Д-р Димитър Тенчев е сред авторитетните психотерапевти у нас. Има дългогодишен професионален опит в областта на трансперсоналната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията. Завършил е Медицинския университет в София, магистър е по медицина и магистър по здравен мениджмънт. Преподавал е в МУ.
Водещ е на семинарите по InSighting и е инспириращ лектор по теми, свързани с кризата на идентичността, личната свобода и себепознанието като път за промяна на обществото към по-добро.
Работиш с доста жени, очаква се да ги познаваш. Познаваш ли ги всъщност?
Познавам душата на жената, а това е много повече от това, което тя се опитва да бъде в очите на другите. Често казвам на клиентите, които идват за първи път на сеанс: “На лекар и адвокат се казва всичко, а на терапевт дори и повече от това. Ще узнаеш неща, които си крила от самата себе си и това е истината, която ще те направи свободна”.
В този ход на мисли човек, който търси не само освобождаване от даден проблем, не само изцеление от дадено състояние, а метаморфоза на съзнанието си и на гледната си точка за себе си и за света, трябва да има пределна яснота кой е. В процеса на самоопознаването, което се случва чрез хипнозата, интензивното дишане и преживелищната терапия като цяло, неминуемо терапевтът е и катализатор, и свидетел на това себераз(от)криване.
Кое за теб бе най-шокиращото признание от жена, което си чувал?
Не се сещам конкретно някакво признание да ме е шокирало. Чувал съм всякакви неща, за повечето хора може да звучат “шокиращо”, но аз не ги разглеждам като нещо отделно от идентичността, която човек играе пред света, и от средата, в която се проявява “шокиращото действие или факт от живота”.
Има може би нещо универсално, което ме изненадва неприятно в голяма част от хората изобщо. Жалките им опити да изградят психологическа сигурност на базата на компромисите в живота си. Или с други думи – шокира ме страхът им от промяната, която е единственият универсален лек от нещастията в живота им.
Кой е най-големият страх на жените?
Този, който е и при мъжете. Страхът от промяната. По тази причина животът на голяма част от хората прилича на “реанимиране на труп”. В случая трупът е изчерпан брак, потискаща и изчерпваща силите работа, безрадостна рутина, среда от елементари, които крадат времето и мечтите ни.
Страхът да освободиш всичко излишно от живота си и да рискуваш да се впуснеш в непознатото, където се крие ключът на съдбата ти – това е факторът, който прави човека зловреден за себе си и за другите.
Има ли жест, който не би оставил нито една жена равнодушна?
Да. Да познаеш душата й, скрита зад различните роли (на майката, на бизнес дамата, на “силната”, на “слабата”, на съпругата), които играе, и да й покажеш, че обичаш или цениш именно тази част от нея. Но за да го направиш, трябва да имаш “сетива” за женската душа.
Коя според теб е най-голямата грешка на мъжете в отношенията им с жените?
Мачовщината. Битовизмите. Това да приемат жената за даденост.
Бях на среща с Паулу Коелю през 1998 г. при първото му посещение в България. Предстоеше издаването на третата му книга. Тогава той каза, че тя се отнася до женската душа във всеки от нас и сподели, че пише книгите си със женската си душа.
Според трансперсоналната психология всеки от нас има и мъжка, и женска душа (анимус и анима). Потискането на една част от нас ни прави фрагментирани и непълноценни. Повечето мъже мислят, че трябва да го играят силни, мъжествени, неуязвими през цялото време. Тази им роля им пречи не само да разбират жените, но и да открият творческата, духовната, интуитивна част от самите себе си.
Как най-жестоко мъж може да нарани жена?
С пренебрежение. Имал съм клиентки, които са били пренебрегвани години наред в брака си и са споделяли, че предпочитат бурни скандали и страстни емоции пред това да бъдат “част от интериора” на семейното им жилище.
Как най-жестоко жена може да нарани друга жена?
Като я накара да се чувства по-малко жена от нея. Чест сценарий е, като й отнеме мъжа, който обича. Колкото и да го играят “Сексът и градът” съвременните жени, те не могат да потиснат истинската си същност, а именно – женствеността си и необходимостта от признаването й.
Какво искат мъжете от жените?
Споделям известната фраза, че “зад всеки успял мъж стои подкрепяща го жена”. От това има нужда всеки мъж – не от признание, не от възхита, а от подкрепа, и то точно когато е най-слаб. Историята показва, че и “най-силните” мъже са имали периоди на слабост, мигове, изпълнени със съмнения, липса на вяра в себе си, колебания в каузата си, изпитвали са страхове от провал. Безусловната подкрепа на жените до тях е била “повратната” точка, която е променяла хода на съдбата им.
Разбира се, обратното също е валидно. Една жена може да разсипе мъжа до себе си.
Чувам често в кабинета ми клиентки да казват за мъжете си, че са “мухльовци”, защото не печелят достатъчно пари или не са успели, признати, известни. Тогава им казвам, че мъжете им са до голяма степен продукт на отношението им към тях. “Каквото посееш, това ще пожънеш.”
Какво искат жените?
Някои биха казали успешна кариера, други биха отговорили, че искат да са майки, трети – че търсят равностоен партньор, голяма част в прав текст ще кажат – пари.
Аз считам, че всъщност всичко това е камуфлаж, изграден като резултат на социални наслоения каква трябва да е съвременната жена и на дефицитно мислене.
Както всеки мъж има нужда от безусловна подкрепа, всяка жена има нужда от безусловна любов.
Какво мислиш за феминизма?
Той е изиграл своята роля във време, в което жената е трябвало да се освободи от “поддържащата си роля” в социума. Днес той е ненужен. В противен случай би трябвало да кажем, че жената стои социално по-ниско от мъжа – нещо, което никога не съм споделял. Нещо повече – считам, че жените специално в България имат по-голяма осъзнатост и духовна пробуденост от мъжете. Семинарите ни по Инсайтинг го доказват – 90 % от участниците са жени. Техните търсения и стремежи надхвърлят значително битовото ниво на съществуване. В това отношение има какво ние да научим от тях.
0 Коментара