Една афера не е грях, стига никой да не разбере за нея и да свърши възможно най-цивилизовано и без излишен драматизъм. Това е на теория и на трезво. Преди да ти се е случила обаче, едва ли ще познаеш изхода от нея, ако ще и да си роднина на октопода Паул.
Това седя и си размишлявам през всичките тези дванайсет часа полет. На книга, на филм и на практика нещата рядко са предвидими, казвам си. Стюардесите сякаш са наясно с мислите ми, защото ми се усмихват заговорнически, докато ми подават напитки или храна. Бях сигурна, че всичко е вече приключило тогава, преди дванайсет години, когато пак така в един полет седях, не можех да сдържам сълзите си и ми се струваше, че никога няма да кацна. Или не, физически бях над облаците, но душата ми твърдо се беше приземила, а синините по нея дори вече не боляха. Бях аферата му и трябваше да пропътувам континенти, за да приключа с него, да го отхвърли главата ми и да го загърби сърцето ми.Запознахме се през 90-те. Той – журналист с широка душа, силно перо и голяма глътка, чужденец. Срещна ни общ приятел на общо гости и по тривиален повод – идеална трибуна за любовно представление. От първото ни виждане помня само дълбокия ноемврийски сняг.
Все още чувам пулса си да кънти,
а едни големи сини очи ме гледат и ми говорят без думи. Почти като в онази песен на Стефан Воронов: „Всяка игра почва така – с малко случайност и смях….“ Сякаш бях в някакъв сън – игра на взиране и докосвания, от които се обърквах. Той явно беше врял и кипял, умееше да разчита сигнали и отгатваше всички мои желания. По дяволите, а това до него нима е приятелката му. Усмихва ми се, сякаш само мене е чакала. Той отива за вино и пролазва с ръка по гърба ми, уж случайно. После отива да смени музиката и пак случайно ме докосва. Обръщам се, не е да няма място. Бутилка вино само сме изпили, не е да е пиян. Защо само се завира в мене… Кажи, сърце, защо така се вълнуваш, вкарваш се във филм ли, или просто не знаеш на кой свят си – продължавам да чувам пулса си и да губя представа къде съм. Сетих се за „Мостовете на Медисън“ и за колебанията на героинята, страховете и вътрешните й борби.
И че тогава й опростих изневярата
Или не, тогава просто ми стана ясно, че това нейното всъщност не беше изневяра. Дадох си сметка, че изневяра е да предадеш себе си и да пренебрегнеш желанията си, да ги потиснеш и унизиш. Изневяра съществува, тоест, само и единствено към самия тебе. Друга изневяра няма. Другото е залитане, кръшкане, страст, афера, в пофаталните случаи може дори и да е любов. Но в никакъв случай не е изневяра. Защото изневярата е предателство, а няма по-нечовешко предателство от това към себе си. Ето защо съм склонна да оправдая героите на Джеръми Айрънс и Жулиет Бинош от „Щета“ на Луи Мал, а години по-късно дори напълно влизам в положението на всеки един типаж от филма на Майк Никълс „Отблизо“…Седмица след първата ни среща получих по пощата плик. Вътре касета любовна музика. Никакво писмо, никаква картичка, нищо. Любовна музика и адрес на подателя „ПК Nr. eдикой си“. Това бяха песните, които слушахме при запознанството ни. Текстовете – обяснения в любов. Защо го прави?! И каква е тази пощенска кутия? Какво иска да ми каже?
Правило първо за всяка афера – води такъв живот, сякаш си друг човек
Това най-малкото значи, че адресът ти, телефонният ти номер, местата за срещите ви не трябва да са известни на другите. Мисли с главата си, но предимно с горната. На следващия ден получих нов пощенски плик. Този път четири страници писмо, като адресът на подателя беше този, на който живееха с приятелката му. Колко му е на журналист да напише няколко страници, пък ако ще и романтични да са. Като си затворел очите, продължавал да ме вижда, още чувал смеха ми, парфюмът ми витаел наоколо, а дали вярвам в любовта от пръв поглед… Моля?! Ами сега?! Какво да правя, вярвам ли в любовта от пръв поглед, усещам ли изобщо накъде отиват нещата и какво ми става. Хем вече бях налапала по него, хем познавах приятелката му, което никак не беше добре. Да си изневеря ли, или да не си?
