Хуманитаристиката и социалните науки твърдят, че мислим света главно чрез разказаните истории. Религиозни, в литературата, приказки в детството, филми. Съзнателно или не, в мислите и поведението си следваме герои и сюжети, които са ни направили съпричастни. Независимо дали защото ги приемаме и обичаме, или обратното – защото ги отхвърляме и се борим с тях.
Ако всички сме до голяма степен героите и сюжетите, които следим – то един поглед върху
най-известните и влиятелни образи на майки в световната култура
би трябвало да ни донесе ценно самопознание по темата за майките.
Има различни световни класации за най-популярните и знаменити майки в литературата, достъпни и в интернет. Неизменно в Топ 10 героини влизат: мисис Бенет от „Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин, майката на психопата-убиец Норман Бейтс от „Психо“, Мардж Симпсън от анимацията с едноименното семейство, Гертруда – майката на Хамлет, мисис Марч от „Малки жени“ на Луиза Мей Алкот, „Изборът на Софи“ – майката, принудена да посочи кое от двете й деца да бъде убито в газовата камера, за да живее другото. Влизат героини от древногръцки трагедии – Медея, майката на Едип цар. Появява се и Майка Кураж по Брехт, а също и Мери Попинз – макар да не е точно майка. Дори не искам да навлизам в нашествието от приказни мащехи и вещици – доведената майка на Пепеляшка и мащехата от Хензел и Гретел.
Резултатът е поразителен. Ако сте очаквали списъкът да се състои предимно от добри и всеотдайни майки – не сте на прав път. Дори без лошите от приказките, едва ли персонажите от историческите трагедии, които унищожават децата си и себе си – в прекия или преносния смисъл – са точно въплъщението на майчина жертвоготовност, което сме си представяли. Също – мумията-майка от „Психо” – присъстваща буквално завинаги в живота на сина си. Нищо чудно, че на този фон горката мисис Бенет е не просто симпатична, а направо положителен образ. Съдете сами – ето как ни е представена в романа:
Тя бе жена с ограничени знания, скромен ум и променливи настроения. Делото на живота й бе да омъжи петте си дъщери; а клюките и събиранията – главната й утеха и забавление“
Всичко, което мисис Бенет стори и изрече в книгата, почти успя да провали женитбите на дъщерите й. Извън английската литературна класика – ето
един типаж, който познаваме добре – майката-квачка
Макар че трудно ще признаем възможността лично да имаме общо с нея, камо ли да я класираме като влиятелен и популярен образ от литературата!
Тук следва да отворим скоби. Нека сме честни Повечето от изброените героини в класацията май не говорят нищо особено на много от нас в България. Въпреки че сме част от глобалната мрежа – явно не сме съвсем част от глобалната култура. Независимо дали става дума за „високата“ , или за масовата култура. Много от световноизвестните литературни и други сюжети са ни непознати или чужди. Само по себе си това не е нито лошо, нито добро – защо пък трябва да сме част?
Какво имаме в замяна обаче? Опитайте мислено да направите класация на най-въздействащите образи на майки от родната литература. Само че – под важното условие – тези, които още са реално живи у вас, отвъд задължението да ги четете и харесате в училище или университета. Аз лично успях да се сетя само за една – Султана от „Железният светилник” на Талев. Помните ли? Тази, която пожертва дъщеря си Катерина, за да запази останалите от семейството от опозоряване. Нататък в спомените ми от българската литературна класика, за жалост, възникват само революционери, любими и жени на революционери, майки на революционери.
Писма и прощавания с майки на революционери
Не се появява нито една, която се занимава сериозно с въпроса как да представи добре в обществото и ожени дъщерите си.
Питам се дали нещо щеше да е различно в живота ни като общество, ако все пак изначално четяхме повече от онази литература, в която жените се влюбват, женят се, разделят се, майки са – без неизбежно в някакъв момент да им се налага да ушият байряка и да му турят знака. Много ще се радвам някой сериозно да ме опровергае. Наистина.
Може би, все пак, търсим не където трябва. Защо изобщо персонажи от литературата? Защо интернет?
Интернет направи възможно за значителен процент от хората да живеят в истории 24 часа в денонощието. Всеки с Фейсбук или с достъп до друга социална мрежа може да бъде
автор на и участник в собствено риалити шоу
Освен това може да пребивава нонстоп в невъобразимия мишмаш от всевъможни други сюжети и герои – филми-приказки-книги…
Затова в последните години анализаторите говорят, че мисленето в категориите на литературния сюжет и герои превзема все повече територии. Склонни сме да възприемаме по този начин и ставащото в политиката и икономиката, например. В крайна сметка, не можем всички да знаем какво точно отличава Пражката пролет от Арабската такава, нали? Докато някой любезно не подскаже кой там всъщност е добрият герой – демократ, и кой- лошият, и веднага ставаме съпричастни. Разбира се, това вече не е точно „литература“ в традиционния смисъл, а нещо по-широко, „разказване на истории“, story telling.
Така погледнато – кои са реално най-популярните героини и сюжети от съвременния масов стори телинг у нас? Според популярността напред в класацията май ще се окажат турските семейни сериали. Много хора у нас откриват в тях ориентири за своя собствен живот и отношения. Тук обаче съм непосветена, признавам си. Не познавам нито една знакова майка оттам, нямам идея за какво се бори. За запазване на
семейството, в което бащата казва какво е редно и какво не
Или за независимост на порасналите деца? За традиционни патриархални или не чак толкова отношения вкъщи? Могат да ви кажат дамите, които следят тези истории, и би било интересно.
Чалга-културата също ще е на първите места. В чалга историите обаче съм още по-невежа дали лирическият герой – тигъра с парите – скланя кротко глава на майчино рамо поне на Великден, Гергьовден и Коледа? Или пък майка му не е мила и кротка, а също е тигрица – с ловни инстинкти за чужди кожи? Наистина не знам.
Ясно е едно: има твърде много майки – антигерои в световното разказване на истории. Съответно, добрата майка май няма еднозначен образ. И това едва ли е случайно. Тази роля всяка от нас открива и гради сама чрез импровизации, по системата на пробата и грешките.
Затова попитах няколко съвременни работещи градски майки на поотраснали деца към какво се стремят. Това не е единствено валидната, но е най-близката до моя личен опит роля. Най-важното е, отговориха ми, да не се вторачваш твърде много в ролята си на майка. Независимо дали си избрала да подкрепяш децата си по модела на съвременния бек офис – 24 часови услуги. Например: от специален режим на здравословно хранене под час, през рязането на гирлянди за цялата детска градина;
организация на рождени дни с профила на двудневно пиар събитие,
включващо излет извън града и десетки гости; уроци по езици, плуване, танци или бойни изкуства, до активно участие в родителски асоциации и намиране на първа работа на детето. Или пък си приела другия модел: просто се грижиш децата да са нахранени и облечени и да следват програмата си. И в двата модела обаче, най-доброто, на което може да се надява майката, е да запази връзката с децата си през всяка от различните им възрасти. В смисъл – винаги да има за какво да си говорят отвъд ежедневните дреболии. Това не е ли, в крайна сметка, мечтата ни за всяка връзка?
0 Коментара