Всички сме чели за смели пътешественици, които не се спират пред нищо, за да продължат напред към нови приключения и дестинации. Философията на пътя е толкова дълбоко вкоренена в съвременната култура, че можем да изброим десетки филми и книги, посветени на трансформацията, която човек изживява в нея. Често пъти се сблъскваме с цитати на пътешественици, които припознаваме като свои, но хората си остават все така далечни образи. Понякога обаче съдбата изпраща неочаквани запознанства. Едно от тях бе срещата ми с Росен-Андрей, чиято първа цел и мечта в живота е да обиколи колкото се може повече красиви места на земята.

Росен-Андрей Охеда е роден в Хавана. Баща му е кубинец, а майка му – българка от Хасково. До петнайсетгодишната си възраст живее по две години в Куба и една в България, като

тази математическа практика превръща живота му в пътуване.

Първият му полет е на шест месеца, а първото самостоятелно пътуване – на 18 години, когато отива до Прага. Учи астрономия в Москва, но поради антикомунистическа дейност в трети курс кубинското посолство го лишава от стипендията му и възможността да продължи да следва. Росен-Андрей се връща в Хасково и след година емигрира в Канада. Като във филм в началото мие чинии в италиански ресторант, но решава да се съсредоточи върху изучаването на езика, тегли кредит и започва да учи туризъм. Малко след това се качва на круиз лайнер, започва работа там и лека-полека осъществява мечтата си да обиколи света. Повече от десет години работи по пет или шест месеца, пътувайки, а през останалото време продължава да обикаля света сам. Но дори и това не му е достатъчно и през лятото на 2011-а си взима тригодишна отпуска, за да посети държавите, в които не е бил. И така досега.

Росен-Андрей е необикновен мъж. Той няма смартфон, киндъл,

ПО ТЕМАТА

други скъпи технологични играчки, автомобил, апартамент или друго имущество. Не се вълнува от новите тенденции в комерсиалните стоки или идеи. Слабо го засяга суетата да е в списания или да се изказва високопарно от социални трибуни като фейсбук и туитър. Росен има само велосипед, раница, себе си, страхотно чувство за хумор и преживявания в повече от сто различни държави. И с живота си доказва, че постигането на мечтите е въпрос на постоянство и избор.

С часове можем да говорим за всички преживявания на Росен-Андрей. Първото му по-голямо пътешествие е до Хавайските острови. Там се сблъсква с невероятната комбинация от планини, джунгли, реки и океан. Това пътуване се превръща в неповратима точка в съзнателния избор да инвестира всичките си пари от този момент нататък в опознаване на колкото се може повече места по света. Интензивно обикаля от 1999 година. До момента е бил в сто и четиринадесет държави на седем континента. С усмивка казва, че му остава всичко останало, но поради войни и етнически конфликти, ще е малко по-сложно. Росен-Андрей доказва, че

за да пътуваш, не ти трябват много пари.

Или по-точно, че пътуванията са въпрос на приоритет, а не на трупане на средства. Изборът за това дали си купуваш iPnone, или с тези пари отиваш до друга страна е личен, проверен и съзнателен. Стратегията на Росен за пътуване следва простата логика. Започва по райони. Полет до региона – например Южна Америка или Югоизточна Азия. Оттам вече с каквото може – влак, автобус, пеша, лодка, мотор, велосипед. Избира възможно най-евтин транспорт, тъй като бюджетът му обикновено не е голям, а пътешествията са дълги. На гърба си има само осемкилограмова раница, в която слага най-важните неща.

В пътуванията му има много хубави моменти, които е трудно да бъдат сравнени. Нощуване в палатка в Антарктика, трекинг в Чилийската и Аржентинска Патагония, спускане с велосипед по пътя на смъртта в Боливия, пресичане на пустинята Гоби в Монголия, плажовете на Бора Бора, пътуване из Тибет, сафари в Етоша, Намимбия, фиордите в Нова Зеландия, гмуркане с китове и акули във Филипините, изгрева на слънцето пред скалните скулптури маои на Великденските острови… “Мога да изброя още няколкостотин такива моменти, но ще ви омръзне”.

В разказите на Росен се появяват и трудни истории. Почти невъзможни ситуации, в които е попадал с реален риск за живота си. Напримерпресичането на границата между Колумбия и Панама, която носи името Darien Gap. Това е граница, през която няма път.

Пресичането й става отчасти през джунгли, кипящи от змии, комари

и други приятни и неприятни изненади, и отчасти чрез лодка от остров до остров, принадлежащи на индианците Kyna. По този маршрут има ежедневен риск да бъдеш убит, без никой никога да разбере за това. Въпреки всичко Росен-Андрей не се отказва, а преминава границата в пет напрегнати, но незабравими дни.

За Росен невероятните преживявания се дължат най-вече на прекрасната природа. Но, разбира се, на второ място идват и различните хора, които среща, били те местни или туристи. Винаги се учудва на въпроса: “Не ти ли е скучно да пътуваш сам?”. Когато тръгваш на път сам, съвсем не означава, че по време на пътуването ще си самотен. Точно обратното – имаш постоянния избор да се присъединиш, или пък не, към група хора със същите разбирания, цели и маршрут. Позитивната енергия, с която са го дарявали хилядите личности, които е срещал в пътуванията си, е нещо неописуемо. В резултат от срещите си, Росен избира да бъде добър към всички и да не съди хората по цвета на кожата им или религията, която изповядват.

Авантюристът казва, че самите пътуванията единствено са затвърдили нещата, в които винаги е вярвал. Например, че

хората навсякъде в огромното си мнозинство са добронамерени

и че преди да принадлежим на етноси или религии, ние всички сме човеци. Равни на първо място. И дадеш ли доброта на един човек е много трудно той да не ти отвърне със същото.

Съзнателният избор на Росен-Андрей Охеда е да не се оставя на консумеризма. Да не влага парите си във вещи, а в преживявания. Това е неговият начин да се чувства щастлив. А и е толкова лесно, когато нямаш грижи за нищо, събереш раницата си и тръгнеш на път за шест месеца, без да се притесняваш за къща, кола или натрупани скъпоценности. Минимализмът е нещо, в което вярва абсолютно. Философията му се съдържа в твърдението, че колкото по-малко притежаваш, толкова по-лек си във всякакъв смисъл. И че реалността на живота е да сме сред природата. “Безкрайно съжалявам, че в модерния свят качеството на живот се свързва преди всичко и единствено с комерсиализма, натрупаните богатства, движимите или недвижими имущества и социалния статус”, казва Росен-Андрей, преди да опакова осемкилограмовата си раница за поредното пътешествие. Този път в Африка. Един свободен човек, който има всичко, без да притежава нищо

.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара