Нежната (р)еволюция

Д-р инж. Боряна Манолова е главен изпълнителен директор на Siemens, България, където управлява над 500 служители. Една от общо 3 жени, заемащи поста главен изпълнителен директор в Siemens в глобален мащаб. Г-жа Манолова е магистър по електротехника и по мениджмънт и фирмено управление. През 2014 г. защитава докторска степен по специалността „Електроснабдяване и електрообзавеждане”. Завършила е курсове за лидерство и предприемачество в Bocconi, Италия, и INSEAD, Франция.

Г-жа Манолова е сред съоснователите на Съвет на жените в бизнеса в България и негов председател. В създадената от съвета Лидерска академия се обучават на лидерски умения  дами от малкия и средния бизнес. Целта на сдружението е да насърчи професионалното развитие на жените и израстването им в мениджърски позиции.

Омъжена е, съпругът й също е мениджър. Имат дъщеря – студентка.

––––––

Госпожо Манолова, смятате ли, че съществува реална дискриминация на полов признак в България?

България заема 22-ро място от 142 държави в класацията на Световния икономически форум за 2014 г. за равенството на работното място. Този резултат е обнадеждаващ, но съвсем не означава, че неравнопоставеното третиране по полов признак безвъзвратно е останало в миналото.

Макар че България като цяло бележи напредък по отношение на преодоляване на половата дискриминация на работното място, все още има какво да се направи, за да се превърне равнопоставеността между мъжете и жените в нещо повече от красив лозунг. По данни на НСИ жените в България получават 20 на сто по-ниско заплащане. Т.нар. вертикална сегрегация също е по-силно изразена в йерархичните нива у нас, отколкото в ЕС. Според европейски статистики едва 12 на сто от членовете на топ ръководствата на компаниите у нас са жени, при 16 процента средно за ЕС.

В какво се изразява неравното отношение: в подбора на служителите, при майки с малки деца, в заплащането…

Равенството между половете има различни аспекти, които включват както равно заплащане за равностоен труд, така и равенство при вземане на решения, равни възможности за професионално развитие, достъп до образование и обучение и т.н.

Жените на много места, включително в Европа, продължават да бъдат до голяма степен подценявана икономическа сила. На много места те са принудени да живеят под невидим похлупак, който ограничава професионалното им израстване. Сред причините е консервативната представа за ролята на жената, често трудното балансиране между кариера и семейство, стереотипи и предразсъдъци.

България не прави изключение. „Ножицата” в заплащането е само един от аспектите на този проблем. Проучвания сочат, че при кандидатстване за работа в много професии мъжете имат значително по-голям шанс да заемат управленски позиции от дамите, дори при еднаква квалификация. Тези проблеми се задълбочават при жените с малки деца, самотните майки и младите жени, на които тепърва предстои да стават майки. Въпреки че това никъде не се афишира, мнозина работодатели предпочитат да не наемат такъв тип служители въпреки тяхната квалификация.

Защо създадохте Съвета на жените в бизнеса? Имат ли нужда жените в индустрията от закрила, насърчаване и помощ?

Съветът на жените в бизнеса в България бе създаден през 2012 г. като неправителствена организация с идеята да събере на едно място успели дами от бизнеса, политиката, неправителствения сектор, които да обединят сили за насърчаване на професионалното развитие на жените у нас. Искаме да предадем натрупания от нас опит и ноухау, да послужим като ролеви модели.

Един от успешните ни проекти в това отношение е Лидерската академия, която позволява на жени от средния мениджмънт и собственици на малки и средни компании да получат практическо безплатно обучение по т.нар. soft skills.

Друг проект, по който организацията ни работи активно през последните години, е законодателна инициатива за приемането на закон за равнопоставеността на половете, за която бяхме поканени като консултанти от Министерството на труда и социалната политика. Радваме се, че законопроектът вече е факт.

За следващата година планираме международна конференция за насърчаване на лидерството сред жените, под патронажа на Ирина Бокова.

Според вас какво е нужно да направи държавата, за да се преодолее различното отношение?

Навсякъде се налага мнението, че правителствата и бизнесът не могат повече да пренебрегват икономическия и лидерския потенциал на жените. Многобройни са доказателствата, че при равно участие на половете в управлението се вземат по-добри решения, подобрява се качествено комуникацията, повишава се мотивацията на служителите и се оптимизират работните процеси.

Държавата може да насърчи добрите практики, включващи повече гъвкавост на работното място, възможност за работа у дома, повече детски ясли и градини, семейно подпомагане. Целенасочени данъчни, кредитни и семейни политики също могат да помогнат за постигането на баланс между половете.

Смятате ли, че въвеждането на задължителни квоти ще помогне за решаването на проблема, или ще създаде обратна дискриминация?

Идеята за въвеждането на квоти за половете в никакъв случай не означава, че се цели предоставяне на нечестно преимущество на жените. Квотите са по-скоро катализатор за промяна в общественото разбиране за необходимостта от равнопоставеност на половете, което често изостава от законодателството. Но следването на принципа на равнопоставеност не може да измества основния критерий при подбора – професионалната компетентност.

Дания е чудесен пример за ефекта от квотите, тя неизменно фигурира сред първите 10 държави в годишния доклад на Световния икономически форум за равнопоставеността между половете. Политическите партии там въведоха доброволни квоти за половете още през 70-те години. Накрая изчезна необходимостта от тях. Така че квотите са част от нежната (р)еволюция, която да доведе до промяна в обществените нагласи.

С какво жените допринасят за управлението на една компания? Какви са разликите в управленския подход, в маниера на работа?

Съвременният бизнес е изключително динамичен процес, който изисква хладнокръвна и адекватна реакция и бърза адаптация – качества, които обикновено се асоциират с мъжете. Все повече дами обаче успяват да пробият в тази среда, налагайки нов стил на управление и предефинирайки ролята на половете в бизнеса. Това им позволява да успеят там, където повечето мъже биха срещнали трудности. Силата на дамите се крие в умението им да комуникират, в емпатията им, в способността им да се фокусират повече върху хората, отколкото върху цифрите, което обаче в никакъв случай не изключва трезвата бизнес преценка и способността да вземат трудни решения, когато се налага.

Истината е, че жените като цяло имат различен управленски подход от мъжете. Ако мъжете се съсредоточават върху решаването на проблемите, жените по-скоро се стараят да предотвратят възникването им. Различно е и отношението им към сътрудничеството и съперничеството в екипа, като те залагат много повече на диалога, отколкото на конкуренцията.

Как една жена може да съчетае кариера и грижа за семейството си, без да ощети едно от двете?

Наскоро попаднах на едно чудесно сравнение между съчетаването на кариерата и семейните задължения и карането на колело. И при двете трябва да се движиш напред, и при двете трябва да намериш баланс.

За съжаление, няма еднозначна формула в това отношение. Намирането на правилния баланс зависи както от личните приоритети, така и от отношението на работодателя и отношенията в семейството. Но в крайна сметка, само удовлетвореният от личния си живот човек може да бъде пълноценен в работата си.