Аз съм работеща млада жена, омъжена, неосъждана. Доскоро си мислех, че съм средностатистически гражданин, но се оказа, че съм малцинство, дискриминирана, обречена да консумира отровните плодове на технологичния прогрес. А всичко, което искам, е просто да се храня здравословно.
Не искам потребителски кредит, не искам мезонет в „Манастирски ливади”, не искам малка спортна кола – искам на 70, вместо да вися до припадък с рецептурната си книжка в аптеката, да крача бодро по склоновете на Витоша с букетче минзухари в ръка. Което означава, че се опитвам да запазя тялото си здраво, доколкото е възможно, и не желая, нещо повече – отказвам да поглъщам отровни вещества: консерванти, оцветители, овкусители, нитрати, нитрити, хормони и всякакви други химически елементи, плод на развитието на индустрията.
Не искам да съм жертва на икономическия растеж и на търговския интерес
на производителя на вафли от село Вятърно и на газирани напитки от Ню Джърси. Смятам, че гражданските свободи трябва да включват и възможността да избирам това, което поглъщам всекидневно. Че имам право на „информирано съгласие” за това, което попада в чинията ми.
Оказва се обаче, че производителите старателно ме информират, ала „проблемът” е у мен – не ги разбирам. Разкодирането на етикетите е привилегия само за хората, завършили хранително-вкусова промишленост или химия. Но аз, въпреки че съм втора ръка гражданин с моята некомпетентност в химичните дела, държа, когато в храната ми има токсичен елемент, на етикета да са нарисувани череп и кости. Или друг някакъв предупредителен знак, че въпросното вещество може да повлияе неблагоприятно на здравето ми.
Не съм любител на ребусите, така че
не желая да размишлявам върхузначението например на Е132
(Indigotine – ползва се основно в производството на сладолед, в сладкарството; извлечен от въглищния катран; може да причини гадене, повръщане, високо кръвно, проблеми с дишането или други алергични реакции). Или пък E249 (Potassium nitrite – фиксира цвета, консервант при месото; може да окаже ефект върху пренасянето на кислород в тялото и да доведе до учестено дишане, замайване, главоболие; потенциален канцероген).
Може да ме мислите за смахната – така както много хора смятат д-р Атанас Гълъбов за вманиачен сектант, но аз вярвам в неговата теория за световната конспирация срещу здравето (виж извадки на http://bulgaria.indymedia.org/otherpress/) с онези над 5000 химически вещества, които се ползват в хранителната промишленост и които бавно и коварно се трупат в нашето тяло и го разболяват.
Изборът ми е да отида на село и до края на дните си да прекарам над лехите под формата на буквата Л. Не смятам обаче, че мотиката и лопатата ще запълнят необходимостта ми от социално общуване. А и познанията ми в материята свършват дотам да съм почти сигурна, че краставиците не растат по дърветата. Бих организирала подписка, демонстрация, актове на гражданско неподчинение, хепънинг, инсталация, изложба, но нямам време и лидерски качества. Затова единственото, което мога да направя, е да мисля и да работя върху дневното си меню. Мисията е почти невъзможна. Но с повече информация е постижима, донякъде.
15.03.2007
7,45 часът
Денят ми започва трудно – с дилема върху един морков. Вижда ми се твърде голям, за да е съвсем истински. Купих го вчера, тъй че още не е минал теста за нитрати – ако след 2-3 дни омекне, значи е тъпкан с химикали. С носталгия си спомням за онази леля на пазара „Ситняково”, която продаваше проверени за нитрати плодове и зеленчуци (на доста високи цени, разбира се). Не знам точно кой е съдействал да напусне пазара. Бабите, подредени в стройна редичка по „Графа”, нещо не ми вдъхват доверие – ами ако са отглеждали морковите близо до мина „Ораново” или в двора на „Кремиковци”. А и не се знае какво точно се случва със зеленчуците, докато отлежават в чувал (в който може преди това да е имало оборска тор например) в мазето на съответната баба. Така… значи отказвам се от сока от морков. Посягам към биологично чистия чай. Малко хора знаят, че с понятията „био” и „органични продукти” често се злоупотребява.
