.jpg)
Случайно се бях озовал в една хетерогейска компания, когато дочух някакъв незнаен педераст да казва, че е достатъчно да опознаеш една жена, за да твърдиш с увереност, че ги познаваш всичките. После призна, че това било цитат от един друг виден педераст. Що се касае до възгледите им за жените, помислих си, същностна разлика между видния и незнайния педераст няма. Разликата е само в степените на поражение. Степените на поражение върху общественото съзнание, в което видният педераст има привилегията да си го пъха донякъде. Докъде, зависи от собствените му степени. Степени на проминентност. Единственото, за което общественото съзнание трябва да се обръща към педерастите, е степента на проникване. За това наистина е достатъчно просто да се обърне. За всичко останало ние, обикновените, недодялани, примитивни и демодирани хетеросексуални мъже, можем да посрещнем при това лице в лице нуждите на общественото съзнание. Стига то още да е в съзнание след срещата с педераста…
-Жените не са типични – услужливо му обясних аз. – Специфични са. Различни са и щом Създателят се е провалил в опита си за прототип с Лилит (по-късно и с Ева), най-малко Уайлд има право да обобщава, дето е създал един-единствен роман през целия си живот на виден педераст.
-Истинските жени са малко! – с дразнещо-самонадеяна вещина заяви педерастът.
-Много са! – разпалено казах аз.
-И да са много – отвърна той – повечето само за едно стават.
-Някои и за това не стават… – неохотно се съгласих.
-Тогава – перфидно ме погледна той – кажи ми каква трябва да е жената, че да я избереш за спътник в живота си – и ми намигна тарикатски, защото думата „спътник“ е в мъжки род и той съвсем уместно я беше използвал.
-Да „определиш“ значи да „ограничиш“ – на свой ред и аз потърсих спасение в Уайлд.
-Не ми давай определения, дай ми качество. Само едно. Най-важното. Има ли такова, едно-единствено женско качество, което да е толкова ценно, че да не може да направи от жената жена с главно „Ж“, защото всяка следваща нейна буква трябва да е по-главна от предходната. Коя е ултимативната жена?
-Порядъчната жена! – отсякох.
-Порядъчна жена! – повтори той, отвратен не толкова от пола, колкото от качеството. – Имаш предвид почтена, свестна, честна, пристойна и дисциплинирана?
-Да речем…
-Вземи си куче! – обобщи.
-Или офицер! – гнусно подхвърли друг педераст.
-И какво точно може да се прави с порядъчната жена? – продължи онзи.
-Това, което може да се прави и с всяка друга, но с тази разлика, че порядъчната винаги ще ти бъде вярна. Ще остане до теб и в здраве, и в болест, ще ти е опора в живота и партньор до смъртта. На нея можеш да разчиташ за всичко. За всичко!
-Забелязваш ли – поде онзи, че разговорите за порядъчни жени винаги са разговори за трудности, болести и смърт? Никой не иска да лиже порядъчната жена, да направи околосветско пътешествие или поне да се напие с нея. Сещате се за нея само когато ви е гадно. Застраховка живот срещу всички останали кучки, с които действително щяхте да живеете, ако имахте ташаци да го направите. Покажи ми един-единствен мъж, достатъчно самоуверен и независим, който ще предпочете уютната порядъчна жена пред шеметната непорядъчна кучка. Порядъчната жена е проекция на майката в съзнанието на един уплашен и беззащитен мъж, който не е могъл да порасне точно защото майка му е била толкова порядъчна. Ако тя не е била порядъчна, ако е била кучката, която вместо да го кърми до осми клас, го е принудила да си намери работа през ваканцията, той е щял да израсне неосакатен от постоянната нужда от сигурност, която не може да си осигури сам. Ако беше сигурен в себе си, със сигурност щеше да къса шортите на всяка срещната разпоретина. Ноне, нашият мъж се страхува да не бъде зарязан, да не бъде предаден, да не бъде пренебрегнат, отритнат или бракуван, затова цял живот търси порядъчната жена и когато я намери, без да му мисли сключва брак с нея за остатъка от живота си. И понеже всички тези страхове, които ти изброих, са типично женски страхове може да се каже, че накрая все пак имаме един „щастлив“) „хармоничен“ и „сговорчив“ съюз между две путки, които умират от досада, докато смъртта ги раздели. Междувременно мъжката путка тайно бленува една друга путка. Някоя друга путка. Която и да е путка… Но блянът-путка така и никога не се състоява, защото звярът-путка бди. Бди и души. Души и надушва още преди да е замирисало. И след порядъчно напомняне на някои основни истини за собствения му живот порядъчната жена оставя отпадъчния си мъж в сметището на забранените му мечти. Наздраве за порядъчната жена, която спестява на нас ценно време и труд, отделяйки путките от мъжете! Наздраве и за мъжете!
Педерастчето ме вбеси. Ако съвсем не бях изгубил представа кой тук е мъжът, кой е жената, кой е с путка и кой е с кур, щях да му разбия изскубаните вежди. Той ще ми говори на мене! Аз, който имах смелостта да се разведа! Аз, който плащам издръжка на две деца! Аз, който имам бивша проститутка за любовница… Платих и си тръгнах. И без това беше време за вечеря. Мама е сготвила любимото ми сочно пиле, а за десерт каза, че ще направи плодова торта. Пък и има навика да се заключва отвътре и когато закъснея, не мога да вляза. А е почти глуха. Иначе мама е много мила. След смъртта на татко само мен си има. Пере ме, глади ми ризите, чисти, разтребва… Откакто се върнах да живея при нея, едни гащи не съм прострял, една чиния не съм измил. Като на хотел съм. При мама е най-добре – вика. И е права. Обаче й откриха рак. Утре пак сме на изследвания. Ако излезе злокачествен, ще се съсипя. Не знам какво ще правя без мама! Мама е най-порядъчната жена, която познавам…
0 Коментара