По една случайност пиша този текст точно на 18/19 февруари – когато енергийният протест ескалира. Бях намислила друга история, но винаги е по-добре, когато животът ти сервира пример, който е изживян от всички. След като ще си говорим за позитивно мислене, нека помислим как то може да бъде приложено в обществено значин момент като този. Бунт срещу чужди монополисти, срещу правителство, продиктуван в голяма степен от все по-голямата невъзможност да оцеляваме заради сметките за светлината и топлината. Бунт, при който всяка политическа сила ще се опита да извади дивидент в предстоящите предизборни битки. А ситуацията е такава, че „този филм сме го гледали” и става все по-трудно да бъдем лъгани. Бунт, при който няма алтернатива за управление, чиито кирливи ризи не са вадени на светло.
Никак не е случайно, че този протест има кодова дума „енергия”. Потисната енергия като цяло повече не може да стои под напрежение.
„Енергията” въобще е проблем на цялото човечество
Повече не може да се крие, че ядрените отпадъци замърсяват цялата планета, световния океан и че каквито и временни решения да бъдат намерени, те не са разрешение на проблема. Че съвсем скоро драмата ще бъде за чиста храна и вода. Ако не искате, винаги може да ядете вафли. Junk food от химически съставки ще има дълго време. Когато дойде времето на протестите срещу банките, е възможно вафлите да останат единственото спасение за прехрана заради непосилните кредитни задължения. Мрачна картина, нали? Какво е онова позитивно мислене, което би могло да ни измъкне от нея?
И въобще, всички тези хора, самопровъзгласили се за гурувци на новото време, какво ще кажат за тази ситуация, а? Къде е тая светлина, къде е тая любов, къде е тая нова земя, за която пелтечат в несвяст, докато преживят житото от диетата си на Дънов, пият сокове и канят на медитации, регресии, хипнози…Какво ново време, това си е жив апокалипсис.
Този начин на мислене все още се води „здрав разум” в масовото съзнание. А сега ще разкажа историята, която и без друго си бях намислила. И тя е за здравия разум.
Срещна ме едно непознато момиче на улицата, спря ме и директно стреля:
„Михаела Петрова, ти толкова нещастна ли си, че все търсиш смисъл във всичко?“.
Преди години мой любим ме беше питал нещастна ли съм, след като пиша за емоционалния свят…Тогава го приех лично. Огледах около себе си, за да открия симптомите на нещастието, в което бях обвинена. Открих провалените си проекти и добри намерения, разпадналите се емоционални връзки, несбъднатите си молитви. Голяма гадост. Накрая трябваше да корабокруширам, за да се сетя колко много обичам живота си, изборите си и това, което съм.
А момичето на улицата продължаваше: „Случило ли ти се е нещо лошо, за да започнеш да се занимаваш с безусловната любов?”. Оказа се, че момичето не ме познава като автор. Попаднала случайно на моя лекция за безусловната любов, която илюстрирах с приказката „Неродена мома”. Тогава приела думите ми като големи глупости. Но няколко месеца по-късно животът я извадил от обувките на здравия разум. Оттогава много искала да ме срещне и да ме попита на мен какво ми се е случило, та съм тръгнала да търся смисъл.
Вярно, че това е масовият случай. Катастрофа, болест, загуба на близък, непоносима раздяла, лечение от наркомания… и човек започва да отключва собствените си психични сили, за които после казва: „Бог ми помогна”. Така си е, собствените ни психични сили идват от душата, която от своя страна е индивидуалирана божествена искра, но знам, че отнема време да се направи тази мисловна връзка.
Докато слушах въпросите на това агресивно и тревожно момиче, усетих как се преизпълвам със състрадание. А тя омекна и почти проплака: „А какво правиш, когато не намираш смисъл? ”.
Когато не намирам смисъл, съм тъжна.
Може би затова не се нуждая от бедствия и катастрофи. Налегне ли ме тъга, душата ми ме вика, за да ми каже, че съм се отдалечила от връзката си с нея. Какво правя ли? Отивам на някое любимо място, поръчвам си кафе, вдъхвам му аромата, свързвам се с всяка красота и удоволствие, които могат да ме пресрещнат по пътя, вдигам поглед към небето, вторачвам се в някое цвете, докато се слея с него.
И ми хрумва какво да направя. Смисълът ме намира сам.
