Ако случайно някой ден видите около 40-годишен мъж усмихнат и с мушички по зъбите, можете да бъдете сигурен, че този човек е влязъл в криза. Това е онзи момент на биполярно разстройство у силния пол, в който мъжете не знаят къде се намират – в детството или в зрялата възраст.
Ще попитате защо мушички? Така изглеждат щастливите мотористи – знаете ги, онези дето яздят машината и с глупаво-нахилена физиономия се радват на природата. Когато един мъж влезе в кризата на 40-те, почти винаги се появява и мотор, ако не нещо друго „пичовско”, като израз на неговата неразбрана душа, неприключила младост… пубертет, ако щете.
Доскоро мислех, че кризата на 40-те при мъжете е легенда. Измислица на писатели, сценаристи, на жените най-вече. Ами не, не е, оказва се. Човек обикновено плаща за това познание по различен начин – от леко объркване, през няколкогодишно ходене като ударен от мокър парцал до разбиване на съдби (своята и на хората около себе си).
Тази криза е идентична с онази, която жените усещат при цъкането на биологичния часовник. Разликата е, че при жените наистина има тик-так ефекта на определен житейски период, докато при мъжете това е чисто автосугестивен ефект на порасването. Малко сложен начин да обясня, че мъжът продължава да бъде дете, докато съзрее около четвъртото си десетилетие за кратко и след това отново да се вдетини или видиоти, което не е много по- различно.
Как изглежда това чисто мъжко заболяване?
Ами нека прочетем листовката и проследим симптомите.
Инфектиране и инкубационен период. Обикновено става дума за невидима инфекция, която дълбае мъжката душа тайно. През това време някаква неясна тревога се стаява в сърцето, но няма експлозия, няма бурни процеси. Има няколко причини, които могат да отключат кризата при мъжа.
Причина номер едно: дамата с косата!
Някой събуждал ли се е нощно време със симптоми на задушаване, на настъпващия ужас от края, на ледения дъх на неизбежната съдба? Не, не да умираш, но да усещаш, че животът ти свършва. И още по-лошо: може би е свършил и само чакаш мига на преминаването в отвъдното. По Шекспиров идиотски начин да си кажеш: „Ей, я чакай малко, аз бил ли съм, или не съм бил?”. Разбира се, в тези неща няма нищо реално, но страхът настъпва с ужасяваща скорост. Паника е точната дума в случая.
Тя може да бъде отключена от хиляди неща. Най-често това става, когато твой близък човек от същото поколение си замине от този свят без време. Тогава рязко разбираш, че животът е нещо много крехко. Всичките ти защитни реакции се оказват безполезни. Устойчивите патерици, които са те подпирали до този момент, се разпадат. Легендите, че знаеш как да се справяш, защо правиш кариера, кои са приоритетите, губят логика. О, да и най-важното: плановете.
Всеки прави планове, всеки вижда перспективата: ти имаш план да станеш директор, да пътуваш до Индия, да плащаш 30-годишна ипотека, да ожениш децата и, дай Боже, да гледаш внуци някъде там в много, много далечното бъдеще. И изведнъж какво? Твоят приятел, който имаше същите планове, го няма. Бум! Един живот – толкова добре планиран, толкова старателно изграждан – свършва! Заради какво? Някой го блъснал на пешеходната пътека, от нерви развил онези гадни, убиващи ракови клетки…
Ами аз защитен ли съм от същите рискове? О, не! Паника! Паниката, глупавото чувство, че още нищо не си усетил от живота, не те оставят и ти трябва да действаш. Окей, ще говорим и за действията.
Причина номер две: моето момиче е станало женица!
