Нашата вечна младост

През 1987 г. започнах да работя в едно голямо предприятие по принуда. По тогавашните правила, ако не са те приели веднага в университет, за да кандидатстваш отново, трябва да имаш минимум 10 месеца трудов стаж. И така, на 18 г. се озовах в колектив от 22 жени, на възраст от 26 до 55 години.

Тогава се запознах с Йоана. Тя беше на 50. Беше такава една „ретро” малко, защото очната линия отдавна беше излязла от мода, а тя рисуваше всеки ден изящна линия на горните си клепачи. Имаше пищно тяло по начина, по който изглеждаха София Лорен и Джина Лолобриджида: едър ханш, тънка талия, големи и високи гърди. Можеше да свири на китара и пееше стари руски романси. Нищо от това през 1987 година не беше модно, но мъжете пет пари не даваха за модата и се въртяха около Йоана на рояци. В началото се опитвах да я наричам „лельо” , но тя ме скастри и ми каза:

„Каква леля съм ти аз ?! Аз съм ти баба! Ще ме наричаш бабе!”.

И после ми стана най-добрата приятелка в службата!

Опитвам се да си спомня за какво сме си говорили толкова много и дали не ми е казала някоя особено мъдра фраза, че това да е променило живота ми, но нищо особено не си спомням. Спомням си, че използвах всяка свободна минута да ходя при бабето и да си приказвам. Чувствах я на моите осемнадесет. Дори 26 и 32-годишните ми колежки по стая ми изглеждаха бабички в сравнение с бабето.

Йоана ме зашеметяваше със смеха си, с чувството си за хумор, с младата си и непокварена от злоба душа. Наоколо се вихреха интрига след интрига, афера след афера, сплетни, завист, клюки, злоба, депресии и отчаяния, скандали и номера – все неща, присъщи на женските колективи, ала Йоана ме държеше встрани от всичко това. Мисля, че тази година, в която другарувах с нея, Йоана ме омагьоса и ми даде нейната вечна младост, защото сега аз съм почти на 50, но не мога да остарея… Чак леко се тревожа.

Тази смешна и сладурска измама да се правим на млади

Обикновено приемаме, че младостта се изразява в младото тяло или в младежката душа, или и в двете. За младо тяло се правят много неща. Пазят се вечни диети, спортува се, играят се танци, тича се в парка, ходи се в салони за красота, правят се сложни и болезнени процедури, та чак до вадене на ребра и удължаване на крака. Голяма част от социокултурните осакатявания по света се правят с цел да се запази младостта на тялото. За да излъжем окото на околните, подправяме онези части, които загубват младежките си характеристики. Гримираме очите, за да изглеждат големи каквито са на младите момичета. Боядисваме косата. Удебеляваме устните, защото устните на младите са по-набъбнали. Блокираме едните бръчки с ботокс. Другите ги пълним с хиалурон. Носим сутиени с повдигащ ефект, защото няма младо момиче с увиснали гърди. Стягаме се с оформящо бельо. Въобще, лъжем и мамим на поразия, само и само да премахнем няколко години от външния си вид, нищо че доста често ефектът е тъкмо обратен! Слава богу, мъжете имат око-рентген и ни най-малко не ги заблуждаваме, иначе всеки от тях щеше да получава по един тежък шок, щом си съблечем дрехите и си изтрием грима.

Какво правим обаче за младежкия си дух?

По мое мнение – твърде малко. Вярно, че с появата на социалните мрежи всички взехме да демонстрираме младежки дух – снимаме се как правим неща, присъщи на младите. На първо място всички се изкарахме големи пътешественици. Пътешестването по принцип е присъщо за младостта. Изкарваме се големи купонджии, досущ като някакви тийнейджъри, на които наистина само купоните са им в главата. Снимаме си селфита с оплезени физиономии.

Най-много се забавлявам, като видя снимка на шкембест мъж, на моята възраст, който се снима със слънчеви очила и си е глътнал корема така, че прилича на препариран. Явно и мъже, и жени държим да изглеждаме млади…

Ала наистина ли сме млади?