Исках го, но дали ми стискаше
По това време нямах гадже и колко му беше някой и друг мил жест да ми омотае главата. От друга страна пък, здрав дух в здраво тяло се постига само чрез здрав секс, но с този тогавашен зъл визов режим си беше почти невъзможно да се срещаме често… Да не говорим пък, че той беше обвързаният и той трябваше да решава с нея ли да е, с мен ли… Каква съм наивница била. Рибата още в морето, а аз условия съм почнала да поставям. Че кой мъж слага край на дълголетната си връзка само защото му се е разиграла кръвчицата покрай някоя и друга минала и заминала пред погледа му нова фуста. За мъжете има връзка и афера, семейство и афера, приятели и афера, хоби и афера… Мъжете обичат удобството и нищо не може да ги разклати или въодушеви дотолкова, че да се откажат от сигурността на това, което вече имат. Да сте виждали мъж, който, дори и да е влюбен, да си зареже работата, приятелите, семейството, хобитата заради това, че в живота му се е появила жена? Такъв мъж няма. Купих кутия с шоколадчета „Мерси“ и
ги пратих без думи на пощенската кутия,
а на дългото писмо отговорих също толкова дълго и дори пратих поздрави на приятелката. Какво е виновна тя, че гаджето й е със слаби ангели и му се кръшка, аз съм любезна.Редките ни срещи бяха или в България, или в чужбина. Никога не повдигнахме пак въпроса за любовта от пръв поглед, нито пък разбрах дали пощенската му кутия е получила бонбоните ми. Дори не ме пита харесала ли ми е любовната музика. Пушех от лулата му, той пиеше от чашата ми… После заживяхме в съседни държави и така бяхме поблизо един до друг. Често, когато идваше по работа в моя град, приятелката му си вземаше отпуска, за да го придружава. В тези случаи дори се виждахме само с нея. Предполагам, че тя очакваше да й разказвам пикантерии за срещите си с гаджето й или просто искаше да следи играта изкъсо.
Правило второ за всяка афера – ако все пак имате общи познати, пред тях не се прави, че не те интересува как е той
Това е твърде подозрително. С нетърпение чаках мейлите му и срещите ни, чувствах се като разгонена ученичка. А когато срещах само нея, му пращах поздрави, защото освен влюбена бях и любезна. Той, разбира се, не се раздели с приятелката си, не си заряза хобитата, не напусна работа, но пък правеше всичко възможно, за да продължава още повече да ми мъти главата. Защо всъщност имах толкова много скрупули, защо толкова много се измъчвах с мислите си, защо толкова държах да бъде само с мене, а не можех да приема това, че той иска и може да е и с двете ни, защо толкова се терзаех за нея, след като той самият може би не го правеше, защо се оплитах още и още…
Аз бях влюбена, тя го обичаше
Това го проумях едва по-късно, когато той направи всичко, за да замина за Африка, където работеше по това време, и да сме по-дълго време заедно. Приятелката му също беше там и все натъртваше, че аз съм най-добрата й приятелка. От това не ми ставаше по-добре, напротив, а тя знаеше, че ме боли, и сякаш държеше да ме боли. Това беше нейният принос към аферата ми с него и тихата й борба. Съвсем пък се стъписах, когато видях, че в къщата им освен снимки на майка му, на приятелката му и на сестра му по стените се кипреха и няколко мои портрета. Какво търсех аз в тази къща, защо изобщо бях там?! Може би трябваше да подложа на изпитание не само чувствата, но и разума си, може би точно там беше мястото за равносметка и за вземане на решения. Бях ли подготвена да играя играта докрай, бях ли достатъчно зряла за ролята си, стигаше ли ми това да съм неговата афера и достатъчно ли ми беше да го имам толкова, колкото го имах, и да го нямам толкова, колкото го нямах.
Правило трето за всяка афера – трябва здраво да стъпваш по земята
Независимо от това дали става дума за one-night-stand или за паралелна на официалната ти връзка, ако не си готова за аферата, по-добре не се въвличай в нея. Всяко терзание убива сладостта й, скрупулите нажежават въздуха, колебанието може да съсипе всичко. Там, на другия край на света, си дадох сметка, че всъщност нямам сили за всичко това, нещо сякаш се пречупи в мен и след години на бурни страсти и душевен безпорядък осъзнах, че няма да сгреша в избора си, ако се откажа навреме. Твърде надълбоко бяхме нагазили и рискувахме да ни погуби течението. Никой от нас не беше в състояние да промени нещо в живота си, а това, което беше наше, всъщност не ни стигаше. Пречупи се нещо и вече знаех, че това беше краят. Облещилата се луна ме дебнеше със злокобния си смях през всичките часове, докато траеше полетът ми обратно, и сякаш се наслаждаваше на сълзите ми. А аз се пречиствах.После той се ожени за приятелката си и създадоха поколение. При мен нещата се развиха по подобен начин. Повече не се видяхме. Мейлите се разредиха. Писма вече нямаше. Камо ли любовна музика и шоколади. Ежедневието ни беше засмукало безпощадно. Годините тихомълком се бяха изнизали, а някогашните трепети отдавна бяха потънали в прах. И точно сега, точно преди поредния ми дълъг полет, да пристигне този мейл: „С нея окончателно скъсахме. Разведени сме.
Напусни го и ела при мен
Защо сега, защо ти трябваше толкова дълго време, за да се решиш, защо не тогава, когато те исках, защо чак след толкова много години се сети за мен… Или просто си изоставен, изплют и просещ състрадание. Какво иска да ми каже съдбата след дванайсет години и не й ли писна да си играе. Една облещена луна пак се взира за сълзите ми, а пред мен са дванайсет часа полет. В ушите ми чегърта No More Affairs на Tindersticks и стюардесите мило ми се усмихват.
0 Коментара