На секса – с любов и омерзение

Не се сещам в момента за по-добро посвещение от това, което героят на Селинджър прави на Есме в едноименния си гениален разказ, за да се обърна към Него, Секса. Независимо дали си даваме сметка или не, искаме или не искаме, търсено или досадно натрапено, Той ни съпътства през целия ни живот, подчиняваме му действия, мисли и мечти, носи ни удовлетвореност, удоволствие, неподправена радост и ненужни разочарования, потиска ни и ни възвисява, абе…секс, какво да обясняваш повече.

Поради тази причина и аз, както мнозина, имам нееднозначно, многопластово отношение към Него. И понеже сега ми е паднало, ще се опитам да обясня, без многословности и условности, защо така. Заемам се да го направя, понеже както се казва в онзи стар милиционерски виц АЗ ТОВА ГО РАБОТЯ.

Не, не съм жрица на любовта на Околовръстното, друга е връзката ни С Негово Величество: занимавам се със здравно образование и сексуално и репродуктивно здраве. Полово предаваните инфекции, функциите на простатата, устройството на яйчника, здравната просвета в кална бедна махала или в женския затвор, подробностите покрай пубертета, менструацията и мокрите сънища може да не звучат атрактивно и напълно разбираемо на хората, които преподават физика, работят в съда, разнасят безалкохолни напитки, строят мостове, садят домати или продават кафе. Те, другите хора, могат да обяснят с разбираеми думи с какво се занимават. Аз не мога с две или три изречения. Съчетано с известната подозрителност, с която масово народът се отнася към онези-от-неправителствените-организации, рискувам обяснителният режим да е дълъг и да завършва със съмнителен успех. Затова в годините навикнах на въпроса „Абе тии, таковата, всъщност с какво точно се занимаваш?” да отвръщам

„Аз/ние отговарям/е за Секса на Нацията!”.

И някакси се самопровъзгласиш за такъв отговорник, ти приляга да анализираш обекта, за когото отговаряш. Та ето първите няколко стъпки на това, което може да се превърне в пространна студия, която може да бъде от полза на родители и подрастващи, или да отиде в канала, понеже сме пуснали водата отгоре:

А у нас секса нет срещу Сексът продава

Припомням за милениалите и за родените през деветдесетте: когато светът беше място, в което стени като Берлинската падаха, хората, живели от двете страни на Желязната завеса, почнаха с голямо любопитство да се вглеждат едни в други напук на дотогавашните идеологически клишета. И на един от първите телемостове между Москва и Вашингтон (става дума за времето, в което – о, ужас! – нямаше интернет, смартфони, уайфай, фейсбук, инстаграм и прочее, без които неща сега имаме несъвместимост с живота) в момента на споделяне какво вълнува жените в тези два свята, американките заговориха за секс, а руската жена отсече „А у нас секса нет”.

Това, разбира се, не значи, че на Изток хората са се размножавали чрез пъпкуване или че ги е носил щъркелът. Нито означава, че сме правили секс само за възпроизводство. Означава нещо друго  – ЗА СЕКС ОТКРИТО НЕ СЕ ГОВОРЕШЕ. Като за лорд Волдемор, чието име не бива да се назовава. Това в нашите съзряващи глави създаваше един романтичен ореол и будеше тих копнеж. Или не много тих. И търсехме информация – помежду си, от книгите. Като докторско дете, имах достъп да анатомични атласи и учебници. През осемдесетте години на XX век, когато бях тийнейджър, имаше вече излезли книги. Питала съм нееднократно различни хора от моята генерация – всички си спомнят бестселъра

„Мъжът и жената интимно”,

в който нямаше нищо кой знае какво, но запълваше празнини. Всички знаеха наизуст страница 29 от Кръстника – да, да, онази сцена от сватбата на Кони, със Сони Корлеоне и Луси Мансини. Всички бяха гледали във филмотечното кино „Последно танго в Париж” и обсъждаха култовата реплика „Подай ми маслото”. Придобивахме завиден багаж от „неприлични” думи и ги вплитахме в песни и изречения. Мръсните вицове! Неудобен смях, поруменял кикот и „А знаете ли го този…”. Докато в незнаен ден, в незнаен час стигнеш до твоя първи път, след който си казваш „Това ли беше? За това ли вдигат толкова шум хората?” или „Как съм живял досега без това? Загубил съм ценно време!” или нищо не си казваш, а мислиш как и кога да ти се случи пак, тази завера за посветени, за която не е прието да се говори много-много.

