Задачата да се направи човекът щастлив не е влизала в плана за сътворението на света, твърди Зигмунд Фройд, а аз за много неща му хващах вяра на доктора с пенснето. После разбрах, че отговорите са в голямата литература, не в научните догадки. Така намерих удовлетворителното „Щастието се състои в това да не бързаш.“ Прочетох го в „Господин Ибрахим и цватята на корана“. Това е! Подозирах, че в гънките на бавността, като в плащеница на свален от кръста спасител, са останали някакви ефимерни доказателства за наличието му. Много внимателно, много нежно и с голямо взиране се забелязва, сетне вдишваш и преди да издишаш, си там! В паузата. Издишаш ли, отлита и полепва по крилата на пеперудите.
Започнах да се уча на бавност. На пеперудена лекота, с която се каца от убеждение на убеждение, от страст на страст и пристрастие.
Лаская се да мисля, че понапреднах и с дата 12.05. на отминалата година, когато станах на 45, си признах пред себе си каква голяма късметлийка съм. Щастливка извънмерна! Всичко си имах. Всичко придобих, докопах, изрових от чорапите на Дядо Коледа и други проектостарци, които все още са със самочувствие на привлекателни и силни мъже.
Бавно се пързалям в лъскавия хранопровод на рибата и като Йона потъвам в мълчанието, за да проумея, да се изпълня и да се проникна от разбирането за подвига да си щастлив. Не бързам за никъде. Седнах на личната си ослица и повече няма да й позволя да се запъва на моста и да реве дългоухо и инатливо, за да я забележат. То и мостове не останаха – запалих ги. Няма повече надхитряне, съзтезание, конкуренция и заплаха в гръб. Нямаш нужда от доказване, оправдаване на очакванията и признание. Стопяват се разочарованията. Остават тишина и наострени уши. Преди и подир думите, от паузите научаваш цялата истина. Тогава осъзнаваш огромната привилегия да наблюдаваш уникалния спектакъл на изгревите и залезите, всеки ден различни и единствено в твоя чест. Случва се да заплачеш, но то е от признателност.
Накратко – възсядаш ината. Забравяш обратния път и се захващаш с личното си пресътворяване, като слагаш в сметката възторга от малките решения.
Последователността не е задължителна:
– не пропускаш рождения си ден, без да направиш нещо за първи път;
– напускаш незабавно работното място, на което не си нужен и специален;
– тръгваш си от онзи, когото не можеш да поставиш по-високо от себе си;
– разделяш се с илюзията, че виновните за проблемите ти живеят в друга кожа и се казват различно от теб;
– не забравяш повече за възторга от събуждането и признателността от заспиването;
– поемаш риска да изпукаш всичките си пари в името на нещо, чиято цена не ти е известна;
– тръгваш подир някого, за когото нямаш никаква информация, но си познал по очите;
– проумяваш и си татуираш в предния и всички останали мозъци, колко удивително, извънредно, бутиково и уникално създание си и как никой не бива да коригира великото дело, чийто краен продукт се явяваш;
– спираш да преяждаш с полуфабрикатно одобрение;
– преставаш да отлагаш едно пътуване без предварителни резервации и разчетен бюджет;
– проумяваш, че твое е само името и душата ти, за която е крайно време да се погрижиш подобаващо, за да те напусне доволна;
– написваш глупавата книга, която ще те избави от нагона към самоцелното познание;
– сваляш маската и пускаш всички любопитни да надзърнат в теб;
– съобщаваш на всички важни хора защо са ти важни и колко важно е да останат такива, като пускаш всеки звук първо през сърцето, после през ума;
– не се срамуваш от сълзите, когато са неуместни;
– заговаряш всеки, който ти се стори интересен и би искал да познаваш;
– убеждаваш се, че да си без стотинка на непознато място, е най-великото приключение;
– молиш за помощ всеки път, когато някой може да разреши задачата с повече артистизъм от теб;
– изпяваш любимата си песен пред препълнена зала, фалшиво, но с цяло гърло и много желание;
– заспиваш под звездите с някой, който ще остане, за да те събуди, когато се покаже слънцето;
– оставаш сам и завинаги при другите, без да има значение как ще приключи всичко това…
Така, дръпваш за ръкава съдбата и си искаш рестото от сметката… Аз така направих в гореупоменатите стъпки и заживях, за първи път!. Започнах да срещам ангели, преструващи се на обикновени граждани. Започнах да печеля пари по вдъхновяващ начин, без усилие и без усещане, че убивам времето, както правят всички. Времето започна да ми стига и да ми хартисва даже. Осъзнато и героично, всеки път, когато се втренчвах във важни и вълнуващи очи, започнах да виждам една малка, храбра и много щастлива жена, от която гравитацията беше вдигнала ръце, нищо че огледалото пробутваше друга версия. Тези дни и то ще се предаде.
0 Коментара