Събудиха я обичайните викове: “Ела да ме чукаш”, пак се молеше на някого по телефона майка й. Сподели с тъмнината отегчителната си гримаса, сърцето й отдавна не туптеше уплашено. Затисна глава с възглавницата, “само да не ме изпрати за водка”, молеше се. Майка й нахълта в стаята и задърпа косата й изпод възглавницата. Била си загубила тефтера с телефонните номера. “Ставай да търсиш”, фъфлещо й заповяда и я завлачи грубо към кухнята. Малката не го намери, отнесе си редовните шамари. Сините й очи останаха сухи, безразлично отминаха залитащата жена. Плака чак после, в тъмното. Плака, защото нали така трябва.
А и сълзите поне я приспиваха…
Беше на 10 години. Много красива и тъжна. Живееше само с майка си, която пиеше и я биеше по-редовно, отколкото готвеше или й купуваше шоколад. За баща си знаеше, че един ден отишъл да купи бира и не се върнал. След седмица се обадил да каже, че вече живее с друга жена. Майка й го заместила с водката. Имаше и по-голяма, омъжена сестра, която я вземаше при себе си при всяко подобно изстъпление на майка им. Тогава тя се свестяваше. Прибираше дъщеря си и известно време не я пращаше посред нощ за водка, не ревеше за секс по телефона, не го правеше шумно със случайни мъже, не мяташе чаши и чинии през прозореца, не я замеряше с тях, не я биеше със закачалката… Чистеше кухнята и приготвяше яхния от спанак. Помагаше й с домашните и дори ходеше на родителски срещи. Играеше си с косата й, купуваше й шноли и ластици. Звънеше на стари приятелки, които носеха дрехи за детето. И шоколад. Тогава Ида се усмихваше, обещаваха си, че вече няма да се разделят.
Трезвените дни на майка й обаче се случваха все по-рядко.
Прибираше се един ден от училище прегладняла. Зима беше, ужасен студ. Газеше в снега с вехтите си маратонки и се чувстваше като с ледени вериги около глезените. Само идеята за филия с масло я тикаше по-бързо към вкъщи. Отвори вратата на кухнята. В обичайното алкохолно ухание се луташе миризма на урина. Понесе спокойно гледката: майка й седеше по турски на пода с мокро петно между краката си. Понечи да я изправи. “Изчезни”, изкряска тя и замахна с шишето към дъщеря си. Уцели радиатора.
Малката отиде в студената си стая. Затананика си бърза мелодийка, зачуди се какво да прави. Извади лист и с трепереща ръка нарисува сърце – в едната му половина хвърчило, а в другата нещо, което трябваше да бъде майка й. Захвърли го на леглото си. Замина при сестра си и не се върна повече.
.jpeg)
Беше на 23. Много красива… Спазваше някакъв режим на недостъпност относно мъжете. Не й бяха интересни. Излизаше понякога с момчета, но после, когато я търсеха по телефона, докарваше гласа на сестра си и лъжеше, че я няма. Ужасяваше се от розовите баналности на приятелките си, демонстриращи й скучната нежност на половинките си, отегчаваха я дребните им недоволства, лигавите им разправии. “Дрогираше се” с Юго и Балзак, мечтаеше за някаква по-драматична роля.
Сестра й един ден си отдъхна – вече втора седмица Ида излизаше с един и същи мъж. “Силен”, бе описанието. Зърна я една сутрин и разбра, че това е само във физически смисъл – ударът му бе запечатан по цялата половина на лицето й.
Правили секс. Тя избухнала в смях. Взел го за подигравка и забил юмрука си в скулата й. А тя се разсмяла от удоволствие – за първи път през живота си стигала до оргазъм.
Обяснила му после. Той казал, че я обича. Когато я виждаше да говори с момчета, я качваше в колата. Стискаше жестоко врата й или просто й разбиваше устата. После плачеха заедно и правеха секс.
Една нощ телефонът звънеше. Ида не го чу. На другия ден той я закара в горичка, съблече й дрехите и я остави в снега. След 2 часа се върна… Донесе й цветя и бонбони в болницата. “Мразя го”, успокои сестра си. Но сърцето й ликуваше. Болката, която й причиняваше, бе пикантна подправка в чувствата й. Заживя с него. Той продължи да я бие, после да се разкайва. Тя му пишеше стихове. В тях имаше любов. Човек винаги пише за това, което му липсва.
Не искаше да признае, че нейната голяма любов всъщност бе една голяма поза – това бе приспивният коктейл от физическа болка и срутено достойнство, самосъжаление и безсилни закани за мъст. Иронично се оправдаваше, че те двамата са голям крак, напъхан в по-малка обувка, от която няма измъкване. И тази нелепа хипотеза й пробутваше поведението на трагичната героиня, щастлива в страданието си.
Така – 2 години. За последно я изхвърли от колата в движение, защото му каза, че обича и сестра си. Тя пак се върна при него. Добре че му омръзна да я малтретира. Смени я с друга. Ида се закани да страда цял живот.
Разказах ви две различни истории, на две различни Иди. За да откроя истинската, най-жестоката форма на домашно насилие – тази над дете. В която жертвата има алиби за примирението си, в случая – страхът да не загуби и другия си родител. Не знам как е сега малката Ида, но знам, че в един миг страхът да не загуби себе си стана по-голям и тя избяга. Дано е намерила детство и майка в дома на сестра си. Но страшното в тази история остава заради въпроса: ами ако нямаше къде да отиде? Страшното е, че има и по-страшни случаи.
Другата история е поредният фарс. В нея виновник бе жертвата. Да, тъжно щеше да бъде, ако той не я беше зарязал… Защото тя бе безумно влюбена в трагичната си роля и бе готова да я играе вечно. Когато я загуби, страда повече, отколкото когато не можеше да мръдне от болка… Мина й, разбира се. Намери си работа, там – момче. Отдъхнах си един ден – “добър”, бе описанието. Сватба, прекрасно дете, готвене и сапунени сериали. Класиката смени със списания. Един ден се чухме, беше го видяла, онзи, “силния”. Сърцето й подскочило. “Ще си остане голямата ми любов”, каза. Попитах за мъжа й. Едно и също, правел каквото тя поиска, понякога не можела да го понася. Да, има и такива жени. Могат да простят на мъжа, че ги бие. Но не могат да му простят, че е постоянен в добротата си. Тя си оставаше жертва.
Знам и по-стандартна история: жена на 40 с две деца и мъж, който, като се напие, я бие. В суматохата посяга и на малките. Не го прибират – “битов скандал”, казвали всеки път ченгетата и се оттегляли отегчени.
10 години тя търпи това. Все си отива, после се връща – много добър ставал, като изтрезнее… После пак я скъсва от бой. Тя обича да разказва биографиите на белезите си, да парадира с нещастието, в което сама се набутва. После многострадално си сипва водка.
Видях я веднъж куцукаща, със слепена от кръв коса, липсваха й и зъби. Каза, че се развежда. Даже го направи. Безумното е, че продължава да живее с него. Не можела да издържа децата сама, оправдава се. Пък и ченгетата нямало как да кажат “битов скандал” следващия път – нали не били женени вече (и законите са безумни впрочем).
Много е тъпо да чакаш следващия път. Затова и цялото драматизиране на домашното насилие е просто наивен безсилен шум. Защото неговите жертви са затворници, чиито надзиратели са собственият им страх и малодушие. Насилникът е само една стена. И за да я прескочиш, трябва все пак да прецакаш караула, нали?
0 Коментара