Когато търсиш, един вид казваш на подсъзнанието, че нещо ти липсва и е съвсем резонно и да изпитваш дискомфорт, наречен драматично „нещастие”. Но научих, че в такива ситуации правиш избори от отчаяние. И това не е добрият вариант. Наясно съм, че светът, който познаваме, има упорити навици да се мотивира от нещастието, отчаянието, от зор… Цели империи и индустрии са създадени така. Заради някой изоставен мъж или жена, заради наранено либидо, чест, достойнство. За всичко това са писани книги, снимани са филми, пропити сме от това културно наследство… От тази гледна точка, въпросът и на момичето, и на моя някогашен любим, са съвсем резонни. И въобще не е чудно, че позитивното мислене също е криво разбрано покрай съпътстващата го „бонбонено-розова” сладникавост. А тя не е позитивно мислене. По-скоро е нещо като чалгизацията на позитивизма. И е откровено дразнеща за хората с културен бекграунд.
Идеята на позитивното мислене е да взимаш решения
и да правиш избори за себе си от състоянието, в което си добре. „Да си добре” е онова състояние, в което просто си. Както не чувстваш, че имаш глава, ръка, крак или вътрешни органи, когато не те болят. Дори и някъде да има проблем, ако в този момент нищо не те боли, ти си добре. Същото е с психичните ни състояния. Винаги има някакъв проблем, точка на съпротива, нерешен казус, тревога, копнеж, но все има моменти, в които си ги „изключил” и ти е добре.
Само в това състояние можеш да правиш нещата не защото трябва, не за да оцелееш, да победиш, да спечелиш и прочее, а защото ти е приятно. Наясно съм, че това простичко умение често е непосилно трудно. Най-вече, защото не се приема като „здрав разум”. Освен това не изглежда примамливо като реклама в списание, защото „умеещите” го продължават да се возят в трамвая, не се сдобиват рязко с несметни богатства, много често нямат и интимна връзка, която изглежда пример за подражание. И въпреки това изглеждат и се чувстват добре. На „здравия разум” тази работа хич не му изглежда читава. Толкова много е свикнал изглеждането „добре” да е лъскаво…
Хайде сега да си спомним до какво ни доведе здравият разум в началото на текста. До ситуация без изход. Ами ако цялата тази работа се случва точно защото светлината, която в същността си е позитивната нагласа, е
осветила тъмнината, за да излязат на светло мръсотиите?
Ами ако се случва, за да преподредим личните си приоритети, за да се сетим, че сме едно цяло, за да допуснем идеята за алтернативни енергийни източници? В момента те са по-скъпият вариант, но има едни млади хора, които не се спират пред нищо. Измислили например слънчев панел от отпадък – тенекиените кенчета за безалкохолни. Или навързват пластмасовите бутилки една за друга, слагат ги по улуците и имат топла вода. Нека изглежда наивно и утопично, но вече месец си купувам хляб от хора, които медитират, докато го месят, използват дива мая, най-добри брашна и после ти го носят у дома. Няма по-вкусен хляб. Купувам сапун от приятелка, която го прави у дома си с чисти продукти. Свещите ми също са hand made. И тези показват как го правят, за да можеш и сам. Не за да забогатеят, а за да предават нататък откритията, любовта, онова, което създават… няма да покрият „пазара”, но определено покриват таргета на съмишлениците, които са се отказали от най-страшния монопол – на страха от оцеляването, с който ни държат в мъртва хватка всички останали монополи, създадени от контролиращото съзнание на алчността. И са го вменили на цялото човечество като единствения здрав разум. В този ред на мисли, позитивното мислене не е да не отчиташ тази реалност, сякаш не съществува, а именно да си дадеш сметка, че е
въдица за вкопчено в матрицата на оцеляването съзнание
и да не се хващаш за нея. И без да се налага да преживяваш катастрофа, да се свържеш със здравите психични сили у теб, наричани още Душа, Божествена искра или както там ще го наречете. С творческата енергия у всеки един от нас, която намира смисъл в това, че каквото и да прави, създава нова перспектива, нова възможност, нови светове.
Впрочем думата „апокалипсис” означава „разкриване”, „вдигане на завесата”, „откровение”. Това е една изцяло позитивна дума и най-доброто, което може да си пожелаем, е да ни се случи.
0 Коментара