Не, не съм от онези жени, които цъкат често на фешън канала, четат купища женски издания и обикалят моловете за поредния сезонен „писък на модата”. Не съм от тези, които никога не биха се появили в остри обувки, ако в момента се носят такива с обли върхове. Даже мразя да пазарувам дрехи – правя го, когато вече няма накъде. Колкото и да е модерно и ужасно възбуждащо за мъжете (повечето си го признават), не бих изтезавала краката си във високи обувки на тънки токчета. Дори не знам какви са актуалните цветове това лято. Нито ме интересува колко чифта прашки, бикини, кюлоти и сутиени имам и дали си подхождат цветово. Червилата ми са не повече от 3 (не помня кога съм купувала последното, може и да ми е подарък).
Моята мания изби другаде
(все някъде трябваше да избие, струва ми се) – в уханията.
Не си спомням точно как започна всичко. Дали не беше в началото на 90-те, когато попаднах отвъд океана в онзи Saks на 5th Avenue, който се споменава във всеки уважаващ себе си чиклит, чието действие се развива в Манхатън? Когато в секцията с парфюмите буквално загубих чувство за време и вървях бавно, в пълна омая сред щендерите на известни и неизвестни за мен марки и напръсках де що имах гола кожа по тялото си… Не искам да мисля каква зловеща смеска от ухания се е носела около мен. Бях почти упоена. Изхарчих умопомрачителна на фона на родния стандарт сума за парфюми, след като дълго се колебах кои най-най-много ми харесват.
От доста време миризмите са моят и на дългогодишния ми партньор фетиш. Разбира се, аз избирам неговите парфюми и досега май не съм имала случай на грешка (а той не е от тези, дето ще си премълчат). Понякога го оставям и той да избира моите – след като така се влюби в едно мое ухание, че си пръскаше по малко на яката и ръкавите на сакото, за да си го мирише през деня. Още го прави, току си намира по някой любим.
Имаме си и неписани правила – всеки път, когато някой от нас пътува в чужбина, избира парфюми за другия и за себе си. Не само защото в България са необяснимо по-скъпи, но и ментетата са много – адски е гадно, когато се окаже, че уханието на любимия ти
Addict на Dior се изпарява само за 2 часа,
а оригиналът може да бъде отстранен само в пералнята или под душа.
През годините манията ми придоби нови размери, което хич не е в полза на семейния бюджет – онези страхотни душ-гелове, лосиони и тоалетни води за тяло с аромата на парфюма. Вечерният ритуал ми е любимото време от деня – душ или вана, след това лосион за тяло с избрания аромат и за разкош няколко фъскания с прилежащия парфюм – в косите, на врата, в свивките на ръцете и краката, на китките, между гърдите. Не, това не е подготовка за секс, е, поне невинаги. Това е моето хапче за сън и като такова си имам избрани за целта миризми. Нощните ми парфюми, както ги наричам. Държа ги в отделно чекмедже. По-празно е от това с дневните ухания, но пък броят им съперничи с този на парфюмите за секс – онези, които партньорът ми е обявил за възбуждащи. И такива имам. И е адски удобно – ако съм в настроение, няма нужда да правя кой знае какво – уханието е достатъчен знак…
Тези, които знаят манията ми, често ме питат имам ли любими парфюми или пък какво ухание би им подхождало за еди-кой си сезон. Не, нямам и нямам идея на кого какво би му подхождало. Т.е. имам любими, но те са двуцифрено число, та не се брои.
Корифеите твърдят, че ароматите могат да бъдат растителни, ориенталски, цветни, морски, плодови. А растенията, от които се произвеждат парфюми, са: анасон, дафинов лист, бергамот, кардамон, кедрово дърво, евкалипт, тамян, гардения, здравец, ирис, жасмин, лавандула, лимон, люляк, лилия, момина сълза, магнолия, мъх, портокал, пачули, бор, малина, роза, чай, сандалово дърво, ванилия, теменуга и т. н. Ползват се още мускус от мъжки елен, китова мас, масло, отделяно от бобрите…
Но няма никакво значение какви са съставките в шишенцето – ако 10 минути след пръскането на китката ароматът предизвиква положителни емоции в съзнанието ми, купувам го. Ако ще да ми отива!
Доста са миризмите, които никога не свършват в моите чекмеджета – липсата им би ме накарала да се чувствам сякаш съм загубила нещо важно в живота си.
Не, не съм луда. Просто имам една малка мания, която, надявам се, не пречи никому. Има къде по-щури маниаци от мен, нали?
0 Коментара