За да получиш подобна титла, е необходимо да изпълниш множество условия на производство, обработка и съхранение на продукта. А как да познаете истинските биологични продукти: по етикета – на него трябва да има лого на акредитираната сертифицираща организация и номер на лиценз. Наличието на знака на българското сдружение „Биопродукт БГ” също е гаранция за качеството на храните. Може би. Та аз имам такъв чай, ура! Тъжната новина е, че според статистика на асоциацията на потребителите
в България има едва 1% биопродукти
Колебая се дали да не намажа и една филийка с масло. Отварям хладилника – ужас! – срещу мен се цъкли слънчогледът от кутията с отровния маргарин на мъжа ми. Анатема! Това е основно табу в моето дневно меню, защото той се произвежда така: използваната течна зеленчукова мазнина се загрява до много висока температура под налягане. След това се вкарва водород (hydrogen) в сместа при наличието на никел и алуминий, като катализатори. Водородните молекули се свързват с въглеродните и ето – вече имаме твърда маслена маса. После се преминава и през процес на избелване, оцветяване, прибавяне на консерванти, парфюмиране. При тази обработка на олиото се разрушават всички витамини и минерали, а жизненоважните мастни киселини са променени и дори превърнати в антагонистични съставки, т.е. вместо полезни са станали вредни. Това прочетох в сайта bg-mamma.com. Може и да не е 100% вярно, но аз предпочитам да не рискувам и – правило номер едно – никакви храни с хидрогенирано растително масло.
12,35 часът
Ето тук ми е най-трудно да постигна контрол – обяда в офиса. Имаме стол, за щастие. В чиниите на повечето ми колеги се мъдрят печени кренвирши с кашкавал. Боже, тези хора са луди. Кой яде кренвирши въобще – вероятно тези, които вярват, че се правят от месо. На практика в тях има мас, пера, крака, клюнове, уши, копита, черва, боя – добре смлени, така че стават на пяна и се пълнят в полиетиленовите опаковки. Инфото е от приятелка с преки впечатления от хранително-вкусовата индустрия. На всичко отгоре са фрашкани със соя, която може да е от онази, генномодифицираната. Да не говорим за оцветители и консерванти. Тях дори няма как да ги видиш какви са, защото обикновено кренвиршите се продават на бройка. В черния ми списък са също кебапчета и кюфтета, защото готовата кайма също съдържа солидно количество отпадъчно месо, оцветители и консерванти.
Колебая се между пиле с ориз и свинско със зеле. Зелето е един от най-безопасните продукти – задържа малко нитрати. Но това свинско – прасетата ги тъпчат с антибиотици и хормони, това е сигурно. А пилето със сигурност е било стресирано и е живяло един много безрадостен живот – заклещено в кафез 30/30, където не може да прави никакви движения, никога не е виждало слънце и трева. Няма и гаранция, че уж безвредните пилета в магазина не са хранени с модифицирана царевица. Наскоро попитах в един малък магазин дали имат месо или яйца от „щастливи” кокошки:
– Щастливи или щавени? – изсмя се продавачката и изгаси поредния си фас в пластмасова чинийка до буца сирене.
С достойнство излязох от магазина, изпълнена с тих гняв и справедливо негодувание. Дори в България има подобни ферми, където кокошките се отглеждат на открито, сред храстчета и тревички, на слънце, хранят се с естествена храна. Но яйцата и месото им се изнасят, защото у нас са малко хората, които биха си ги позволили.
Продължавам да чета менюто за обяд: супа…
Кой каза супа? Е621 – натриев глутамат.
Ето това вещество съм си го пирографирала в съзнанието. Съдържа се в кубчетата бульони например и в подправките. Така че супа навън не ям. Избирам задушени картофи – най-безопасно ми се струва, освен ако картофите не са били прораснали и с онзи коварен зеленикав цвят, който подсказва, че вече съдържат отровни вещества. А и сред тях има генномодифицирани. Но ще го карам на късмет. Минавам през кафето да си купя бутилка изворна вода. Срещу мен има наредени вафлички и сокчета, но такива не докосвам. Не само заради стотиците Е-та вътре и заради пълното отсъствие на съдържателни за здравето съставки. Правило ли ви е впечатление, че върху етикетите на малко сладки неща пише, че съдържат „захар”? Странно, нали. Причината е, че по-често те наистина не съдържат захар, а нейни заместители, които са по-евтини, по-сладки и отровни. Това важи особено за т. нар. „диетични” и диабетични продукти. За никого не е тайна, че подсладителят аспартан например води до натрупване на формалдехид в мозъка и други органи, а последствията са за нервната и имунната система. Аспартамът е смятан за една от най-опасните добавки към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвикани от хранителни добавки, според докладите до системата за наблюдение на страничните ефекти към американския регулатор на храните FDA (Food and Drug Administration). Това последното го копирах от нета. Може да е наполовина вярно, но имам едно наум.