„Край, не мога повече. Напускам я!“…Чакай, бе човек, защо така? Та, нали вие сте идеалното семейство? Всичко ви е наред – дом, деца, кола, пътешествия, любов?„Не, ти нищо не знаеш. Ние живеем разделено, в отделни стаи, не се разбираме, няма секс, няма любов. Не мога да я понасям… Развеждам се! Срещнах едно страхотно момиче, което ме разбира и ми дава всичко.“
Така, назад към теорията. Това е синтезиран разговор, който някой мъж, ако реши, може да го ползва безплатно при неизбежното навлизане в кризата на 40-те. Бил съм свидетел на такива реплики много пъти. Или поне подобни. В този дълъг път от влюбването преди много години, през всичките житейски битки, свързани със създаване на живот, с изграждане на дом, с поддържането му, в почти непрестанен галоп влюбените често стават просто приятели, а много често и напълно непознати. Един ден установяваш, че тази жена, която ти слага масата вечер, която тихо създава онзи уют, не те приема насериозно. Насериозно означава, че не получаваш онова възхищение, на което се надяваш. Жена ти никога няма да ти се прехласва, защото знае всяка стъпка от твоя път. Знае как хъркаш или е установила, че усилията ти са насочени само в графа „кариера“, но не и в дома. Да, ти си добър баща, но не си кой знае колко по-различен от всички останали. Освен това си станал най-голямото дърво като джентълмен и любовник. Ти вече не си герой! Това може би е най-точното изречение. Жените май по-бързо губят илюзиите си и се надяват на сигурност, перспектива, деца и ако може, от време на време да се погрижат за себе си.
Никой не може да каже кога се отварят пропастите между мъжа и жената, но ако това бъде позволено, празнините трудно се попълват.
Ако у дома ти си „човекът, който трябва да оправи течащата чешма“, в обществото израства поколение от
гладни, амбициозни кучки, които чрез теб виждат стремителния възход на своето его.
Дори и непресторено, те могат да те заобичат, да ти внушат, че „жена ти не разбира какво има у дома си“, без да знаят, че точно жена ти знае най-добре какво има у дома. Да, но ренесансът на героя в теб е мотив, който може да те подтикне към чудовищни стъпки, към бързо разрушаване на статуквото. Разбира се, младата жена винаги е прекрасна опция до момента, в който и тя не пожелае да бъде разбрана и обичана от някой връстник или по-млад. Със същите мотиви като теб.
И така: кризата на 40-те при мъжа често избива в нов тийн-период. Купуваш си спортни дрехи, започваш да ходиш на фитнес, откриваш, че салатата от моркови е здравословна. Ще направиш всичко, за да покажеш на 22-годишната кифла, че си млад, че си жив, че си по-добър от нейните връстници. Купуваш си спортна кола, правиш тайни екскурзии – уж си в командировка. Една част от мъжете никога не правят решителната стъпка да разрушат семейството си, но други предприемат смело тази крачка. Сега е важно да се разбере, че има голяма разлика между това да си в криза и самата връзка да е тотално разрушена. Не говоря за онези семейни двойки, които отдавна са разведени в душите си. Говоря за паниката.
Причина номер три: защо, по-дяволите, работя това?
Ако има някое прозрение, което може да ти хрумне на 40, е да разбереш, че не работиш това, което искаш. Може да е добре платено или не, но вътрешното удовлетворение е важно. Тук вече кризата може и да е от полза. Да свършиш нещо смислено винаги е богуугодно. Факт е, че мъжете често правят глупости и бъркат рутината с неудовлетворение, напускат работа, рушат кариера. Ако след две години ти вече си във вихъра на нова кариера, напускането на вече утвърденото русло е приемливо, но да решиш, че можеш да бъдеш учител, пастор или художник на 40 е по-скоро предмет на психиатрични изследвания.
Перфектната буря.
Най-страшно е, ако се оплетеш така от паниката, че да забъркаш три каши едновременно – да се страхуваш за живота си, да разбиеш хубаво семейство и да смениш работа. Ето това вече е класическа образцова криза на 40-те.
Един премъдър човек, когото много уважавам – Рангел Вълчанов, веднъж ми каза: “Ще ти обясня какво представлява глупостта, наречена криза на 40-те. Събуждаш се с усещането, че животът ти е свършил и има три начина да избиеш напрежението – пиене, секс и глупави момчешки истории. Само след 3 години разбираш, че всъщност животът на 40 тепърва започва”.
И май е много прав.
0 Коментара