Не съм в чат!

ПО-ДОБРЕ ORBI ЕТ URBI, TETE-A-TETE, ИЛИ КАЗАНО НАЙ-ЧОВЕШКИ – ОЧИ В ОЧИ, СИГУРЕН СЪМ. ПО-ДОБРЕ ЕДИН СЛАВЕЙ В РЪКАТА, ОТКОЛКОТО ДВА НА КЛОНА!

Не съм в чат, радостно признавам аз. Но съм изпечен мръсник и ми е все едно как ще реагирате. В чата не могат да ме закарат дори с шутове. Но виж, със или без помощта на шутове аз съм в състояние да кажа на дамата, която ме интересува, онова, което вие правите скрити зад паравана на екрана, използвайки клавиатурата като домино. Но… веднъж опитах:

Тя: Как мислиш, съществува ли любов изобщо?

Аз: Не.

Тя: Защо?

Аз: Защото това е лукс. Един от малкото. При това немислим. За нас. Хората.

Тя: Не можеш да си представиш колко си прав!

Така продължи до края. За каквото и да кажех, каквото и да пожелаех. И да бъда верен на себе си, я

моделирах за среща на живо и я дресирах така (извинете ме), че след това

написах прочутото си стихотворение: три дни тя не излезе от къщи.

Но не се почувствах добре. Известна истина е, че когато безпрекословно те слушат три дни, престава да ти става. Не казвам, че това ми беше неприятно, но си изгубих времето. Тогава разбрах, че не съм в чат, и реших да не повтарям!

Е, наложи ми се. От едно списание получих поръчка да се престоря на малка мръсница и така да ловя баламите из мрежата. Забелязали ли сте, че колкото по-богат е даден офис, толкова по-малко се работи в него? Там е пълно с меки китки, които имат работа за по три-четири часа, но трябва да запълнят осем и тогава предпочитат – знаете какво. Аз ги мразя! Преди. Сега. Винаги. Затова веднага се съгласих и бях безсърдечно-жестока. Първият каза:

1: на колко години си?

Аз: не знам дали трябва да ти казвам.

1: защо?

Аз: защото го правя за пръв път, а ме е страх, че като научиш, няма да поискаш да останеш.

1: защо да не поискам да остана?

Аз: толкова ми се говори за нещата, които сънувам.

1: какво сънуваш? кажи ми! на мен можеш да го кажеш.

Аз: не знам. добре. сънувам как правя френска любов.

1: френска любов ли?

Аз: така се казва. знам и други думи за това, но се боя, че.

1: от какво се боиш? продължи, моля те! Аз: добре. но ти ще се почувстваш ли добре?

1: да, да! аз винаги ще се чувствам добре, ако и ти си добре.

Аз: ще чувстваме заедно! така ли?

1: именно! да! много ясно!

Аз: аз сега чувствам глад, а ти?

1: и аз. какво ти се яде?

Аз: грахам, масло, сьомга и малко грозде. 1: какво?

Аз: чу ме! иди до супера да купиш, моля.

1: но аз сега съм на работа!

Аз: не ме интересува. иди за грахам, масло, сьомга и грозде. и да не вземеш маргарин вместо масло, че ще позная.

1: но аз съм на работа, разбери!

Аз: щом е така, изчезвам.

1: не, не, остани моля те! ей сега отивам. Аз: супер мил си! ще те чакам.

И излязох. Публикувах това и имаше ако не стотици, то поне десетки гневни писма до списанието. Не ми пука. Но мога да ви кажа какво е интересно за мен. Добре: аз искам, когато се видим и се заинтересуваме един от друг,

да вършим и казваме нещата едно към едно!

Ако са истински и мръсни, то неминуемо ще бъдат вълнуващи! Искам да спрем да се изчервяваме в отношенията си като тухлите под мазилката на сградата на реалността! Искам да не се наплашваме от онова, което трябва да се случи помежду ни! Нека разберем веднъж завинаги, че всичко, което е реално, е разумно! Аз искам просто любов! Искам да свикнем да употребяваме думата „искам“ на място! Да, изисквам просто ЛЮБОВ!

ОСТАНАЛОТО Е САМОТА. И ТЯ СЕГА СЪЩЕСТВУВА.