Много обичам играта на асоциации. Тя е нещо като портал към съвсем различни, неподозирани светове – на чужди мисли, представи, случайни наблюдения или целенасочено трупан опит. Асоциациите на хората от семейния кръг, приятелите и напълно непознатите, с които се срещаме и се разделяме по житейските (кръсто)пътища, подсказват нови посоки или разриват пръстта около корените на смисъла. И рядко имат аналог.
Попитах мъжа си за какво служи майката. Разсеян, загледан в нещо си на телефона, той отговори на секундата:
„За зареждане”.
Много точно.
Той имаше предвид джаджа, а не човек, но и така формулира с две думи смислово вярна според мен асоциация.
Независимо от многобройните й функции, майката трябва да е в състояние да „зареди” всеки член от фамилията – мъж, първо дете, евентуално второ, още по-евентуално трето. Тя сама си е вменила задължението да им даде начална скорост, посока, да определи маршрут, да регламентира, регулира, търси баланс, съветва, напътства и завръща в правилната пътека. Дори накрая трябва да се погрижи за себе си.
Мама няма почивен ден.
Обществена заблуда е, че когато майката не е на работа, ошетала е, сготвила е, а децата са на Алианс, тя почива. Не. Тя просто презарежда батериите, от които само след малко ще започне наново голямото енергийно черпене. Тя винаги оставя десетина процента от мощта си на стенд-бай, за да може да реагира светкавично при каквато и да е необходимост. Не може да си вземе отпуск от майчинството, нито да заглуши инстинктите си. Когато чуе плач, трябва да предложи утеха. Щом види страх, да разкаже приказка. Тя е принудена да реагира без забавяне. Някой да е чувал нечия мама да каже: „Момент, не мога да дойда да те взема от училище, защото точно се лакирах”? Е, сигурно все някъде се е случило, но сега говорим за майките. Истинските.
Познавам ги. Една от тях бе дошла да вземе сина си от тренировка с очна линия само над дясното око. Но това за него нямаше никакво значение. Тя беше там.
Майките са различни, но еднакви в едно –
те всички се променят и развиват успоредно с децата си.
Учат буквите отново, правят първите си опити с четката, рецитират с апломб: „Аз съм българче”, строят макети от стиропор и мълчат с наведена глава на родителските срещи. Защитават децата си и рядко признават грешките им. Стават генератори – на идеи, проекти, компромиси. Мама трябва да рисува, чертае, да показва и обяснява почти като госпожата по математика, да измисля герои, да утешава и насърчава. Мама трябва да разбира.
Ако може – да разбират и нея.
Майките правят всичко, могат всичко, защото това е техният избор – от момента на истината с двете чертички нататък. И точно като батерии те удължават живота си с правилно зареждане и изчерпване на силите. Работата никога не се върши наполовина. Мама успява. Моята го прави, вашите – също.
Дори и като дойде физическата старост,
майката компенсира немощта в ръцете и нозете с мислите си –
а те са винаги изцяло ангажирани със следващите поколения в дома. Майката продължава да се грижи за децата си, когато те самите имат внуци. Всичките й деца остават нейна отговорност дори щом тя самата се нуждае от помощ. 90-годишната ни бивша хазяйка до последния си ден оправяше леглото в „детската” стая на сина си-пенсионер. Той й позволяваше, защото беше свикнал така още от 30-те години на миналия век. А това са трудно изкореними навици.
Свикваме, че каквото и да става, мама няма да се предаде. Тя ще обича, обгрижва, наглежда и наставлява многобройната си фамилия, ще дава непоискани съвети на порасналите си деца, ще мърмори и ще мълчи назидателно, ще се радва и ще плаче от възторг, докато батериите й показват и една чертичка налична енергия.
Черпим от нея безплатно. А договорът ни е доживот.
0 Коментара