Меги

Меги е секретарка (така е записано в документацията, дето милото й подписа преди почти 6 години, таман се бяха установили на хубавия остров, та до днеска). Най-хубавото на острова било, че е ошфорка – така каза навремето милото й. И още обясни, че вече ще живеят все тука на острова, защото му било опасно да живеят в България, ама Меги ако иска, може да ходи на гости на роднините си, но Меги вече не че се срамува от тях, ама те наистина са големи селяни и тя не иска да си пада от нивото.

Като дойдоха на острова, милото й нареди на един адвокат да му отвори фирма и да го направи управител, а пък нея записаха за секретарка. И така Меги стана секретарка на милото си, пък милото й не я търси за нищо друго, освен за така де, защото много си я обича, още от едно време.

Ей, голяма любов имаха двамата,

едвам го разведе – не за друго, а защото щеше да му е трети развод и му беше писнало да пълни гушите на бракоразводни адвокати, така й казваше, пък изведнъж кандиса и хоп – разведе се, дойдоха на екскурзия на острова и решиха да останат, а той й обеща да се оженят. А милото й щом обещае нещо, не се отмята, само трябва малко да изчакат да си извади островен паспорт, пък тази работа не става за 5 години и за 10 не става, така каза милото й наскоро.

Силвето от българския магазин, дето Меги ходи веднъж месечно да си купува замразени кебапчета (има даже и шкембе, обаче Меги не го купува да не се излага пред хората от магазина да я помислят за някоя селянка, макар че обича шкембе – последно яде  на Боровец, баш преди да дойдат на острова ), също няма островен паспорт, пък е тука от 15 години. И мъжът й няма, и трите й деца нямат, хем всичките са родени на острова, но Силвето вика, че на тях не им трябва паспорт, щото сме били всички европейци, но

на милото й му трябва паспорт, за да се ожени за нея.

Меги като си има после дете, ще го запише в Американската академия, дето е точно срещу българския магазин и детенцето й от мъничко ще бъде академик, а не като децата на Силвето и на другите българи тука да ходят в местното училище (то там такава селяния, даже униформи нямат като в академията, носят дънки и черни блузи, и на това му викат униформено облекло), а пък Силвето и мъжът й плащат за частни уроци по английски за децата (и за трите!), направо да се чуди човек откъде толкова пари изкарват – тя продавачка, той по строежите, уж малки заплати, уж наем плащат. Меги и милото й си живеят в собствената къща, имат си и басейн, и тенискорт, даже и лодка си купиха – Меги не употребява думата „яхта“ като селяните, а казва „лодка“ – така я посъветва едната от съпругите на руснака, дето имал подобен бизнес като на милото й и двамата се срещат понякога. Оказва се, че руснаците могат да имат по две съпруги – едната е на острова, другата е в Русия, всички познати на милото й имат така, даже един имал и трета съпруга, която живеела в Дубай или нещо подобно, той милото на Меги много не споделя такива служебни работи, пък и тя не го разпитва, понеже е дискретна.

Виж обаче Силвето и мъжът й

хем наем плащат, хем се оплакват, че едвам им стигат парите

и не ходят на никакви ивенти, хем за частни уроци по английски вадят пари и изобщо всичко трябвало да бъде за децата, да им се дадял шанс, а не като родителите си и те да блъскат от сутрин до вечер, така разправя Силвето пред Меги. А Силвето всъщност имала втора работа, не -чакай – първата й работа била на рецепцията в един хотел само с 4 звезди, не от тези, дето ходят Меги и милото й, а когато не е на смяна на рецепцията, Силвето продава в магазина, а веднъж сподели, че понякога, на три-четири седмици така й се получавало, че й се отварял един цял ден да почива, затова се оглеждала да вземе да си запълни и този ден с трета работа, загубена жена!

Меги не обича да се среща с други българи. Първо – на милото й не му е приятно, щото всички щели да им завиждат и право е милото й, щото наистина тези, дето Меги ги среща от време на време, повечето са такива убитаци и работят яко, и са толкова лошо облякани, ясно е, че ще им завиждат. Второ – всичките тука са големи селяни, нищо че сред тях има даже и софиянци, макар че кой ги знае и тях от кое село произхождат в действителност. И повечето лъжат, че имат вишо (Меги има две, също като милото й и знае, че с вишо няма как да си камериерка или чистачка на летището, или продавачка като Силвето – и

тя имала вишо, моля ти се, ха!