За мен младостта се състои в това да си здрав – физически и психически. Точно както са здрави истинските млади хора. И тук идва големият проблем – как да останеш млад физически и психически, като тялото минава през болести, а психиката – през катаклизми? Попитах сто човека в социалната мрежа какво ги състарява. Отговориха ми сто и петдесет. Това, което казаха хората, е систематизирано през 1967 г. от психиатрите Томас Холмс и Ричард Рае в таблица от 43 стресови фактора, водещи до тежки болести. В таблицата за всяко стресово събитие са предвидени определен брой точки. Например, за смърт на близък човек точките са 100, за развод са 75. Помиряването с някого е оценено с 45 точки, повишаването на доходите с 38. Холмс и Рае доказали, че сборът от точките за преживени през последната година стресови събития корелира положително с вероятността човек да се разболее от тежка болест в следващите две години. Водя ви стъпка по стъпка през стреса и болестите, за да ви доведа до извода, който си направих аз: че ключът към младостта е начинът, по който се справяме със стреса.

Например, когато за пръв път видях таблицата на Холмс и Рае, и си направих сбор на стресовите събития по точки, събрах такава цифра, че трябваше или вече да съм умряла, или да умра в близките две години. Да, ама оттогава минаха много години и не ме хвана нито рак, нито инфаркт! Защо? – зачудих се аз. Миналата година също ми беше много стресова и въпреки това не остарях, не се разболях, не напълнях.

Защо едни хора стресът ги кара да ядат и да дебелеят,

да се сбръчкват и да боледуват, да се депресират и да побеляват, а други не? Вероятно причината е в детството. Децата, които са оставяни сами да се справят със стреса, успяват сами да си изработят стратегии и техники да го преодоляват. Точно тези техники да се адаптират бързо към промените ще ползват и доразвиват като възрастни хора. Децата, които са били незабавно спасявани от любящите си близки при всеки случай на стрес, трудно ще се справят сами като възрастни. Децата, утешавани незабавно с храна в случай на стрес, ще прекаляват с храната като възрастни, рано ще надебелеят и рано ще остареят в дебелото и болно тяло.

Ето ви един често срещан пример: възрастна брачна двойка, единият партньор умира и другият умира до една година след загубата. Както Холмс и Рае са отбелязали, най-силно стресиращият фактор е смъртта на член от семейството. Хора, които нямат идея как да се справят със стреса, остаряват с такава скорост, че чак умират. Наблюдава се обаче и обратният вариант. След дългото боледуване на единия от съпрузите и неговата смърт, другият потъгува, потъгува, и после вземе, че се подмлади! Защото усеща нужда да започне да прави неща, които снижават нивото му на стрес.

Интелигентните хора младеят

Връзката между младежкия дух и интелигентността е изследвана по цял свят. По-високо интелигентните хора изглеждат по-млади, имат по-добро здраве, имат по-добро качество на живот и като цяло живеят по-дълго. Тези неща се обясняват със способността да се приспособяваш бързо към нововъзникнали условия и да проявяваш любопитство. За да си любопитен обаче, трябва и да си леко безстрашен. За да си безстрашен, трябва да имаш запас от умения и знания, на които да разчиташ, че ще те спасят. За да имаш умения и знания, трябва майка ти и татко ти, и баба ти – най-вече – да са те оставяли да се катериш по дърветата и да падаш, да се пускаш по пързалката сам, да те пращат самичък на лагери, да си лягаш гладен понякога, ако не си бил търпелив да си изядеш вечерята в срок, да са те научили сам да се миеш, да са те научили да познаваш тялото си, да са те научили да търпиш раните и да чакаш да ти минат, да са те оставили да опознаваш света и себе си… И още няколко други такива неща.

Истинската младост не е в това да оковеш душата си в клетката на ботокса и развитата мускулатура на корема. Младостта е в това да си здрав, да си смел и любопитен, да не се страхуваш да остарееш.

Старостта е странна досадница – тя идва само при онези, които се боят от нея.