Историята е приют за овехтели илюзии. Днес легендата за всяка муза прилича на фентъзи, писано от поет символист. Независимо дали е незаконна дъщеря на Зевс или щерка на брунейския султан, вдъхновителката на творците има конкретна цел – да се пръкне комерсиален шедьовър от типа на Мадона или „Титаник”. За да няма после разправии в Американската филмова академия при номинациите за „Оскар”…
Ако случайността, силният дъжд или промоцията на Avon събере на едно място Калиопа, Клио, Терпсихора и вся остальная феерия, диалогът им днес ще е нещо средно между „Сексът и градът” и рекламен спот на нов епилатор. Защото безсмъртието е скучна работа и тежи точно толкова, колкото незадоволените щения на усърден графоман.
Мнозина творчески неспокойници, някои от тях вече покойници, си задават екзистенциалния въпрос:
как да си осигуря муза в рамките на 24 часа?
Очевидно и за слепия е, че една муза пролет не прави. Още по-малко – нов проджект – нова сонатина в ре мажор, ново име на розата или лешникотрошачка…
Но как да стане на практика, когато само при музата на любовната поезия Ерато седят на опашка и Емили Дикинсън, и Виргиния Захариева, Ботев, Бодлер и Братинов, Куазимодо, Левчев, Уитман и още 150 000 пишещи братя. Дори и Карбовски сред тях!
„Пършинг” да бе, Ерато не би могла да овършее навсякъде.
Дори тъкачките многомашиннички от Околовръстното имат творчески предел на възможностите, подир който Балканът шуми и препраща славата им дивна от урва на урва и от човек на човек.
И какво прави творецът, ако музата му изневерява с друг?
Много просто, търси й заместител.
Да, ала Моника Белучи не влиза всеки ден в кварталната кръчма в „Обеля”. Още по-малко пък Анджелина Джоли, след тая тежка бременност… Но пък нали знаете каква е разликата между хубавата и грозната жена? Точно три ракии. Тъй че изборът, драги творци, е ваш: страст на кристали или мека топлина, домашна шльокавица в мазето или почивка за двама на Тасос с узо и мента, тройка на разсъмване с Мария и Хуана или с чаша абсент и Рогатия…
Много е важно какъв заместител ще ползваш. Сега на пазара е пълно с ментета. Завчера съседката Маруся си купила вибратор. Разпаднал се още от втория път. Отишла с рекламация, а продавачката я наругала. Това, уважаема госпожо, не е загорял тираджия от Своге, дето три месеца не е виждал жена, а нежна бяла техника от Тайван. Какво искате? С батерии „Тошиба” от волт и половина, Курската магнитна аномалия ли да дойде в леглото ви?
Творецът изпитва душевен оргазъм от различни неща
Стравински се е вдъхновявал от кървави залези, Хемингуей – от „Блъди Мери” с повече табаско, Съмърсет Моъм – от красив млад офицер, а Орфей – от вълшебната свирка на Евридика. Не е това, което си въобразявате. Тя също свири прекрасно. Тръпки ме побиват, като си помисля каква ли е била музата на Огнян Герджиков, когато е писал сакралния детски стих: „Имала мама Мецана син хубавец и юнак. Китната горска поляна ласкаво мами го пак!” Най-вероятно вместо Ерато или Евтерпа го е споходила някоя баба Мецана с троен целулит и мустаци като на Филип Тотю…
И тук човек си задава резонния въпрос: може ли да ме вдъхнови силиконова чалгаджийка?
Разбира се, подир случайна среща с техния вид мигом прописвам хорър и вулгарен хумор. Демоничният сарказъм завладява ума и сърцето ми, а ръката ми несъзнателно мачка детската гумена топка…
Може ли да ме вдъхнови жената на съседа, с две пълни мрежи и тъмни сенки под очите? Разбира се. Тогава ми става убийствено тъжно, защото я помня каква красавица бе. Помня как я заряза мъжът й, с две малки деца, които сама отгледа с мизерна заплата. И докато децата пораснат, животът й лека-полека се изхлузи през задния двор на кооперацията. Днес подире й не стават катастрофи и никой не подсвирква зад гърба й както преди. А тя си мечтае за чудния принц, реди Наполеонови пасианси и пуши самотна като съветски паметник горе, на олющения панелен балкон. Господи, какво вдъхновение има в очите й, пълни с умора.
И сядам да пиша втора част на „Добър вечер, госпожо Тъга!”.
Може ли да ме вдъхнови едно дете?
Разбира се. Както кристално чистият първи сняг, морето в края на лятото, зеленооката феерия от скалите над Мадарския конник или коварните зелени очи на Адриана Лима, пълни с подводни рифове. Както вдъхновението, когато летиш шус надолу по Ястребец, а в слушалките ти звучи Because Of You на Кели Кларксън… Спомням си колко много от стиховете ми бяха приспивни песни, които пеех на
дъщеря ми, моето неизчерпаемо вдъхновение,
моето най-хубаво стихотворение! Вероятно, ако разчитах само на Ерато, щях да остана разочарован. Впрочем така е винаги, когато чакаш някоя хубавица да свърши вместо теб най-важната работа…
А може ли да ме вдъхнови случайна жена?
Имах такава история. В късна есен в любима созополска кръчма седях сам на маса, когато притиснати от обстоятелствата и липсата на места две красиви момичета попитаха дали могат да седнат при мен. Скоро сервитьорът донесе бутилка шампанско и никак не бе трудно да се досетя коя от непознатите сътрапезнички има рожден ден. А докато тя бе на бара, за да поръча още нещо, аз тайно предложих на приятелката й пъклен план.
В полунощ градският плаж приличаше на обратната страна на луната. Спотаено тайнство и причудливи сенки играеха в тъмната вода, а морето приличаше на вълшебната мастилница на Братя Грим, разлята върху златистия бряг. Довършихме бутилката с шампанско, после аз и съзаклятничката ми свалихме от себе си дрехите и ловко уловихме рожденичката. Тя изумена гледаше голите ни тела, а ние я понесохме с Happy birthday към водата – така както си е с дрехите. Заливаше се от смях и не вярваше, че ще го направим, но го сторихме и още как! После и тя се съблече и беше красиво, спонтанно и истинско. Плувахме и се целувахме, шепнехме стихове, пеехме и какво ли още не…. В тази космическа нощ аз се чувствах като Арион, преди да скочи в безкрайното лазурно море, като речния бог Ахелой сред пърхащи музи. Добре че не бяха девет. Дълго подир тая история вдъхновението не ме напускаше и подвластен на случайните среднощни фурии, написах не една и две горещи строфи…
И понеже го ударих на откровения, ще ви призная само на вас – любимите ми музи са Ерато и Мелпомена. Но се страхувам за тях. Те зъзнат полуголи, загърнати в бледосиня органза. Господи, колко са уязвими! Нямат дори бронежилетки. А днес масовият вкус е по-страшен от масов убиец. В тая абсурдна чалгарница простащината няма почивен ден. Убива от упор крехката красота, която творецът съзижда в тъмното царство на тотална бездуховност. Шансът на войнстващото бездарие е, че никой не го чете. Шансът на таланта е дано някой го прочете! Аз рисувам мишена на своята риза и заставам пред тъжните музи. Елате, приятели мои, да стреляте в мен!
0 Коментара