И аспартамът далеч не е единственият вреден подсладител. Сещам се и за още: сукралоза – силно токсичен, захарин, цикламат, калиев ацесулфам. Но не се надявайте, че някой ще ви го изпише върху опаковката на вафлата. Ако пише нещо, то ще е абсолютно закодирано под формата на „подсладител”, „овкусител” или „подобрител”.
19,45 часът
Вечеря
Тук вече имам пълна свобода на действие да съставя своето идеално меню.
Но това не е така лесно, да не кажа невъзможно, да се случи в центъра на средностатистически европейски град (може би само някъде в Норвегия е постижимо). Отварям хладилника, зареден с огромно количество отровни полуфабрикати от съпруга ми. Основен постулат в моята кулинарна философия е да не вкусвам пакетирани храни и консерви.
Киселото мляко безспорно е моят фаворит. За тези, които не знаят, забранено е ползването на консерванти в млеката. Поне така твърдят производителите. Но все пак трудно ми е да си обясня мляко с трайност 1 месец. Малко хора знаят, че не всички кисели млека са еднакво полезни и съдържат различно количество млечно-кисели бактерии – Lactobacillus bulgaricus и Streptococus thermophilus. Но има начин да се осведомиш за това къде има повече и къде по-малко от добричките гадинки. Федерацията на потребителите е правила сравнителни тестове и ги е публикувала.
Така, значи купичка кисело мляко. Може би и парче кашкавал.
Но да не забравяме, че кашкавалът, за да е наистина полезен, трябва да е добре узрял. Колкото по-висока е неговата титруема киселинност, толкова по-зрял е, което означава, че човешкият организъм го усвоява по-добре. Същата сравнителна таблица на степента на зрялост на продуктите фигурира пак в сайта на асоциацията на потребителите.
Погрешка вадя опаковка шунка. Тренираното ми око веднага хваща изписаното със съвсем дребни букви Е250 – натриев нитрит, който може да засегне способността на тялото да пренася и усвоява кислорода. Забранен е в някои страни. Може да се свързва с химикали в стомаха, образувайки нитромазин, да предизвика хиперактивност, потенциално канцерогенен. Значи шунката, както и всички колбаси са дебело зачертани в моето меню.
Усещам мирис на загоряло – докато проучвам хладилника, мъжът ми си пържи две яйца. Направо не искам да го гледам как се самоубива – сто пъти съм му казвала, че според проучванията нагорещеният тефлон отделя вредни вещества, а за опасностите от нагорещената мазнина знае дори нашият боксер.
Може би ще завърша деня с една ябълка. Надявам се да не е ГМО – от тези, които са модифицирани така че да имат по-дебела кора, за да не ги нападат разни вредители. По принцип предпочитам да прескачам подобни кръстоски на организми – като ягоди с гени на диво прасе например. Или сини сливи с големината на топка за тенис, получени посредством кръстоска с толстолоб. Предпочитам да си ям селските джанки. Измивам ябълката и старателно я беля – веществата, с които ги обработват, за да се запазят по-дълго и да се дезинфекцират, едва ли са най-доброто за ядене.
Докато я дялкам с ножчето, продължавам да мисля върху трилъра с ГМО.
Науката още изследва вредата от консумирането на организми, които имат изменени гени. Засега се предполага, че предизвикват алергии, отслабват имунитета и правят човека резистентен към антибиотици. У нас според Закона за генетично модифицираните организми върху етикета на всеки подобен продукт трябва да стои изречението: „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми.“ Да сте виждали някъде подобен надпис? И едва ли ще видите – кой иска продуктите му да са дамгосани по този начин.
И един любопитен факт – оказа се, че и Африка, която гладува, не иска да рискува с храни мутанти. През 2002 г. Замбия отказала 63 000 т царевица от САЩ, защото не се знаело дали е безопасна. След дълги кандърми в Зимбабве приели 17 000 т царевица, която обаче трябвало да се смели, за да не замърси случайно местните насаждения.
0 Коментара