Меги на никого не вярва, особено за образованието, пък и нали едната от дипломите й е по психология, тя и психологически ги разбира нещата със сънародниците си и ги гледа с презрение, и избягва да казва, че е от България – не че се срамува, но малко й е така… абе срамува се, защото знае местните как гледат на българите – втора ръка и обслужващ персонал, това са българите за хората от острова и затова Меги се срамува. А като полегне на шезлонга на плажа да си чете книжка, обезателно й слага една найлонова обложка – милото й я подари на майтап вика, пък тя такава хубава работа върши на Меги, защото на обложката с английски букви пише „Червено и черно“ – хем любимите цветове на Меги, хем никой не вижда и не разбира, че чете българска книга. И всички наоколо я гледат с уважение и я мислят за англичанка или друга чужденка, ама не българка.

Веднъж някакви бяха разбили апартамента, дето с милото й си го купиха преди къщата, обаче нищо не бяха откраднали, защото всичко ценно те си го пренесоха в къщата, само вратата бяха разбили и с милото й отидоха в полицията, пък полицаят, който си говореше с тях на английски, им каза: „Абе в последните години тука се напълни с българи и румънци, преди нямахме такива битови кражби!“. Меги тогава много се притесни да не ги питат с милото й откъде са, добре, че са така културно изглеждащи и хубаво облякани, не им личи, че са българи, то е ясно, че нямат

нищо общо с тези селяни – сънародниците й,

дето дошли тука и си купили по една трошка за 500 евро, и задължително провесили българско знаменце от предното огледало – голяма простотия!

Има още една случка, дето Меги ще я помни цял живот и ще й е обеца на ухото да не вярва, че тукашните много уважавали българите – всички така разправят пред милото й, и ни смятали за европейци, глупости на търкалета! Адвокатът на милото й и банкерът му поискаха да отидат в България да си купят по един апартамент в Банско, щото били големи скиори и чували, че в България всичко можели да получат без пари, даже и проститутките били много евтини (даже после се похвалиха, че наели две за по един час, обаче на трийстата минута си ги разменили и така всеки от тях бил и с двете, пък платили за по една), и имотите, и храната – всичко уж било евтино в България, и нещо се разправяха как да свършат някаква работа и за милото й, обаче телефонът на банкера иззвъня и оня като се обади, разбра, че е синът му и му вика:

–  Аз ще ходя тези дни до България, искаш ли да ти донеса нещо оттам?

Пък онова келеме, дето уж било студент в Лондон, му отговаря:

– Донеси ми една по-хубавичка българка – през деня да ми чисти, а вечерта да я таковам!

Като го чу, Меги за малко да се разстрои и да се ядоса, ама така щеше да се разбеснее, че

да изгони тоя мазник от къщата на милото й.

После обаче се сети, че щом тоя говори така пред нея и милото й, значи изобщо не ги смята за българи или вече е забравил, че са били българи, защото Меги и милото й са добили толкова европейски вид по облекло и поведение, че никой не ги гледа с презрение. И Меги се успокои и не се ядоса, даже обратното – стана й приятно, че не я сравняват с онези всичките селяни, дето уж имали дипломи от университети, пък работят каквото и да е.

Сега Меги е нов човек. Не си говори с никакви българи на острова, за да не си наруши европейския баланс, който очевидно е постигнала.

Вече даже на Силвето кимва едва-едва и мълчаливо й подава тарелката със замразени кебапчета да я маркира на касата. Онзи ден се спря пред стелажа, където бяха подредени пликчета с бонбони лукчета, от зелените. Силвето й вика: „Имаме и от евкалиптовите, дето ги харесваше, чакай да ти донеса от склада, че още не сме ги извадили от кашоните!“

Меги погледна със съжаление към бившата си приятелка, тихо въздъхна и безмълвно напусна магазина. Даже този път не си купи и кебапчета.