Мира Котева е актриса, носител на престижната награда „Най-добра актриса“ на фестивала за късометражно кино „Virgin Spring“ в Колката, Индия (2018 г.) и номинация за „Най-добра изгряваща звезда“ на фестивала за късометражно кино в „Seoul Webfest”, Сеул, Южна Корея (2020 г.) за участието си в психологическия трилър „Имало едно време на Хелоуин“.
Родена е през 1992 година в Благоевград. Завършила е актьорско майсторство за пред камера в Киноцентър „Ню Бояна“ и „Театър и пърформънс“ в университета на Хъл, Северна Англия. В Лондон няколко години е част от артистичната група „Да направим сцена“. Играе в театрални постановки, късометражно кино, снима се в реклами, пише статии за изкуството. През 2017 г. се прибира в България и участва в „Лъч“ – спектакъл по мотиви на Шекспир, с режисьор и сценарист Клара Армандова. През август 2020 г. завършва първия проект по собствен сценарий – късометражния филм „Undo“/„Крачка назад“. Филмът е заснет в Благоевград, режисьор е Станислав Христов.
Каква е жената днес – можете ли да я “нарисувате” с няколко думи? С какъв цвят я асоциирате?
Пъстра. Жената днес не е само един цвят. Тя слива в себе си всички цветове, защото самата тя е многопластова. Играе много роли, може да бъде всичко, което пожелае по всяко време. Тя е феерична, лека и лети. Навсякъде. Там, където я водят мечтите…
Коя героиня от литературата, приказките или историята се доближава най-много до вашата представа за жената днес?
Одри Хепбърн. Жена, която е толкова всестранно развита, че даже въображението на Братя Грим бледнее пред нея. Жената днес е такава. Силна отвътре, нежна отвън, умна, талантлива и можеща, но и изключително състрадателна и способна да използва майчинския си инстинкт, за да помогне на хората в нужда. Жената днес живее в свят, в който трябва да може да бъде всичко – майка, приятелка, любима, но същевременно независима и способна да постига мечтите и целите си.
Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години според вас?
Да и не. Да, защото в момента пред жените се разкриват възможности, които доскоро са били немислими. Не, защото старите „задължения“ продължават да бъдат изисквани от жените в много от случаите. Тоест – в днешни дни жената няма точно определена роля. Тя изпълнява функцията на всичко, но часовете в денонощието си остават 24 и е лесно да се подхлъзнем по пътя на това да бъдем всичко за всички и да забравим за собственото си вътрешно спокойствие. Но смятам, че това е малка цена за свободата, която феминисткото движение е извоювало за жената и в тази връзка нашето поколение жени е истински привилегировано. Важното е да не го забравяме и приемаме за даденост.
Какъв е първият ви (или най-силният) “женски” спомен?
Когато за пръв път отидох да гласувам. Да, осъзнавам, че звучи странно. Бях решила, че няма да ходя, но тогава една от най-силните жени, които познавам, ме смъмри и ми каза, че това би било обидно спрямо жените, загубили свободата и живота си по време на феминисткото движение. И тогава ме осени мисълта… Много жени са се борили със зъби и нокти за правото да бъдем чути. Най-малкото, което мога да направя е да отида и да упражня това свое право. Почувствах се горда и вдъхновена от това колко смел и борбен може да бъде „нежния“ пол.
Какво наследихте от предишните поколения жени и какъв завет бихте искали да оставите на онези, които сега влизат в света?
Да навигираме. Поглеждайки назад във времето, гледайки своите лични женски примери, това, което наистина трябва да вземем като умение е да навигираме сред обществото и трудностите, през които преминаваме. Да използваме мисълта си и да осъзнаваме колко уникални и невероятни създания сме. За тези, на които тепърва им предстои да се развиват като жени, мисля че е добре да бъдат отговорни, защото с действията си всички създаваме обстоятелствата за следващите поколения жени, но и да не забравят да се забавляват и истински да усетят предимствата на това да бъдеш жена!
Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяте на 75?
Може да са достатъчни, а може и да не са. Зависи от човека. А моето питане е – трябва ли да пораснем? Можем да се изградим, да се развиваме, но може би е добре да оставим и по нещо детско в себе си. На 75 си представям, че ще продължа да създавам, но далеч от градския шум. Някъде с красив пейзаж, ще стоя и ще пиша сценарий за някоя силна женска фигура.
С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?
Със силата, смелостта и целеустремеността си. С тези качества привличат. И с тези отблъскват. Хубавото е, че с тях отблъскват само неподходящите хора!
Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?
Може би правото да бъдем слаби. В днешно време не ни е позволено. Както една приятелка казваше – щом аз съм си напълнила куфара, сама ще си го нося. Мисля, че това е едно от най-големите предизвикателства. Когато искаме да бъдем независими, силни и равни, трябва да бъдем всички тези неща, без правото да се оплакваме. Нали знаете, внимавай какво си пожелаваш.
От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?
От женствеността си. Целта е да сме равни. А не еднакви. Жените имаме силни страни, които мъжете не притежават и обратното. Женствеността е една от тях и трябва да я подхранваме и ценим, а не да я прикриваме.
Съществува ли женска солидарност?
Да. Ако не съществуваше, вероятно нямаше да водим този разговор, защото нямаше да имаме право на глас.
0 Коментара