Като малък обичах така: да лежа, а майка ми да ми дава направо в устата следната комбинация – една лъжица миш-маш, една лъжица сметанов сладолед. И после пак.
Нямаше тогава кока-кола, иначе веднага бих добавил по глътка кока-кола на всяка пета хапка. А се реша да доразвивам този свой фантазъм от миналото, бих прибавил и някои други орнаменти. Аз съм княз на пищната орнаментика. Дьолакроа. Виждали сте сигурно смъртта на Сарданапал на Дьолакроа – това имам предвид. Пищни детайли.
Та така де – бих прибавил малко по-късно и бутилка уиски с черно-златист етикет – под тежката възглавница – за да мога да си пийвам от нея след всяка шеста или осма лъжица. А ето, че
на тази картина вече липсва само и една полугола Шехерезада,
на която майка ми да се усмихва леко укоризнено. Но тя да си седи там. И ту да ми разказва приказки, ту да ми подава гърдите си, ту да ме съблазнява с формите си.
Защото удоволствието е в главата. И не ти трябва женска плът, а видение за женска плът – за да трепериш и да се захласваш. Загадъчно просветващи в полумрака форми.
Откак се помня, съм роб на удоволствията. И техен слуга, и техен проводник на земята, и техен любимец, и техен враг, и техен плах господар. Ту бягам от тях, ту бягам към тях. Те са център на живота ми.
Понякога чета разни теории на разни облечени във вълнени костюми господа от мрачното начало на мрачния XX век. XX век, когато хората са се къпели с нетечаща вода в мрачни плесенясали бани и са миришели леко на мухъл от виенската си безнадеждност – та чета техните теории за удоволствието и четейки, казвам си: Горките – та във вашето време, господа – при тая безпросветност, при тоя сифилис, при тая ужасна хигиена – естествено е „удоволствие“ и „нечистота“ и „грях“ да са синоними…
…но времената се менят, господа, и аз викам да слагаме вече край на човешката боязън и неприязън и подозрителност към…
Удоволствието!
Аз все още принадлежа на това време… Аз все още съм човек от времената, в които
удоволствие беше нещо средно между мръсна дума и съмнителна дума
И рекламна дума. Което ще рече – пак неособено чиста дума.
Земните удоволствия – те са извор на страдания и на отчаяние, и на смърт за безсмъртната душа. Това ми казваше цялата човешка мисъл досега. Цялата човешка мъдрост. Буда ме гледаше от някакъв шкаф на стената – усмихнат като жаба – и ми казваше: Който се отдава на удоволствия – той е като дете, което ближе мед от острието на наточен нож.
А Христос – моят любим Христос – ми казваше: И ако окото ти те води в изкушение – извади го и го хвърли! А под изкушение той май има предвид именно удоволствието.
А Фройд от портрета си с пурата и бъдещия рак на носната кухина (от многото дозички кокаин за блясък в очите!), Фройд, дядото на прочутия художник, ми казваше – Принципът на удоволствието трябва – с оглед на справянето с живота – да се замени успешно с Принципа на реалността. А това означава: не търси удоволствието и не прави това, което Ти-се-Иска, а това, което-Трябва.
Което суровият живот налага.
Иначе идва гладът, идват вълчиците и пантерите и те разкъсват.
Не изяждай меда, ами прави от него кисела закваска,
а после от нея печи клисав хляб, а него суши и складирай – за бъдещи мрачни времена, когато ще се сипят ледени, разяждащи костите дъждове! Не слугувай на настоящето си удоволствие и на мимолетните си радости, а се подсигурявай за дълъг, скучен и сух живот.
Животът без удоволствие е най-голямото удоволствие.
Така се опитваха да ме научат всички мъдреци и аз им се смеех през сълзи. Даже епикурейците, на които разчитах през цялата си младост, всъщност ми сочеха с пръст разни язви и казваха: внимавай!, ето го резултата! Всяка неумереност носи страдание.
А аз пак си мислех за мама и за лъжиците със сладолед и миш-маш. И за одалистката или за Шехерезадата, която допълва картината, за да е тя съвършено пълна.
Дори не бих добавял към нея уискито. И сега ще ви кажа защо.
Защото, братя мои и сестри, уискито е само за тия, които се страхуват от това да се отдадат на удоволствието.
Уискито лекува тревожността
Срам ни е да говорим с жени за секс – и ето – трябва за целта да пийнем уиски. Страх ни е, тревожни сме пред дълга си към удоволствието, защото някой ни го е представил като нещо зловещо, греховно и ужасно – и ние трябва да се наливаме, за да се освободим от тая тревожност.
Аз имам котарак. Черен и изискан като треторазреден дявол, но доста чистичък. Отдавна не съм бил в ада и не помня – дяволите чисти ли бяха или мърляви? Но както и да е – искам да кажа, че той никога не пие, преди да отиде да се отдаде на удоволствията с котки и котараци. С котките той прави любов, с котараците се бие. Доставя си удоволствия, без да има въобще нужда от каквото и да било пиене. Няма тревожност при него. Няма грях. Удоволствието за него не е грях.
Него, братя мои и сестри, не го е страх от удоволствието. Той също има дълг към удоволствието, но не се бои от този свой дълг. И не треперят ръцете му и не съхне устата му. Като на някои други. Само зелените му очи светкат като въглени от чист уран в мрака.
Докато си лежа и мама ми дава по лъжица сладолед и лъжица миш-маш (схванахте ли какво е това? – това е лъстивото желание да получиш и сладкото, и соленото веднага и накуп), аз чувам, как някой крещи:
ООО! – крещи той. – Ти искаш хората да станат ОТНОВО животни?!
Искаш да се отдадат отново на зверското и да няма срам у тях и да няма чувство за греховност – което ги удържа в релсите на Човешкото?!
Плюв! – изплювам се аз връз него с малко смес от сладолед и миш-маш. Но без капчица лошо чувство, камо ли – злоба. Просто – от нежна лиготия. Плюв!
Хей, друже! – викам му – не са ли тия твои груби и пълни със строга злоба Разграничавания – между хора и животни, между благородни хора и жестоки и диви животни – много остарели?
Не са ли те един ужасен анахронизъм?
Не разбрахме ли най-накрая, че всъщност именно Човекът – с неговото неотдаване на удоволствията, с неговата прехвалена разумност, с неговия пръдлив, издигнат в култ Разум, с неговото вечно съмнение, с неговата представа за природата му като грях – именно той,
Човекът – е ужасният вредител на тая земя?
И той – с тая своя воля, с тия свои способности да се ограничава, да смазва импулсите си, да овладява желанията си, да потиска нагоните си, да си поставя цели, да гради и да трупа, да се контролира и да владее наужким Битието и Света – именно той разката Майката на Земята?!
Извинявай, мамо. Казвам аз, а мама ми подава още една лъжица сладолед. Аз я лапвам, погалвам Шехерезада по бедрото и скимтя недоволно. Защото искам и лъжица миш-маш. Аз имам един дълг – дългът към моето удоволствие. И го изпълнявам.
И запомнете: стремежът към Спасението на душата е също дълг към удоволствието. Писах всичко това без ред, без система и без план – именно защото това би ме вкарало в Принципа на реалността. Там, където трябва да се обслужват логични схеми. Схемите на скучното, тъпо, сухо, безудоволствено живеене! А аз плюя на тях.
Поклон пред всички Вас – благодаря ви!
Мамо, – искам миш-маш!
0 Коментара