Преходът от това мълчание към явната страна на нещата настъпва различно. От другата страна на уравнението стои откритостта, смелото изговаряне на нещата с истинските им имена. На някои им иде отвътре, защото им омръзва да си мълчат. Или защото това, че у дома се е мълчало за секс, съзряване, човешки взаимоотношения е направило средата за растеж неблагоприятна. Сега имаме информация, която е на една ръка разстояние – и автентична, и изкривена, всякаква. Искаш да знаеш – има кого да попиташ, искаш да прочетеш – моля, не искаш да прочетеш – недей! Обаче понякога няма как да не ти се набие в очите, защото не е дискретна, а крещи и вплита Секса във всичко, дори в реклама за жилищен кредит, за нов автомобил, за верига хранителни магазини, защото сексът ще ни зариби, ще ни направи съпричастни и съучастни. На трета страница във вестника Сексът ни се пъчи закачливо. В книжарницата предлага на отегчените от ежедневието жени петдесет нюанса – следва дума започваща със С от 4 букви. Не, не Секс, Сиво е думата, но ми харесва начинът ви на мислене.

Бързо да си измиеш устата със сапун

У нас – в България, на Балканите, на юг, край люлката на цивилизацията – Средиземно море – не е прието в семейството да се говори за ТЕЗИ НЕЩА, защото „С ТАЗИ УСТА ЯДЕШ! И ако ще продължаваш, ще те пратя да си измиеш устата със сапун! И как може пред баща ти да кажеш такова нещо?” Всички ние можем да продължим с цитатите.

Това мълчание не води до нищо добро. Защото сексът е радост и удоволствие, но също така знание и отговорност и може да крие опасности. Или без излишен драматизъм просто да ни разочарова, да задълбочи несигурности. Викторианска Англия е назад във времето, няма как и няма нужда да я повтаряме. Табутата не са това, което са. Чисто рационално е добре да осъзнаем, че ако разговорът за Секса не се проведе у дома, той няма да бъде избягнат, а ще се проведе на друго място и с други хора. И отговорите, и съветите може да не бъдат толкова добронамерени. А това, че разговорът у дома не се е случил, може да доведе до разочарование.

Тук наричаме външните полови органи „срамна област”, жените ТАМ ДОЛУ имат срамни устни, а половопредаваните болести са… отгатнахте, срамни! Всеки родител се плаши или най-малкото очаква с притеснение въпросите, които започват с невинното: „А едно момиче на площадката ще си има братче другия месец” и води до „Как съм се появил аз? Как се раждат децата? Какво правехте снощи, че заключихте вратата? Защо момичетата и момчетата са различни?…” Говорете с потомството си, като се придържате максимално към истината, поднесена съобразено с възрастта. Добър подход е да попитате „А ти как мислиш? Чул ли си нещо по въпроса? С някого говорили ли сте?” и след това да се опитате да отговорите на питането. Често излиза, че децата ни изпитват, че в приятелския кръг вече са чули и са насъбрали и дори систематизирали достатъчно информация – и искат да проверят дали ще бъдете искрен, дали ще кажете истината, или просто дали знаете верния отговор! 

Едно време – митове и легенди 

От хилядолетия различните поколения не са особено доволни едни от други. Младите все не зачитат старите, все са шумни, неприлични, а старите все не приемат новото и карат в едни и същи скучни коловози. Днес нещата не са се променили кой знае колко и новото е добре забравено старо. Добре е да продължим напред, освобождавайки се от някои митове и легенди, като например:

Мит номер едно: Днешните млади съзряват прекалено рано. Ако всеки от нас се вгледа в своята фамилна история, само 3-4 поколения назад ще стигне до някоя прапрабаба, която се е омъжила на 16 години, което значи, че е започнала сексуалния си живот на възрастта на съвременна деветокласничка, а на възрастта на десетокласничка е родила първата си рожба. С други думи, не съзряват рано днешните млади. Найс, а?

Мит номер две: Далеч от градската поквара е по-сигурно. Пасторалните картини на невинен селски живот далеч от ърбан опасностите не са баш верни – точно на село можеш да видиш как Го правят различни животни още докато си съвсем невръстен. С други думи, когато живееш сред кравички и кончета, няма да се налага да попиташ „Как се раждат бебетата?” За сметка на това може да се замислиш дали размерът има значение.

