента, в който чух как проплака малката красавица.
Предишните ми раждания бяха при пълна упойка и не успях да чуя първия плач на децата си. При третото раждане тази моя мечта се осъществи. Усещането се оказа невероятно, много силно и красиво. Обадих се на мъжа си от реанимацията да му кажа каква красавица имаме. Нарекохме я Диана. Не очаквах, че това малко същество ще донесе в семейството ни толкова
любов, нежност и радост
.jpg)
Нали все пак вече имахме две момичета. Истинско удоволствие е да гледаш как децата ти се радват и грижат едно за друго. Страховете ми се оказаха излишни. Цялото семейство стана по-организирано, всички помагаха активно в първите месеци след раждането. Аз проходих и започнах да се грижа самостоятелно за Диана. Наслаждавах се на майчинството си без излишни притеснения.
Домът ми е пълен, весел и шумен.
Трудно можем да го задържим подреден. Семейните ни ангажименти приличат на математически ребус – колко са възможните варианти на месец за консултации с педиатър, ортодонт, родителски срещи, извънкласни дейности като плуване, пиано и английски за едно петчленно семейство. Пожелавам си да сме живи и здрави. Всичко останало се нарежда. Съзерцавам най-малката си дъщеря – меките й бузки, изписаните устенца, пухкавите ръчички и крачета. Много съм щастлива, че е сред нас. Тази късна бременност ми помогна да изпитам нови чувства и да се насладя на майчинството си по друг начин. Грижите не са се изпарили, но някак не ги забелязвам. Или просто ми доставят удоволствие. Много чета, значи имам и време. Помагам с уроците на каките, когато имат нужда. Съпругът ми се научи да готви и се редуваме в приготвянето на вечерята. Гледаме куче у дома, така че няма как да не бръмча с прахосмукачка и парцал, но не си давам много зор. С мъжа ми кроим нови планове, поставяме си нови цели. Неизвестността понякога е притеснителна, но и стимулираща.
Децата са естествен етап от живота на всяка двойка и са истинско богатство за родителите си. Надявам се да има повече двойки, които да се престрашат да имат трето дете. То ще им донесе много радост в една зряла възраст и ще им даде възможност да изпитат нови емоции в познати ситуации. За мен всяко майчинство след първото е като нов прочит на любима книга. Колкото повече я четеш, толкова повече детайли откриваш и се влюбваш все повече в нея.
0 Коментара