Мит номер три: Като не говорим за секс, на младите няма да им хрумне да го практикуват. Да, ама не! Хрумва им и с нашето и без нашето говорене, но ако са информирани, ще бъдат по-отговорни и вероятността да сбъркат и да пострадат е по-малка.

Мит номер четири: Не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря. Не работи. Който иска да е ролеви модел за младите, трябва да направи така, че думи и действия да са в хармония. Иначе имаме двоен стандарт и фалшът личи. С други думи, децата в един момент разбират например, че си имаме любовници и говоренето за скромност и въздържание става малко гротескно.

Всичко, което искате да знаете за секса, но не е имало кого да попитате

Съвсем накратко – питайте, за да ви бъде отговорено. Наблюдавайте, учете се от живота, а що се отнася до секса, има няколко основни източници на информация, които ни съпътстват през целия живот: семейството, училището, приятелският кръг, медиите, интернет и специалистите. Това за първите години не е само лаф – ранното детско развитие е много важно. Подкрепяща среда, възрастни, с които детето има доверителна връзка, възпитание, създаване на самочувствие, но не безкритично и без покритие. Никой не се ражда родител, децата не идват с упътване, ученето е в движение, но може да си помогнем така, че да не стане по метода на пробите и грешките.

Обичайте децата си и говорете с тях, дори по трудни теми, безценно е! Ако като общество искаме да възпитаме пълноценни индивиди, трябва да се погрижим да получат адекватна информация и здравно и сексуално образование в училище, като информацията се предава в подходящия момент и е поднесена по подходящ начин. Много проблеми ще бъдат спестени по този начин и това, което децата споделят помежду си, няма да е изкривено огледало, а те няма да се тормозят толкова през пубертета.

Знаете ли къкво четат децата и подрастващите в интернет? Какво гледат в Тубата, какво качват в социалните мрежи, какви селфита си правят, на кого ги пращат? А как мислите, дали има сексуален привкус в част от нещата, които гледат и качват? Не знаете? Я пак? А с кого общуват? А кой се крие зад профилите, с които общуват? Ако говоренето е започнало в ранна възраст, по-лесно можем да достигнем до тийнейджъра, затворен в абаносовата си кула от неувереност, хормони и агресия. И току-виж сме оцелели и насочили фамилния кораб към по-спокойни брегове – в крайна сметка дори пубертетът има край.

Много пъти съм се питала как се измерва успехът на това, което с колеги правим. И за себе си съм намерила отговора: ще знам, че сме успели, когато днешните подрастващи на свой ред станат родители на клети пубертети и са по-добри, разбиращи и подкрепящи родители от собствените си. Тоест генерално погледнато, ние работим ЗА ТРЕТОТО ПОКОЛЕНИЕ. И се надяваме то да намери смисъл да се развива у нас. Брей, от секса тръгнахме, а къде стигнахме… 

Десет причини да обичаме секса и десет причини за омерзение към него

Уж съм над този формат, но знам, че провокира, систематизира и в него има доза намигане. Може да е по-дълъг списъкът, но десет е хубаво число. И преди лексиконоподобния списък, вместо обобщение: Не се страхувайте да говорите за секс, но и не досаждайте с непрестанни приказки по темата. Дела, а не думи трябват.

 На секса с любов

• Сексът носи удоволствие и ни прави щастливи.
• Дори да говориш за секс е приятно.
• Хаби калории.
• Разхубавява те, или поне се чувстваш по-красив.
• Добър е за жизнения тонус и прилива на енергия.
• Когато правиш секс с някого, когото обичаш. Любов и секс в едно – безценно!
• Подобрява съня.
• Най-добрият начин за възпроизводство.
• Вдъхновил е страхотни произведения на изкуството и литературата.
• Намалява напрежението в отношенията между партньорите.

На секса с омерзение

• Когато объркаш сексуалното привличане с любов.
• Ако пипнеш полово-предавана инфекция.
• Ако настъпи нежелана бременност.
• Попаднал си на бройкаджия, емоционален използвач, абе на гаден човек.
• Не можеш да мислиш за друго, пълна фиксация.
• Не свършваш, не получаваш удовлетворение.
• Партньорът ти не получава удовлетворение.
• Когато нещата не са се случили (съвсем) по твое желание.
• Когато не са като по книгите/филмите/очаквали сте повече.
• Когато за единия секс промениш завинаги отношенията си с добър приятел.